Цените на петрола леко се повишиха в началото на търговията в сряда, като компенсираха малка част от пониженията си от предходния ден. Сутринта един барел (159 литра) сорт Брент от Северно море с доставка през юни струваше 81,19 щатски долара - с 59 цента повече от предходния ден. Цената на барел американски петрол West Texas Intermediate (WTI) се повиши с 64 цента до 77,71 долара*, предава DPA.
Цените на петрола напоследък изпитват известни затруднения да намерят посока. На тренда тежат продължаващите икономически притеснения, особено по отношение на най-голямата икономика в света - САЩ. От друга страна, цените на петрола се подкрепят от съкращаването на производството от големите страни производителки на петрол като Саудитска Арабия. Като цяло тези противоположни фактори в момента повече или по-малко се компенсират взаимно.
Запасите от суров петрол в САЩ са намалели с около 6,1 млн. барела през седмицата, приключила на 21 април, твърдят пазарни източници, които се позовават на данни на Американския петролен институт (API) от вторник. Анализаторите очакваха запасите от суров петрол да намалеят с около 1,5 млн. барела.
Запасите от бензин са намалели с 1,9 млн. барела през миналата седмица, докато запасите от дестилати са нараснали с 1,7 млн. барела, посочват източниците, цитирани от API. Официалните данни за запасите от американското правителство се очакват в сряда.
Цените на петрола се понижиха с повече от 2% във вторник, връщайки се на почти същото ниво, преди Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и други съюзници производители като Русия, известни като ОПЕК+, да обявят допълнително намаляване на добива в началото на април.
Възходящата инерция, породена от съкращаването на ОПЕК, се изчерпва, а руският износ на петрол не показа очевиден спад, което оставя страната на предлагането без допълнителна подкрепа, заяви в бележка Сон Ян, анализатор от China Galaxy Futures.
Въпреки че данните на API доведоха до повишение на цените в сряда, продължаващите икономически опасения и очакванията за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, което може да ограничи растежа на търсенето на горива, се противопоставят на признаците за подобряване на краткосрочното потребление.
Потребителското доверие в САЩ спадна до деветмесечно дъно през април, тъй като притесненията за бъдещето нараснаха, което допълнително засили риска икономиката да изпадне в рецесия през тази година.
„(Данните) разкриха по-рязко от очакваното забавяне на потребителското доверие, което се прибавя към списъка с негативни изненади, наблюдавани от началото на април, и сочи към по-неблагоприятни икономически перспективи", заяви Йеап Джун Рон, пазарен анализатор в IG, в бележка до клиентите.
Пазарът следи за несигурност около евентуални странични ефекти от затрудненията на First Republic Bank, която в понеделник отчете отлив на депозити за над 100 млрд. долара, което подхрани опасенията за потенциална банкова криза, която може да повлияе на икономиката на САЩ.
Инвеститорите също така изразиха загриженост, че евентуално ново повишаване на лихвените проценти от страна на борещите се с инфлацията централни банки може да забави икономическия растеж и да намали търсенето на енергия в САЩ, Великобритания и Европейския съюз.
Очаква се Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка и Европейската централна банка да повишат лихвените проценти на предстоящите си заседания. Федералният резерв заседава на 2-3 май.
*към 8:50 часа