Инвеститорите започват да се тревожат за американските ДЦК

Напоследък глобалните инвеститори са изправени пред особен парадокс, пише колумниста за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Мантра на съвременните финанси е, че държавните облигации са „безрискови“ активи, което означава, че е немислимо правителството на САЩ да изпадне в дефолт (неизпълнение на задълженията си по тях – б.р.) Но през януари Министерството на финансите превиши лимита за дълга от 31,4 трилиона долара, ограничавайки емитирането на облигации и предупреди за криза, освен ако Конгресът не вдигне тавана – нещо, което републиканците отказват да направят без мащабни съкращения на бюджетните разходи, пише анализаторът.

Преди ден финансовият министър на САЩ Джанет Йелън предупреди, че САЩ може да стигне до конституционна криза заради тавана на дълга.

Цените на суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) скочиха над 165 базисни пункта, което предполага, че инвеститорите се страхуват от малък, но нарастващ шанс за дефолт по щатските ДЦК. И макар че пазарът на тази застраховка е „тънък“, други индикатори също мигат в червено.

Спредът между едно- и тримесечните съкровищни бонове надхвърли 1,80 процентни пункта, което е рекордно високо ниво. А Алън Шварц, председател на Guggenheim Partners, коментира преди дни, че „доходността на краткосрочните държавни облигации е по-висока от тази на корпоративните“.

"Това означава, че американските корпоративни ръководители сега се смятат за по-сигурни от Чичо Сам. Толкова за етикета „безрискови“, допълва Джилиън Тет.

Какъв извод трябва да направят обърканите наблюдатели, коментира още тя. Според анализатора има добра и лоша новина. Добрата е, че шансът за скорошен дефолт по американските ДЦК, според класическата дефиниция, все още е много нисък - независимо от движението на цените на CDS.

Това отчасти се дължи на факта, че американските политици имат дългогодишен (и порочен) навик многократно да флиртуват с бедствието преди да сключат сделка в последния момент. И дори ако това не се повтори сега, Министерството на финансите има три възможности да избегне техническо неизпълнение, ако средствата му на разположение наистина бъдат блокирани на 1 юни.

Едната е да се даде приоритет на лихвените плащания, като същевременно се намалят други бюджетни разходи. Втора е да се пренебрегне дълговият таван и да се продължи с издаването на облигации. Трета е финансов трик, като продажбата на „монета“ за трилион долара на Федералния резерв, за да се увеличат приходите.

Лошата новина обаче е, че никоя от тези тактики не е лесна за организиране – а и вероятно няма да успокои инвеститорите. Ако Йелън игнорира дълговия лимит на Конгреса, ще има правни предизвикателства. И дори ако „приоритетизирането на лихвените плащания предотврати непосредствено неизпълнение, щетите за доверието ще бъдат огромни“, отбелязва Бил Дъдли, бивш президент на клона на Фед в Ню Йорк.

"Цените на акциите и облигациите ще паднат рязко", допълва още той.

Това вероятно ще предизвика и понижение на кредитния рейтинг на САЩ, прогнозира Тет. Една агенция - Standard & Poor's, вече лиши Америка от нейния топ рейтинг. Това обаче имаше ограничено въздействие, защото другите две водещи, Moody's и Fitch, все още запазват нивото AAA.

Но ако сега се случи второ понижение на рейтинга, практиките във финансовата индустрия ще принудят повечето мениджъри на активи да извадят американските държавни облигации от най-важната група AAA. Това вече може да доведе до непредвидими верижни реакции.

Може ли това да се избегне? Може би, смята колумнистът на FT. Предстои Джо Байдън да се срещне с лидери на Конгреса и те може да се опитат да сключат сделка, за да поддържат функционирането на Министерството на финансите за шест месеца. Ако е така, следващите преговори за тавана на дълга ще се проведат на фона на разговорите в Конгреса около бюджета за 2024 г., което потенциално ще създаде повече разменни монети. „

Правилното нещо, което трябва да се направи, е краткосрочно увеличение на дълговия таван“, коментира Мая Макгинийз, президент на Комитета за отговорен федерален бюджет, пред конференцията Милкен.

Байдън обаче заявява публично, че ще се бори с всякакви средства за свързване на тези две дискусии - не на последно място защото републиканците в Камарата на представителите казват, че ще вдигнат тавана, само ако любимите разходни програми на демократите бъдат орязани. А Мик Мълвейни, бивш бюджетен директор в Белия дом при Доналд Тръмп, се опасява, че крайнодесните републиканци ще свалят председателя на камарата Кевин Маккарти, ако се стигне до сделка без подобни съкращения на разходите.

„Не се тревожа за този таван – мисля, че ще приемат нещо“, отбелязва Мълвейни. „Но съм разтревожен за следващия, тъй като въпросът е: може ли Маккарти да оцелее?“, добави още той.

Това, което е отчайващо необходимо сега, не е просто адресиране на краткосрочния таван, а дългосрочен фискален план за справяне с набъбващия национален дълг на Америка, категорична е Тет. Това обаче почти сигурно ще изисква значителни реформи (т.е. съкращения) на социалното и здравното осигуряване – идея, която и Байдън, и Тръмп изключваха.

Всъщност има такава политическа поляризация, че е малко вероятно двете страни дори да създадат съвместна комисия за фискална реформа; или поне докато не са принудени да направят това, за да потушат потенциалната пазарна паника. Но не това искат да видят притежателите на облигации, нито Йелън, смята анализаторът.

Според нея има вероятност тази криза да настъпи сега и може би тя дори ще предизвика достатъчно смирение, или ужас в Конгреса, за да започнат фискални преговори. В края на краищата, както отбелязва Шварц, основната причина, поради която правителството на САЩ успя да игнорира нарастващото дългово бреме през последното десетилетие, е, че свръхниските лихви означаваха „евтино финансиране на дълга в продължение на 17 години, докато утроихме дефицита си; това вече приключи".

Ако настане пазарна паника, тя няма да бъде лесно овладяна и може да предизвика „икономическа катастрофа“, както отбелязват от Белия дом. И „без значение как се развият преговорите, ние вече показахме на света, че сме опасно повредени“, обяснява Макгинийз.

Или казано по друг начин, истинската изненада на 2023 г. не е, че „безрисковата“ мантра относно американските ДЦК се пропуква, а че тя остава в сила толкова дълго, като се има предвид политическата дисфункция на Америка. Инвеститорите трябва да се тревожат.