Облигациите вече не са сигурно убежище за инвеститорите

Инвеститорите в облигации са нащрек в последните седмици. Толкова са нащрек, че се питат защо икономистите и професионалните инвеститори продължават да определят държавните облигации като сигурни и безрискови в сравнение с предполагаемо по-рисковите акции.

Да, облигациите предлагат договорно фиксиран доход и на корпоративния пазар се нареждат пред акциите при ликвидация. Все пак реалността е, че и облигациите, и акциите са рискови, с нюансирани разлики, пише FT.

Авторът на анализа – Джон Плендър, дава пример с американските облигации, които са смятани за най-сигурните в света. През 2022 г. обаче възвръщаемостта им е -17,8% в сравнение с -18% на акциите в индекса S&P 500. Степента на безопасност е толкова малка, че чак е безсмислена, и очевидно облигациите не предлагат диверсификация, посочва той.  

В началото на годината общоприетото схващане беше, че нарастващите лихвени проценти ще свият бъдещите потоци от доходи от технологичните акции, тъй като по-високите лихви намаляват привличането на приходи в долари в бъдещето. На практика тази привидно неизбежна математическа логика беше надвита от силата на историята за изкуствения интелект.

Ентусиазмът за изкуствения интелект отразява ниво на пазарна еуфория, неприятно напомнящо на дотком балона. Междувременно страховете от рецесия също отстъпват.

Ако разгледаме облигациите, големият бичи пазар, който започна през 80-те години на миналия век, очевидно приключи. Нервността на пазара на държавен дълг има своите причини - понижаването на рейтинга на американските държавни ценни книжа от рейтинговата агенция Fitch, притесненията за ендемичните бюджетни дефицити на САЩ и изтеглянето на японски капитал в отговор на разхлабването на политиката за контрол на кривата на доходност от страна на Японската централна банка.

По-фундаменталната теза, изтъкната от Уилям Уайт, бивш ръководител на монетарния и икономически отдел на Банката за международни разплащания, е, че светът преминава от ерата на изобилието към епохата на недостига.

Многобройни тенденции след края на Студената война – разширяване на глобалните вериги за доставки, растеж на глобалната работна сила, растеж на търговията, изпреварващ увеличенията на брутния вътрешен продукт, по-малко разходи за оръжия и петрол, сега се обръщат. Доставките на енергоносители са ограничени от опасения относно изменението на климата и сигурността, докато рекордните нива както на частния, така и на публичния дълг ограничават възможностите за политиката и пречат на растежа.

Това проправя пътя към един по-инфлационен свят, в който инфлацията и лихвените проценти вероятно ще бъдат по-променливи. Уайт предвижда продължаващ инфлационен натиск и по-високи реални лихвени проценти за много по-дълго, отколкото повечето хора сега очакват. Ако той е прав, способността на пазара на облигации да причинява финансова нестабилност си струва да се обмисли.

В САЩ спокойствието е привидно, откакто Silicon Valley Bank и други регионални банки фалираха през март поради срива на пазарната стойност на техните дългови ценни книжа. Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ изчислява, че нереализираните загуби от ценни книжа на американските банки възлизат на 515,5 млрд. долара в края на март, което се равнява на 23 процента от капитала на банките.

Това е доста тежък товар в началото на задаващата се катастрофа с бизнес имотите, която ще нанесе допълнителни щети на банковите баланси. Този проблем се възпроизвежда в голяма част от развития свят.

Централните банки обаче са тези, които понасят най-големите щети по балансите си. Към 31 март например загубите от ценни книжа на Федералния резерв възлизат на 911 млрд. долара. Това е близо 22 пъти повече от капитала му, който е в размер на 42 млрд. долара.

Как, може да попитате, може доларът да остане водещата резервна валута в света, ако е подкрепен от безнадеждно неплатежоспособна централна банка? Незабавният отговор е, че най-ценният актив на централните банки не е в баланса. С други думи, централните банки могат да напечатат изхода си от проблемите.

Само донякъде обаче. Както германците научиха по време на Ваймарската република, пазарите могат да заключат, че императорът на централната банка всъщност е гол.

САЩ все още не са стигнали дотам, а и няма алтернативи на долара и държавните ценни книжа на САЩ. За инвеститорите съобщението е, че облигациите, макар и несигурни и много рискови, предлагат значително увеличение на доходността спрямо целите на централните банки за инфлация от около 2 процента.

Ройтерс пише в свой анализ, че през последните седмици пазарите на облигации в САЩ се възползваха от перспективата за „меко приземяване“. Някои инвеститори се питат дали не пренебрегват риска компаниите да изпаднат в проблеми при поддържането на по-високи лихви за по-дълго време.

Корпоративните кредитни спредове, които показват премията, изисквана от инвеститорите, за да държат облигации на компаниите вместо по-сигурните държавни облигации, се стегнаха в знак, че инвеститорите вярват, че Федералният резерв на САЩ ще успее да намали инфлацията, без да причини твърде много икономически проблеми.

Някои анализатори и банкери казват обаче, че оптимизмът не е препоръчителен. Ограничаването на инфлационния натиск може да отнеме време и да накара Фед да поддържа високи лихвени проценти за по-дълго време, отколкото смятат инвеститорите. Това има способността да причини рецесия и да навреди на корпоративните баланси.

Според Едуард Маринан, анализатор макрокредитни стратегии в SMBC Nikko Securities America, кредитният риск в този момент е погрешно оценен.

Пазарите на инструменти с фиксиран доход очакват перфектно кацане, но вместо това може да ги чакат още турбуленции. Инвеститорите усетиха какво може да означава това на 7 август, когато Moody's понижи рейтинга на няколко американски банки заради вероятността от лека рецесия и рисковете, свързани с бизнес имотите. Този ход предизвика разпродажба на акции и леко разширяване на корпоративните кредитни спредове.

Урокът беше кратък. Инвеститорите се възстановиха от този пробив в настроенията, след като данните за трудовия пазар и инфлацията в САЩ оправдаха очакванията. Те възраждат надеждите, че Фед няма да повиши лихвите отново през септември.

Даниел Критер, кредитен стратег в BMO Capital Markets, посочва, че причината за оптимистичната гледна точка на кредитните пазари е усещането, че корпоративните фундаменти изглеждат по-добре досега тази година от очакваното и залозите за обратното може да са твърде скъпи.

Маринан от SMBC допълва, че по-безопасна стратегия за инвеститорите би била да намалят риска и да купуват по-висококачествени облигации на компании, които имат финансова устойчивост в трудна икономическа среда. Това обаче е трудно да се направи в тази среда.