Всички погледи са вперени в централните банки

Ефектът от най-агресивния цикъл на затягане на паричната политика вече има ясно измерение, поне в отчетите на банките. Много от тях задминаха първоначалните си прогнози за печалбите и отчетоха ръст в приходите си благодарение на постъпленията от по-високите лихви.

В Европа нетната печалба на шведската финансова компания Swedbank AB се оказа с 14% над прогнозата на анализаторите за второто тримесечие, равняваща се на 9,12 млрд. крони. Сред кредиторите с добри новини се открои и датската Danske Bank, чиято нетна печалба за тримесечието април-юни се е увеличила до 5 млрд. крони. Конкурентните скандинавски банки Nordea, SEB и DNB също представиха по-добри от очакваното отчети за второто тримесечие.

В САЩ Bank of America се присъедини към победителите – нейната печалба се е увеличила с 20% през второто тримесечие, подкрепена от дълговите плащания от клиентите ѝ. С по-добри резултати от прогнозираните бяха и конкурентите JPMorgan Chase и Wells Fargo. За разлика от тях за Goldman Sachs това беше едно от най-слабите тримесечия, откакто Дейвид Соломон е изпълнителен директор на банката. Според отчета на банката печалбата ѝ за тримесечието април-юни се е понижила с 58%.

Като част от важните икономически данни, публикувани миналата седмица, се откроява и инфлацията в Нова Зеландия и Великобритания. Данните, публикувани от статистическата служба в Уелингтън показват, че годишният темп на инфлация там се е забавил до 6%. Инфлацията на Острова също се е забавила до 7,9% през юни.

В Азия в светлините на прожекторите бе Китай. Още в понеделник втората по големина икономика в света отчете по-слаб от очакваното ръст на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие – той се е повишил с едва 0,8%. Това доведе и до отговор от страна на правителството, което публикува план, насърчаващ потреблението, чрез който да стимулира икономиката си. От друга страна, централната банка не промени основните лихви по едногодишните и петгодишните заеми въпреки забавящото се икономическо възстановяване. Други ключови данни от региона бяха тези за инфлацията в Япония, която се е ускорила с 3,3% през юни на годишна база и за 15-и пореден месец остава над целта на централната банка.

Инвеститорите на фондовите пазари обърнаха внимание на изнесените през седмицата данни. В САЩ основните индекси приключиха седмицата с повишения, като бенчмаркът на сините чипове Dow Jones се вдигна с 2,3% и приключи седмицата на ниво от 35 227,69 пункта, седмичният ръст на широкия измерител S&P500 е 1% до 4536,34 пункта, а технологичният показател Nasdaq напредна с 0,4% през миналата седмица до ниво от 14 032,81 пункта.

Борсите в Европа също се оцветиха в зелено като най-голям седмичен напредък имаше британският показател FTSE 100, който напредна съответно с 3,44% през седмицата до 7669,8 пункта, следван от германския индекс DAX със седмично повишение от 0,51% до 16 167,20 пункта, а френският CAC 40 регистрира седмичен ръст от 1,88% и беше на ниво 7435,40 в края на сесията в петък.

Основните индекси в Азиатско-Тихоокеанския регион не намериха единна посока през седмицата, като токийският бенчмарк на сините чипове Nikkei 225 се повиши с 0,75 на сто до 32 700,94 пункта, хонконгският индекс Hang Seng изостана с 3,40% до 18 668,15 пункта, а седмичната промяна в стойността на Shanghai Composite беше понижение от 1,33% до 3146,14 пункта.

На петролния пазар и двата бенчмарка поскъпнаха. Седмичното повишение на цената на фючърсите върху Брента беше 1,5%, а фючърсите върху американския суров петрол от типа West Texas Intermediate (WTI) поскъпнаха с 2,2%.

А ето и какви важни икономически данни и събития предстоят през тази седмица:

В САЩ в сряда ще следим за решението на Федералния резерв за повишението на лихвите, като централните банкери залагат на такова от 25 базисни пункта. Голяма част от инвеститорите очакват това да е последното увеличение от този агресивен цикъл на затягане, започнал преди повече от година. Предстои да бъде публикувана и предварителната оценка за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ през второто тримесечие, както и резултатите от отчетите на няколко големи технологични компании в това число Alphabet, Microsoft, Meta и Amazon и корпорации, включително 3M, General Motors, Spotify Technology, Verizon Communications, Snap, Visa, AT&T.

Други важни американски данни, на които ще обърнем внимание, са тези за личните доходи и разходи, отразени в ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE), поръчките на дълготрайни стоки и промяната в общия индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global.

Освен това инвеститорите ще следят отблизо срещите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Централната банка на Япония (ЯЦБ), на които регулаторите ще вземат нови решения за лихвите. Очаква се ЕЦБ да повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,25%, а регулаторът в Япония следва да реши дали да последва примера на САЩ и Европа като промени своята „ултрахлабава“ политика и увеличи лихвите предвид упоритата инфлация в страната.

Като част от значимите данни са и тези за инфлацията, които ще бъдат публикувани от Германия, Франция, Испания и Австралия.

Предстои също отчитането на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на Южна Корея, Франция и Испания.

Ще бъдат публикувани и предварителни данни за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) на Австралия, Япония, Франция, Германия, Великобритания и еврозоната заедно с доклада на Ifo за бизнес климата в Германия.