Може да се окаже, че високите лихви са били отклонение

Горко на инвеститорите в облигации - след като претърпя опустошителни двуцифрени загуби в проценти през 2022 г., пазарът на финансови инструменти с фиксиран доход остава по-крехък от когато и да било след кризата с високорисковите ипотечни кредити, пише за Financial Times Николай Марков, старши икономист в Pictet Asset Management. Той посочва, че индексът Move - внимателно следен измерител на волатилността в цените на облигациите - наскоро достигна най-високите си нива от почти 15 години.

Още по-притеснително е, че волатилността е особено изразена при държавните ценни книжа на САЩ, барометърът за световните дългови пазари, смята икономистът.

Само за една седмица през март тази година доходността на двугодишните американски ДЦК отбеляза както най-стръмния си дневен спад от краха на фондовия пазар през 1987 г., така и най-резкия си еднодневен скок от 2009 г. насам. Това не е начинът, по който един защитен клас активи трябва да се държи, категоричен е Марков.

Според него е вярно, че пазарите на облигации бяха обречени на турбуленция, като се има предвид колко агресивно се борят централните банки за овладяване на инфлацията. В САЩ разходите по заемите се повишиха с най-бързия си темп от 80-те години насам, като се придвижиха от почти нула до диапазона 5-5,25 процента (основната лихва на Федералния резерв – бел. р.) само за 14 месеца.

Но бурните последни движения на пазара предполагат, че има нова динамика. Вярваме, че притежателите на облигации са станали заложници на изострящия се конфликт в основата на политиката на централните банки, коментира експертът

Въпросът е колко още Фед и другите водещи централни банки могат да продължат да поставят борбата срещу инфлацията над другия си официален мандат - запазването на финансовата стабилност.

"Според нас промяната в приоритетите на централните банки може да дойде по-рано, отколкото си мислят много инвеститори. Лихвените проценти вече се повишиха до степен, в която заплашват дългова криза; може да не мине много време, преди те да бъдат намалени, предизвиквайки подем на пазарите на облигации", пише в своя коментра Николай Марков.

Това е картината, която се очертава от нашия анализ на тенденциите при публичния и частния дълг във всяка от големите икономики в света, допълва той. Въпреки че икономическото възстановяване след Covid помогна за намаляване на държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт миналата година, задлъжнялостта спрямо БВП остава доста над нивата, достигнати през 2020 г.

Тя се движи около 96 процента от брутния вътрешен продукт. По-притеснителното обаче е, че в много развити страни обемът на публичния и частния дълг нараства с темпове, които са неустойчиви в дългосрочен план.

За да оценим уязвимостта на дадена държава към дългова криза, ние сравняваме текущия темп на нарастване на публичните и частните ѝ заеми като дял от БВП с дългосрочния исторически тренд. Колкото по-голямо е отклонението нагоре от средното, толкова по-податлива е една страна на дългова криза, категоричен е икономистът.

Неговият анализ разкрива, че САЩ и еврозоната са сред икономиките, които се намират в потенциално опасна територия със съотношения кредит/БВП съответно от 268% и 254% в края на 2022 г.

Това означава, че за да могат САЩ да поддържат дълговото си бреме в дългосрочен план, разходите по заеми ще трябва да намалеят с около 1,5 процентни пункта. За еврозоната необходимото намаление е още по-сериозно, до голяма степен поради несигурните публични финанси на Италия. Установяваме, че лихвените проценти в единния валутен блок се движат с почти 3 процентни пункта над това, което трябва да бъдат, за да се избегне кредитна криза, допълва Марков.

Може би изненадващо, Швейцария също е близо до опасния праг със съотношение кредит/БВП от 315 процента. "Тук нашият модел показва, че ще са необходими още само две скромни повишения на лихвите, за да се застраши дълговата позиция на страната в дългосрочен план", изчислява икономистът.

За него нищо от това не предполага, че централните банки са на път внезапно да обърнат курса си и да започнат да намаляват разходите по заемите. Но тъй като светът е много по-задлъжняло място, отколкото беше преди избухването на Covid, централните банкери ще са по-наясно с рисковете от по-нататъшно увеличаване на ставките.

Европейската централна банка призна това в неотдавнашния си двугодишен преглед на финансовата стабилност.

В доклада банката предупреди, че затягането на паричната политика в последно време е разкрило „разломи и уязвимости“ във финансовата система. Според него по-високите лихвени проценти започват да създават напрежение за правителствата, бизнеса и домакинствата в целия регион, като пазарите на имоти изглеждат особено изложени.

Резултатът за инвеститорите в облигации е, че в крайна сметка този период на по-високи лихвени проценти може да не се окаже новата нормалност, за която те се подготвяха. Скоро той може да се окаже, че е бил отклонение, завършва Марков.