Активният подход защитава интересите на инвеститорите

Преди известно време Стюърт Кърк обяви в колоната си във Financial Times: „Активното управление е шарлатания“. Тъй като управлявах активни фондове в акции през последните 23 години, реших, че трябва да отговоря, пише за FT Саймън Едилстен, съ-мениджър на Mid Wynd International Investment Trust и Artemis Global Select Fund.

Не ми помага фактът, че фондовете, които съ-менажирам, в момента отбелязват най-лошото представяне спрямо бенчмарка си, което някога сме имали - близо 4,5 процента надолу от началото на годината. И знам, че коментарите ми може да предизвикат реакция от типа „Естествено, че ще казва това“ Но тъй като се оттеглям от управлението на тези фондове по-късно тази година, мога да претендирам поне за намаляващ конфликт на интереси.

Активен или пасивен подход?

Пасивните фондове в акции, които следват състава на основните индекси, като британския FTSE 100 или американския S&P 500, са широко достъпни и евтини - те обикновено иамт такси от под 10 базисни пункта (bp) на година - или 1 паунд за всеки инвестирани 1000. За сравнение текущите такси на активните фондове в акции обикновено са над 75 bp и понякога над 125 bp годишно. Защо да плащате повече?

Активните мениджъри гласуват по корпоративни въпроси на общите събрания. Ако искате да ограничите заплащането на ръководителите, акциите на чиито компании притежавате, или да ги насърчите да подобрят екологичните си стандарти, е по-вероятно да постигнете това чрез активно управлявани фондове. Повечето хора обаче ги купуват, за да победят бенчмарка или да постигнат подобна възвръщаемост, но с по-малка волатилност.

Намалената волатилност може да бъде подценена. Когато пазарите се сриват, инвеститорите могат да си нанесат финансова вреда чрез панически продажби. Намаляването на волатилността намалява паниката. То е от полза и за тези, които извличат доходите си от спестявания. За да поддържате постоянен доход, трябва да продавате повече единици от фондовете, когато пазарите падат, което подкопава представянето на портфолиото ви във фазите на възстановяване. Инвестиционните консултанти наричат това „сериен риск“, като по-ниската волатилност го намалява.

Моето голямо притеснение в момента е „рискът от балон“. Индексният фонд инвестира вашите спестявания според теглата на всички листнати акции. Да кажем, че дадена компания се търгува в Лондон (случва се). Нека я наречем TotalFantasy Ltd. Тя няма приходи, но има месиански главен изпълнителен директор, който разказва добра история. Когато е листната, тя е малка част от индекса, но докато шефът „изпреде“ разказа си, може да се окаже значителна част от индекса и следователно значителна част от вашите спестявания. Когато TotalFantasy Ltd оправдае името си, тази част от вашите спестявания изчезва с нея.

Активните мениджъри не непременно избягват компании от типа на TotalFantasy Ltd. Някои всъщност ги харесват и инвестират в тях с надеждата, че една на сто ще опровергае името си и ще генерира достатъчно голяма възвръщаемост, за да компенсира провалилите се ѝ посестрими. Други се чувстват принудени да купят тези акции поради набиращата им се инерция и огромния натиск да не изостанат от пазара, ако поддържат ниски тегла в тях. Те знаят, че се образува балон, но се надяват, че могат да излязат, преди той да се спука.

Моят стил (който един от моите наследници споделя) е консервативен: прилагане на здрав разум към пазарите плюс елемент на „сигурността на първо място“ и запазване на спокойствие, когато се появят балони като TotalFantasy Ltd. Фундаментът ще се утвърди с времето. Когато това стане, превъзходството ви спрямо индекса може да бъде значително.

Не играя голф, но някой веднъж предположи, че голфът предлага уроци, които могат да се приложат към дългосрочното активно инвестиране - победата често е по-малко свързана с с максималното отдалечаване от отправната точка, колкото с избягването на препятствията.

Избягване на надценени акции

Избягвайки фундаментално надценените технологични акции, много активни мениджъри изпревариха спадналите индекси между 2000 и 2003 г. – спомням си, че много фондове се понижиха с половината от спада на индекса, който се срина с около 40 процента. Това количество капиталова защита остави много повече пари на спестителите на пазара, за да се насладят на бичия пазар, който последва.

Спукването на технологичните оценки миналата година може да сочи, че това е бил период, в който активните мениджъри е трябвало да се справят по-добре. Но аз вярвам, че оценките на много от най-големите акции в глобалния индекс все още са прекомерни и балонът не е спихнал напълно. Всъщност изглежда, че се е надул отново.

Вижте структурата на MSCI World Index в края на май 2023 г. Apple представляваше 5,26%, Microsoft - 4,34%, Alphabet (Google) - 2,63%, Amazon - 2,07% и Nvidia - 1,74%. Така най-големите пет компании съставляваха повече от 15 процента от световния индекс и почти 24 процента от проследяващия индекса S&P 500 фонд.

Данните на Bloomberg показват колко скъпи са тези акции, Apple с цена от 31 пъти печалбата, Nvidia с P/E от 55 пъти, а Amazon - със 134. Продажбите на Nvidia се покачват толкова бързо, че, за да бъда щедър/честен, използвах прогнозните приходи и продажби за следващата година, за да изчисля оценъчните ѝ коефициенти. Apple носи доходност от 0,5 процента, Microsoft - 0,8 процента, а останалите три - нула,

За сравнение, пазарът на акции в Обединеното кралство се оценява на 11 пъти печалбата, а доходността му е 4,2 процента; Япония има P/E от 21 пъти и доходност от 1,9 процента.

Има силен аргумент да бъдете предпазливи по отношение на това, което се крие зад проследяващ фонд или пасивен фонд с множество активи, особено такъв с високо тегло на американските акции. Може би прилагането на здрав разум и дисциплина в оценяването е на път да се наложи.

Мениджърите, които избират акции заради фундаменталната им стойност, вероятно ще държат малко от тези технологични гиганти или с по-малко тегло спрямо индекса. Докато чакаме разумът да надделее, представянето им в краткосрочен план ще бъде лошо - може би дори трябва да сте разочаровани, ако не е така.

Ние насърчаваме инвеститорите да инвестират в акции в дългосрочен план - 10 или повече години. За такъв период трябва да оценяваме и представянето на активните мениджъри. Коментарите на Стюърт се основават на изследвания, показващи последователност на представянето само за три поредни години и измерени спрямо индекс, който е непоследователен - понякога е разумно оценен, друг път не. Разбира се, остава предизвикателството да намерите мениджър, на когото можете да се доверите в дългосрочен план, но това е друга тема.

Откакто поехме Mid Wynd през април 2014 г. моят екип и аз постигнахме възвръщаемост от 215,5 процента на нетната стойност на активите и 203,4 процента на цената на акциите спрямо възвръщаемост на фонда, следващ индекса MSCI от 172,3 процента (до 8 юни и преди такси). При това с бета от 0,74, т.е. волатилност с 26% по-малка от тази на индекса.

В дългосрочен план представянето на акциите е свързано с паричния поток. Когато купувам акция, искам повече от просто история. Искам да се наслаждавам на комфорта да знам, че купувам компания, подкрепена с реални печалби и реалистични очаквания за растеж. Имам нужда от приличен шанс моите спестявания да растат в реално изражение с течение на времето. Ако индексът иска да се надува заедно с пазарния балон, за мен не е краят на света да го пропусна.

Тези, които искат парите им да бъдат инвестирани в акции, поддържани от паричен поток, нямат друг избор освен да го направят сами или да наемат някой, който да го направи вместо тях. И точно това ще правя.