Защо европейските фондови пазари изостават от пазарите в САЩ?

Spacs засмукаха и някои обещаващи стартъпи от Европа, на които обаче местните инвеститори гледаха с недоверие, включително търговеца на дребно за автомобили Cazoo и здравната компания Babylon. Европа започна да губи и установени компании - от 2000 г. насам 221 са се насочили към борсите в САЩ, което е над два пъти повече от компаниите от САЩ, които избират листване в Европа. Тези, които са избрали САЩ, са набрали общо близо четири пъти повече пари от американските компании, които са избрали Европа.

Сред най-забележителните случаи е този на германския промишлен гигант Linde с оценка 145 млрд. евро, който се делистна от Франкфурт миналия месец. Компанията остава листната в Ню Йорк и така лишава Deutsche Börse от ценни акции.

Американските борси забелязват слабостите и ухажват европейските компании, като ги примамват да се листват със значително по-големите възможности за набиране на капитал и широк кръг инвеститори. Касандра Сайер, ръководител международни капиталови пазари на Нюйоркската фондова борса, казва, че NYSE предприема много информационни дейности. „Имаме членове в различни региони. Искаме компаниите, които се опитват да привлекат американски капитал, да бъдат листнати тук, като няма значение държавата на произход, нито размерът на компанията“, казва тя.

Атиа от Euronext казва, че най-големият борсов оператор в Европа е изместил фокуса си върху конкуренцията. „Преди Brexit се борихме срещу LSE. Сега ние изобщо не се борим срещу LSE – ние се борим срещу Nasdaq“, посочва той, като добавя, че през последните две години европейската борса не е губила битка срещу своя технологично фокусиран американски съперник.

Euronext се разрасна през последните години чрез поредица от придобивания. Сега съществува единна платформа за борсите на Амстердам, Париж, Милано и други места, както и клирингова къща.

Дори и след продължилите десетилетия разговори за създаване на общоевропейски капиталов пазар, регионът остава фрагментиран, с множество борси, клирингови къщи и места за сетълмент, както и мозайка от национални закони за ценни книжа. Всичко това е в ярък контраст с по-простата среда в САЩ, където има един основен регулатор за ценни книжа и една клирингова къща, Depository Trust & Clearing Corporation, която управлява целия клиринг и сетълмент.

ЕС предложи поредица от промени, за да направи по-малко скъпо и тромаво листването за малките и средни компании в Европа. Британските служители също се стремят да направят промени, включително консултации относно ролята на британските пенсионни фондове на вътрешния пазар на акции. „Истинската промяна изисква както финансов, така и постоянен и устойчив ангажимент от всички части на екосистемата“, казва Никхил Рати, главен изпълнителен директор на Органа за финансово поведение на Обединеното кралство.

Някои инвеститори казват, че фрагментираната среда в Европа отговаря на техните нужди. Пазарите в САЩ може да са по-динамични, с повече търговия и по-голям набор от инвеститори, но на фона на това количество може да има загуба на качество. Щедрото заплащане за изпълнителните директори може да е проблематично от гледна точка на обществото в Европа, заедно с двустепенните структури на собственост, които често предоставят повече права на основателите за сметка на други акционери.

Пазарите в САЩ се повеждат и по мании. Люк Музон, ръководител пазари на акции в Amundi, най-голямата инвестиционна къща в Европа, описва бума на Spac като „луд пазар, шоу на клоуни“, докато Бернсторф казва, че е отбелязал „върха на глупостта“ в ерата на ниските лихви. Музон добавя, че през 2022 г. „нашето виждане за оценките [в Европа] беше чуто. Беше по-рационално. Имаше по-малко IPO, съгласен съм, но от наша гледна точка беше много по-добре.“

Две неща биха могли да помогнат на Европа да развие известна инерция. Едното е макроикономическата среда. Повторно ускоряване на инфлацията и произтичащите от това резки покачвания на лихвените проценти означават, че инвеститорите вече не са толкова склонни да спекулират с компании, които обещават да реализират печалба някога в бъдещето. Вместо това те все повече копнеят за по-стабилни, дивидентни компании, каквито в Европа има в изобилие.

Другият фактор, може би по ирония на съдбата, е Brexit. Обединеното кралство, което търси възможности за дерегулация след излизането си от ЕС, е пропито с нова решимост да модернизира своята индустрия за финансови услуги. Ако успее, това ще засили натиска върху ЕС да отговори.

„Изобщо не мисля, че това е загубена кауза. Когато почувстваш студения вятър, това е катализатор, буквално ритник в задника. Или правиш нещо, или губиш“, заключава Наталия Баразал, съръководител на Lombard Odier Investment Managers.