Пазарите в крайна сметка се движат от акциите на малко компании

Тази година беше белязана от силни пазари на акции и удивително тесен подем. От 16,9% ръст от американския борсов индекс S&P 500 през първата половина на тази година 12,9% са формирани от представянето на само 10 компании, пише за Financial Times Тоби Нангъл, бивш глобален ръководител за разпределението в компания за управление на активи.

С такъв висок дял от пазарната стойност, създадена от толкова малко компании, е справедливо да се поставят под въпрос инструментите на тези, които управляват активи и в по-широк план продуктовата гама на фонд мениджърите.

Тясната възвръщаемост на фондовия пазар в крайна сметка е норма. Изследване на професора от Университета на Аризона Хендрик Бесембайндър показва, че повече от половината от 55,1-те трилиона долара нетно богатство, създадено от пазара на акции в САЩ между 1926 г. и 2022 г., идва от представянето на по-малко от 0,3 процента от акциите на пазара, като другата половина идва от следващите по представяне 3,1 процента от акциите.

Нещо повече, почти 60% от акциите всъщност са унищожили богатство през въпросния период. Казано на технически език, графиката на разпределението на възвръщаемостта на акциите е много изкривена надясно.

Изкривеността във възвръщаемостта на акциите се оказва не особено северноамериканско явление. Всъщност през трите десетилетия, завършващи през декември 2020 г., приносът на най-добре представилия се 1% от акциите към новосъздаденото богатство на развиващите се пазари е бил повече от 80%.

Разглеждайки целия глобален фондов спектър извън САЩ, съотношението нараства до над 90 процента. Победителите са спечелили много. Повечето акции през последните 30 години имаха по-лоша (отрицателна) възвръщаемост от парите, съхранявани под дюшеците, да не говорим за лихвоносните депозити в местна валута - дори след като се вземат предвид дивидентите.

Работата на Бесембайндър обикновено е изследвана от гледна точка на това какво означава за активните подбирачи на акции - някои я виждат като обосновка за търсенето на големи индивидуални удари, а други като преследване на пасивното инвестиране в индекси. По-малко проучено е какво означава тя за фонд мениджърите.

Възвръщаемостта на фондовите индекси на развитите пазари е доминирана от глобални компании – дори ако всяка от тях има вътрешен фокус. В този смисъл свързването на местните макроикономически развития с представянето на регионалния фондов индекс може да бъде нещо като мистериозно изкуство.

Отделни големи акции с икономическа съдба, която няма много общо с държавата, в която са листнати, доминират възвръщаемостта на националните индекси. Например, производителят на фотолитографски машини ASML отговаря за повече от една пета от общото нетно богатство, създадено от нидерландските акции през 30-те години до 2020 г. Глобалният търговец на дребно за бърза мода Inditex представлява повече от една шеста от възвръщаемостта на испанските акции. Глобалните луксозни марки LVMH и L’Oréal колективно представляват почти една четвърт от възвръщаемостта на френските акции.

Това не са изключения. Човек не може да обясни дългосрочната възвръщаемост, без да се позовава на подобни компании в почти всеки регион.

Ако е трудно да се обясни възвръщаемостта на фондовите индекси без позоваване на конкретни акции звезди, логично е, че трябва да е още по-трудно да се прогнозира възвръщаемостта на индексите, без да се вземат предвид отделни компании. Днес е лесно да се съсредоточим върху това дали Великолепната седморка, която стои зад подема на S&P 500 - Apple, Microsoft, Alphabet (собственикът на Google), Amazon, Nvidia, Tesla и Meta - може да се препъне. Тъй като повече от една четвърт от оценката на американския пазар се основава на тях, въпросът изобщо не е маловажен. Но преди 30 години пет от тези седем компании дори не бяха листнати. Трудно е да се разгледат компании, които все още не са съществували.

Като всеки управляващ активи, аз също обяснявах предпочитанията си към американските пред европейските акции или обратното с позоваване на някои вътрешни макроикономически перспективи. Като се има предвид, че секторите на финансите, комуналните услуги и имотите имат силен вътрешен привкус, това все пак е извинимо.

Но когато се конструира дългосрочно стратегическо разпределение на активите, става все по-несъстоятелно да се оправдават регионалните предпочитания с позоваване на местните макроикономически прогнози. Това може да обясни защо дългосрочните прогнози за възвръщаемостта на пазарите на акции - или предположенията за капиталовите пазари, както са известни - имат толкова лоши резултати.

Най-важното инвестиционно решение, което всеки институционален или индивидуален инвеститор взема относно своето портфолио, е изборът на стратегическо разпределение на активите. При този избор трябва да се направят разумни предположения за бъдещата пазарна възвръщаемост. Изследването на Бесембайндър показва колко неизменно такива разумни предположения ще бъдат засенчени от съдбата на отделни акции.