Плащат ли компаниите справедлива цена за обратните изкупувания?

Малко бизнес стратегии предизвикват толкова дебат, колкото обратното изкупуване на акции, пише финансовата редакторка за САЩ на Financial Times Брук Мастърс.

Инвеститорите активисти често ги изискват като бърз начин за връщане на пари на акционерите, които иначе биха били прахосани. Корпоративните ръководители твърдят, че те не само са данъчно ефективна алтернатива на дивидентите, но също така могат да сигнализират, че компанията е подценена. Всички те се надяват, че свиването на общия брой книжа в обращение ще повиши стойността на акция.

Критиците се притесняват, че и двете групи се опитват да защитят собствения си интерес за сметка на работниците или дългосрочните инвестиции в растеж. Ако цените на акциите се покачат след съобщението за обратно изкупуване, това създава възможност за краткосрочните инвеститори да реализират печалба. И свиването на броя на книжата би трябвало да улесни изкарването на бонуси, обвързани с печалбата на акция.

Академичната литература е двусмислена. Проучване в САЩ заключава, че 29 процента от компаниите, които са обявили обратно изкупуване, са го направили в момент, когато биха били изложени на риск да пропуснат очакванията за печалба на акция. По-скорошно проучване в Обединеното кралство не откри връзка между използването на обратното изкупуване и целите за печалба на акция. Това не попречи на САЩ да наложат нов данък върху обратното изкупуване и да затегнат правилата около него.

Каквото и да е мнението ви за обратното изкупуване, един принцип би трябвало да е несъмнен. Ако компаниите ще изкупуват обратно акции, те трябва да го правят по ефективен и добре управляван начин. Това не е лесно, както може да ви каже всеки, който се занимава с много големи продажби на акции. Бордовете трябва едновременно да максимизират броя на акциите, които получават срещу парите на компанията, да сведат до минимум излагането на пазарен риск и да поддържат комисионите, които плащат, на разумно ниво.

Ново изследване показва, че много компании се провалят и по трите точки. Вместо да купуват на свободния пазар и да плащат фиксирана комисиона, най-малко 10 процента сключват сложни договори с брокери в големите инвестиционни банки.

На пръв поглед тези ускорени споразумения за обратно изкупуване на акции изглеждат като добра сделка: брокерът обещава предварително, че компанията ще получи конкретна отстъпка, често 0,5 процента, върху „средно претеглената цена“ (СПЦ) за приблизително четиримесечен период на покупки. След това неговите трейдъри решават точно кога да купуват. Въпреки че компанията все пак ще загуби, като получи по-малко акции, ако цената се повиши рязко през периода, банката поема риска от ежедневните колебания.

Изследването на двама бивши служители на Goldman Sachs, Йорг Остеридер, сега професор в бизнес училището в Берн и университета на Твенте, и Майкъл Сейн сочи, че истината е много по-сложна. То използва данни от Обединеното кралство, тъй като тези публични оповестявания са по-подробни, но американските компании наемат същите банки.

Макар дневният СПЦ бенчмарк да е коригиран спрямо обемите, средната стойност за целия период на договора обикновено не е. Това означава, че трейдърите могат да я манипулират, като купуват повече акции в дните, когато цените са ниски, и само няколко, когато са по-високи. Ако цените започнат твърдо да се покачват, те могат да намалят покупките си за по-дълъг период, за да вдигнат бенчмарка. Те могат също така да поддържат СПЦ по-висока, като приключат покупките бързо, ако цените започнат да падат.

Възможно е брокерите да загубят пари от тези сделки и понякога това се случва. Но понякога те действат като бандити. Изследователите изчисляват, че Royal Mail е похарчила 200 милиона паунда за обратното си изкупуване през 2022 г., но в крайна сметка се е оказала с акции за само 184 милиона след него. Гербовият налог погълнал едва 1 милион британски лири, като останалата част е отишла в джоба на инвестиционната банка заради комисиона от над 8,5 процента.

„Компаниите и техните бордове изглежда не разбират, че ако цената на акциите стане волатилна, тогава брокерите имат възможност да направят огромна сума пари за сметка на акционерите“, казва Сейн, сега консултант.

Според Royal Mail обратното изкупуване „е предложило на акционерите подобаваща стойност за парите и е отговорило на очакванията от програмата. Брокерската такса беше включена в общата цена, която сама по себе си беше ограничена“.

Дори някои опитни трейдъри в банки, които извършват обратно изкупуване, са съгласни, че продуктът понякога не успява да даде на клиентите най-голямата награда за парите им. „Тъй като зависите от тайминга, вие не натрупвате акции, когато са евтини“, ми сподели един, пише авторката. „Не е оптимално.“

Това не е чисто академичен въпрос. Обратните изкупувания в глобален план достигнаха рекорд за всички времена миналата година от 1,3 трилиона долара, което е три пъти повече отпреди десетилетие, според проучване на Janus Henderson. Близо 1 милиард долара от тях са реализирани чрез непрозрачен процес в САЩ.

Американската Комисия по ценни книжа и борси (SEC) промени това през май с нови правила за разкриване на информация. Ако те оцелеят при съдебното оспорване от страна на бизнес групи, ще стане възможно да се определи колко американски компании са загубили от обратните изкупувания. Инвеститорите биха искали да знаят.