Пазарният оптимизъм за глобална икономическа конвергенция е пресилен

Първата половина на 2023 г. бе свидетел на поразителна икономическа и финансова дисперсия, както в рамките на държавите, така и между тях. След като част от нея се обърна през юли, има нарастваща тенденция за прогнозиране на конвергенция в предстоящия период и на благоприятния набор от резултати, които биха дошли с нея, от по-силен растеж и по-ниска инфлация до възнаграждаващо инвестиционно представяне. И все пак тези прогнози биха били преждевременни и неразумни, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Признаците за очевидно сближаване се умножават както в икономическата, така и във финансовата сфера. Разгледайте следното като илюстрация:

Дълго време изоставащо в същественото понижаване на инфлацията си, Обединеното кралство изненада благоприятно с по-ниски от очакваното данни, публикувани през юли, подхранвайки надеждите, че сега ще се сближи сравнително бързо с по-ниските нива на инфлация, преобладаващи в други икономики от Г-7.

С широко очакваното действие по-късно тази седмица, Английската централна банка (АЦБ) може да се присъедини към Европейската централна банка и Федералния резерв в повишаването с 25 базисни пункта на лихвените проценти след широк диапазон от действия през юни. Те включваха повишение от 50 базисни пункта за АЦБ, увеличение от 25 базисни пункта за ЕЦБ и непроменена основна лихва на Фед.

След като изоставаше доста зад растящия технологичен индекс Nasdaq, индексът Dow Jones на по-традиционните индустриални и потребителски компании намалява разликата през последните седмици.

В международен план, след значително по-лошо представяне от тези в развитите и развиващите се икономики, китайските акции надминаха и двата вида като ръст през юли.

И накрая, това, което някои смятаха за тревожно говорене за „икономическо отделяне“ между Китай и САЩ, отстъпи място на привидно по-утешителното понятие за „намаляване на риска“, което нито би потиснало растежа и търговията, нито би причинило голяма финансова нестабилност.

Това нарастващо говорене за по-малка икономическа и финансова дисперсия естествено подхранва икономическия и пазарен оптимизъм. Наистина, колкото по-дълго продължава то, толкова повече може да намали несигурността и волатилността във и между страните. На свой ред, това би подобрило перспективите за меко приземяване на национално и глобално ниво, би облекчило лихвения и валутния натиск и би позволило следващото покачване на цените на активите да бъде водено от ценни книжа с по-малко завишени оценки. Също така, с възможността за такава гама от положителни резултати, изкушаващо е да се вярва, че през втората половина на годината ще видим решително вдигане на облаците на несигурността, които са надвиснали заплашително над световната икономика и пазарите.

Колкото и да се надяваме всичко това да се материализира, би било по-разумно да планираме неравен път напред. Просто помислете за някои от факторите, които усложняват конвергенцията, която изглежда се случва.

При липсата на по-голям принос от мерките за увеличаване на предлагането, АЦБ все още има труден път в борбата си с инфлацията. Междувременно, докато по-напредналите ЕЦБ и Фед се впускат в „последната миля“ от своята антиинфлационна мисия, и двете ще се сблъскат с компромиси между постигането на общата си цел за инфлация от 2 процента и поддържането на финансова и икономическа стабилност.

Предизвикателствата пред централните банки надхвърлят това. През следващите месеци Японската централна банка (ЯЦБ) е изправена пред деликатната задача да направи повече от лека корекция на своя все по-изкривяващ режим на контрол над кривата на доходността. Междувременно кумулативното въздействие на повишаването на лихвите на други места вероятно ще удари по-силно голям набор от зрели бизнеси с ливъридж и зомби компании, чиято финансова жизнеспособност изисква или финансово преструктуриране, или принудително намаляване на дълга.

В свят, в който промишлеността е под натиск и излишните спестявания се изчерпват, на фундаменталната подкрепа за ръста на цените на финансовия пазар ще липсва енергията на малкия набор от акции, яхащи огромна трайна вълна (помислете за изкуствения интелект и други структурни иновации) или имащи характеристики за „всички атмосферни условия“ (помислете за традиционните технологични гиганти - Big Tech).

Като се има предвид, че предизвикателствата пред растежа на Китай са както циклични, така и дългосрочни, традиционната стратегия на правителството за насърчаване на пазарите чрез фискални и монетарни стимули ще се окаже по-малко ефективна и по-деформираща, осуетявайки бързата конвергенция на местния пазар.

И накрая, за САЩ е много трудно да намалят риска в търговските си отношения с Китай без значителна степен на отделяне.

Трябва да направим всичко възможно, за да смекчим привлекателността на успокояващия наратив за сближаване. Ако не го сторим, това не само ще доведе до преждевременно отслабване на усилията, необходими за преодоляване на оставащите краткосрочни предизвикателства, а и би ни оставило в още по-лошата позиция да се сблъскаме с дългосрочните и структурните проблеми, пред които е изправено нашето поколение и тези на нашите деца и внуци, завършва Ел-Ериан.