Времето на звездните анализатори на акции отмина

В края на 90-те години анализаторите на акции бяха рок звезди. Трейдърите се придържаха към всяка тяхна телевизионна прогноза за това с колко ще се изстрелят най-новите дотком книжа, пише финансовата редакторка за САЩ на Financial Times Брук Мастърс.

Днес позициите на анализаторите са застрашени. Две десетилетия на скандали, оплаквания за прекалено розови рейтинги и регулаторни бърникания оказаха своето влияние. Бюджетите за изследвания се свиха, броят на анализаторите и техният относителен опит спаднаха рязко, а доставчиците се консолидират, за да оцелеят. Изследователският отдел на AllianceBernstein се обедини със Société Générale миналата година, а TD Bank наскоро купи Cowen.

Сега регулаторите в Обединеното кралство и ЕС се опитват да отменят много хвалените реформи от 2018 г., които имаха за цел да гарантират, че инвеститорите получават от анализите нещо срещу парите си. Въпросът е дали някой, освен отдаден фен на CNBC (водещ световен финансов телевизионен канал наред с Bloomberg – бел. прев.), трябва да го е грижа.

Интелигентните анализатори могат да превърнат широките икономически или политически тенденции в умни сделки, да насочат инвеститорите към компании, които са изгряващи звезди, или да държат ръководството отговорно за финансовите обещания. Бизнес моделът, който стои зад аналитичните продукти, обаче е дълбоко погрешен от десетилетия.

Вместо да таксуват клиентите директно за своите прозрения, големите банки и брокери исторически са използвали изследванията като маркетингов инструмент и са печелели пари от тях по по-завоалирани начини. Инвестиционните банкери ухажваха корпоративните клиенти, като обещаваха благоприятно отразяване от добре известни анализатори. Техните брокерски подразделения междувременно използваха изследванията, за да подкрепят трейдърската си дейност. Фонд мениджърите и пенсионните фондове плащаха за достъп до анализите индиректно, като сключваха сделките си с акции и облигации чрез съответния доставчик, плащайки изключително големи комисиони.

Проблемите с първата тактика станаха публични през 2002 г., когато Елиът Спитцър, тогава амбициозен главен прокурор на Ню Йорк, разкри, че звездни анализатори са пренебрегнали публично рекламираните от тях акции, използвайки термини като „помиярка“, „буре с барут“ или „за продажба“. Десет банки от Уолстрийт платиха 1,4 млрд. долара за уреждане на искове срещу пристрастни анализи, а американските регулатори прекъснаха връзките между анализаторите и приходите от инвестиционното банкиране.

Повече от десетилетие по-късно ЕС – воден от Обединеното кралство, тогава все още член на блока – забрани „пакетирането“ на изследванията с комисионите за търговия с аргумента, че това е непрозрачна система, която нечестно скрива разходите от обикновените инвеститори.

Въпреки че фонд мениджърите и пенсионните фондове са основните потребители на анализите на акции, чрез „пакетирането“ те реално не плащат за тях и дори не разкриват колко струват. Вместо това огромните комисиони, които покриват изследванията, са включени в цените, които фондовете плащат за сделките си с акции и облигации. Това намалява общата възвръщаемост, но е трудно за измерване. Като част от реформите на Mifid II от 2018 г. ЕС и Обединеното кралство започнаха да изискват от фонд мениджърите да плащат за анализите директно в „твърди долари“, които трябваше да бъдат оповестявани отделно.

Непосредственият ефект беше положителен за клиентите: комисионите паднаха и повечето фонд мениджъри избраха да поемат разходите за изследвания, вместо да повишават таксите. Промяната обаче опустоши доставчиците на анализи. След като докладите на анализаторите престанаха да бъдат фактически безплатни, фонд мениджърите, вече притиснати от конкуренцията на евтините индексни фондове, започнаха да съкращават бюджетите си. Разходите за изследвания са намалели с 50 процента от 2018 г., казва Майк Кародус, основател на Substantive Research.

Банки и брокери казват, че „разпакетирането“ е допринесло за широк спектър от пазарни проблеми, включително по-малко доклади на анализатори за малките компании, упадък на малките брокери и свиващ се брой листвания на Лондонската фондова борса.

С по-малко анализаторски доклади, които да привлекат вниманието към добрите идеи, иновативните компании и ключовите тенденции, фондовете в крайна сметка постигат по-лоши резултати за своите клиенти, казват те. По-малките фонд мениджъри са особено зле, защото разчитаха на „пакетния“ модел за достъп до по-широк набор от изследвания, отколкото могат да си позволят сега.

Връщането на „пакетираните“ комисиони, твърди индустрията, би помогнало да се върне вълнението около публичните компании, да се подобрят ликвидността и дълбочината на капиталовите пазари. Френски, германски и отскоро някои регулатори от Обединеното кралство са съгласни.

Аналитичните продукти са в упадък от десетилетия. Съкращенията в разходите за изследвания са видими и в САЩ, където „пакетирането“ остава законно и обичайно, посочват от Substantive Research.

Необходимостта да се справят по-добре от индексните фондове принуди активните мениджъри навсякъде да намалят разходите и да гарантират, че разходите им носят измерима възвръщаемост. Онлайн достъпът до подадените корпоративни уведомления, голямото разнообразие от данни и сега изкуственият интелект вдигнаха летвата за традиционните анализатори. „Имаше много пари наоколо. Наистина ли имаше нужда от толкова много анализатори, които да отразяват толкова много акции?“, пита се Кародус.

Иновативните доставчици обаче процъфтяват. Jefferies, която е специализирана в по-малки компании, които малко други банки покриват, бързо набира пазарен дял. Такава е и Expert Networks, която осигурява директен достъп до технически експерти като фармаколози и разработчици на чипове. Един от малкото днешни анализатори рок звезди, икономистът Золтан Позар, наскоро напусна Credit Suisse, за да стане независим доставчик.

Дори ако „пакетирането“ се върне, фонд мениджърите може да не вдигнат отново комисионите, особено за посредствени анализи. „Ако сложите цена на нещо, това променя поведението ви“, коментира американски изпълнителен директор, чиято фирма сега дава на всеки мениджър на пари бюджет за изследвания. „Това ви кара да се съмнявате в стойността на ресурсите, вместо просто да ги вземете.“