Непубличните пазари рискуват да се превърнат в самостоятелна сенчеста икономика

Възходът на непубличния капитал и дълга променя публичните пазари с последствия, които тепърва започваме да разбираме, пише за Financial Times бившият банкер Сатяджит Дас.

Сега има непублични капиталови и дългови инвестиции за около 12 трлн. долара в бизнеси, недвижими имоти и инфраструктура. Ръстът се дължи на множество фактори. От страна на предлагането има изобилен капитал от семейни офиси, богати лица и институции, които жертват ликвидност с надеждата за по-висока възвръщаемост и изключителен ранен достъп до печеливши сделки.

От страна на търсенето, непубличният капитал е привлекателен поради високата цена на публичните емисии, например първоначални разходи за листване и текущи регулаторни изисквания. Други фактори включват по-малко на брой обременителни задължения за отчетност и по-малко строгост по отношение на трансакции и разходи със свързани лица. Някои основатели избягват публичните пазари и поради опасения от загуба на бизнес и оперативен контрол. За бизнеси, които имат ниски изисквания за финансиране, основателите и първоначалните инвеститори могат да максимизират печалбите си и да запазят контрола по-дълго, като забавят набирането на публичен капитал.

Мениджърите на активи улесниха процеса, като разшириха своята компетентност, за да увеличат управляваните активи и да събират по-високи такси от тези при конвенционалните инвестиции. От помощ бяха и благоприятните регулации, като например разширяването на броя на разрешените акционери в непублична компания в САЩ. Но непубличното инвестиране има няколко странични ефекта.

Първо, публичните пазари се превръщат по-скоро в механизъм, позволяващ на непубличните инвеститори да осребрят печалбите си, да излязат от холдинги и да получат търгуеми акции като валута за придобивания, вместо да набират нов капитал за растеж.

Второ, тъй като частните инвеститори реализират по-голям дял от възвръщаемостта, преди да направят компаниите си публични, публичните инвеститори може да пострадат в дългосрочен план, както се вижда от лошото представяне след IPO (първично публично предлагане) на много компании, притежавани от непублични инвеститори, след корекция за пазарните движения.

Трето, различните оценки на сравними предприятия затрудняват оценяването на инвестиционния избор. В последно време стойността на непубличните бизнеси не спадна толкова, колкото на съответните публични. Разликата е в използваните модели за оценка и във възможността за отлагане на корекциите в стойностите. Трябва да се отбележи, че непубличните оценки, получени от последователни кръгове на финансиране, често се оказват оптимистични. Непубличните компании имат по-ниски изисквания за отчитане, което прави информираните анализи по-трудни.

Четвърто, взаимодействията между двата пазарни сегмента могат да се превърнат в източник на потенциална финансова нестабилност, пренасяща сътресения между пазарите. Тъй като мениджърите на фондове притежават по-високо ниво на неликвидни непублични инвестиции, те трябва да продадат по-търгуеми вложения на публичните пазари, за да генерират кеш, когато е необходимо, понякога независимо от съображенията за оценките. Това може да удари непропорционално публичните пазари в моменти на смут.

Пето, тъй като много фирми избират да останат непублични за по-дълго време, публичните пазари рискуват да станат по-тесни, ограничавайки възможностите за диверсификация.

Шесто, малките инвеститори и някои пенсионни фондове имат по-малък достъп до непублични инвестиции поради ограниченията на размера или мандата им. Получаването на експозиция, когато е възможно, налага използването на множество посредници, което води до допълнителни такси и разходи. Това повишава риска групи от инвеститори да се ограничат до неизгодни публични инвестиции, при които избрани вътрешни лица се радват на по-доходоносни възможности.

И накрая, непубличните пазарни групи все повече приличат на японските, корейските и индийските конгломерати с малко акционери. Натоварени с финансов инженеринг, на тези нови групи им липсва прозрачност и често нямат компенсиращите по-дълги инвестиционни хоризонти, по-голямо финансиране за научноизследователска и развойна дейност и тесни връзки с правителството, както техните азиатски колеги.

Непубличните пазари рискуват да се превърнат в самостоятелна сенчеста икономика, в която мениджърите на активи могат да заобиколят многото регулаторни изисквания и по-строгия контрол при листнатите активи. С големи количества капитал под контрол, такъв сценарий би представлявал нежелано връщане към епохата на бароните разбойници и привилегированото инвестиране от края на 19-и век.

В книгата си от 1958 г. „Богатото общество“ Джон Кенет Гълбрайт (известен канадско-американски икономист, 1908-2006 г. – бел. прев.) подчертава нарастващото непублично богатство и съответното публично изоставане. Възходът на непубличните пазари е неочаквано ехо на този процес. Ако ползите от бизнес дейността отиват предимно към няколко богати субекти, тогава това може да подкопае легитимността на системата, която по принцип го е позволила.