Финансиализацията на света трябва да ни тревожи

Затворете очи и се опитайте да визуализирате 160 трилиона долара. Може да изглежда невъзможно. Тези нули в числото 160 000 000 000 000 са достатъчни, за да се завие свят на всеки, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Но трябва да опитаме да го направим, защото нов доклад за състоянието на световния баланс (тоест активите и дълговете спрямо растежа) съдържа стряскащо откритие. Анализаторите в консултантската компания McKinsey смятат, че от 2000 г. насам световното богатство на хартия (спекулативната, нереализирана цена на всички финансови активи) е скочило с около 160 трилиона долара. Точно така!

Отчасти това отразява реалния икономически растеж. Но то произтича основно от рязкото нарастване на глобалния дълг и на предлагането на пари чрез количествено облекчаване (изкупуване на финансови активи от централните банки – бел. прев.), особено в страни като САЩ, което повиши цените на активите. За всеки долар глобална инвестиция, направена от 2000 г. насам, се добавят около 1,90 долара дълг. През периода 2020-2021 г. това „се ускори до 3,40 долара дълг за всеки 1 долар нетна инвестиция“, отбелязват от McKinsey. Това е най-бързият темп от 50 години.

Това повиши предполагаемата стойност на всички глобални активи спрямо брутния вътрешен продукт от около 470 процента от световния БВП през 2000 г. до повече от 600 процента днес, като пазарите на недвижими имоти и акции са нараснали по-бързо от „реалната” икономика с наистина забележителните 160 трилиона долара.

Този модел рядко се обсъжда. Това отчасти се дължи на факта, че проследяването на този глобален баланс включва толкова много допускания, че малко анализатори някога са опитвали (с изключение на някои единаци в Банката за международни разплащания, БМР). Но и защото е черта на човешката природа да приемаме, че с каквото сме израснали, то представлява „нормалност“ и ще продължи. И тъй като скритата инфлация при цените на активите продължава толкова дълго, дори преди 2000 г., сега тя се усеща като напълно „нормална“.

Два фактора, които се разгръщат сега, трябва да накарат всички ни да преосмислим това. Първо, инфлацията на цените на активите е ключов фактор зад нарастващото неравенство в богатството, което икономисти като Тома Пикети идентифицираха през последните години и което отрови западната политика. Второ, тази тенденция на непрекъснато нарастващи цени на активите може да е напът да се промени. Ключов фактор зад това е, че лихвените проценти бяха в низходяща тенденция за десетилетия, правейки дълга евтин. Миналата година обаче лихвите скочиха, изтривайки около 8 трилиона долара (което се равнява на една трета от икономиката на САЩ) от активите на домакинствата само през 2022 г.

Може би това е временно отклонение от тренда. Цената на облигациите предполага, че много инвеститори очакват лихвите да спаднат в бъдеще. А докладът на McKinsey, озаглавен „Бъдещето на богатството и растежа е несигурно“, очертава четири потенциални бъдещи сценария – единият от които е връщане към това, което считаме за „нормално“, а именно ниски лихви и още покачвания на цените на активите.

Но аз лично се съмнявам, че това е вероятно, пише авторката. Наскоро Джейми Даймън, ръководителят на JPMorgan Chase, предупреди, че „всеки трябва да е подготвен за още по-високи лихви“. Това повдига ключов въпрос: ако се движим към нова „нормалност“, как ще се приспособим когнитивно?

Смущаващо, отговорът е неясен. Друг от сценариите, очертани в доклада, е този, при който инфлацията остава висока и волатилна за дълго време, съчетана с известен растеж. Ако това се случи, то може да отприщи модел, известен като „финансова репресия“ – икономическият термин за ситуация, в която доходността на дългосрочните държавни облигации остава по-ниска от инфлацията в продължение на няколко години, като носи загуби в реално изражение на всеки, който държи такива облигации.

Третият вариант е вълна от преструктурирания на баланса и рецесии, която намалява излишния дълг. Както пише Дейвид Грейбър в книгата си „Дълг“, когато цените на дълга и активите са се покачвали преди, това обикновено е предизвиквало политически сътресения или е принуждавало правителствата да създават социални „предпазни клапани“ – като опрощаване на дългове – за да избегнат срив.

Това звучи разумно на теория; както древна Месопотамия открива преди няколко хилядолетия, идеята за „изтриване на дъската“ на излишните дългове може да позволи на обществото да се рестартира. Но McKinsey изчислява, че пълномащабна рецесия на баланса и преструктуриране може да унищожат 48 трилиона долара от богатството на домакинствата през следващите години, с 30% спад в цените на акциите и недвижимите имоти на места като САЩ. Това вероятно ще помогне за намаляване на неравенството в дългосрочен план. Но би било такъв шок, че може да подкопае лошо доверието, а оттам и икономическия растеж.

Разбира се, има и друг възможен сценарий: чудо при производителността, което да позволи реалната икономическа дейност да се разрасне много по-бързо от богатството на хартия и дълга, ребалансирайки света. Това би било светият граал. Но е трудно да се повярва, че ще се случи. Така че бих ви призовала още веднъж да помислите върху тази главозамайваща цифра от 160 трилиона долара, пише Тет. И след това да се запитате: Можем ли да нагодим умовете си към епоха, в която цените на активите не винаги растат? Каква ще бъде нашата бъдеща „нормалност“?