Пригответе се за голямото финансово разплитане

Скорошните сътресения на финансовите пазари са знак за по-дългосрочен проблем. Повече от година след нахлуването на Русия в Украйна инфлацията се оказа далеч не преходна. Поради това доходността на държавните облигации, макар и волатилна, не показва никакви признаци да спадне обратно до историческите дъна, достигнати през последното десетилетие, пише за Financial Times финансовият журналист Филип Когън.

Вторичните ефекти се видяха в банковия сектор през последните няколко седмици, след като загубите по дългосрочни облигации предизвикаха краха на Silicon Valley Bank. Загубата на доверие в сектора се разпространи, което доведе до поглъщането на заплашената от фалит Credit Suisse от UBS и сделката за спешно финансиране на First Republic. Изглежда, че голямата спекулативна епоха е приключила и е започнала нова фаза, голямото разплитане.

Финансите са дарвинов свят, в който участниците трябва да адаптират своите стратегии, за да оцелеят. В голямата спекулативна епоха цената на финансирането беше като цяло ниска или спадаше, а цената на активите като цяло се покачваше. Стратегията за заемане на пари с цел закупуване на активи беше най-добрият начин за проспериране; едва ли е изненадващо, че инвестиционни инструменти като непубличния капитал се представиха толкова добре. По същия начин високата номинална възвръщаемост означаваше, че клиентите спокойно плащаха таксите на хедж фондовете, а групите за рисков капитал също можеха да процъфтяват.

Вярно е, че тази епоха беше подложена на спорадични шокове, като спукването на дотком балона в началото на 2000-те и финансовата криза от 2007-08 г. Но спекулативният импулс се завърна с пълна сила през 2010-те. Поемането на риск бе намерило нови области; криптовалутите и дружествата за придобиване със специално предназначение (листнатите на борсата кухи компании, които набират средства и търсят нещо за закупуване) са само няколко примера.

Но всичко това ще се промени, ако голямото разплитане настъпи. Лихвените проценти и доходността на облигациите ще се повишават, а няма да намаляват. Точно както ниската доходност на облигациите доведе до възходящо преоценяване на рисковите активи, по-високата ще доведе до промяна в обратната посока. Вземането на заем за закупуване на активи ще бъде изключително опасен залог.

Имаше огромен пример за голямо разплитане между 1965 и 1981 г., когато доходността по 10-годишните държавни облигации в САЩ скочи от 4,2 на 15,8 процента. Ефектът върху рисковите активи беше крайно негативен. Индексът Dow Jones Industrial Average успя да пробие над 1000 пункта през 1972 г., но все още се търгуваше близо до това ниво през 1981 г.

Малко вероятно е, но в никакъв случай невъзможно, следващото разплитане да бъде толкова дълготрайно, колкото въпросната епоха. Но възможните бедствия включват разбиване на глобализацията, тъй като отношенията между САЩ и Китай стават все по-враждебни, забавяне на растежа, понеже глобалната икономика се бори да намали зависимостта си от изкопаемите горива, и политическо разделение в САЩ.

Дори ако тези рискове бъдат избегнати, видяхме признаци за това как преминаването към новата епоха ще бъде трудно за финансовия сектор. SVB имаше своите специфики, по-специално залагането ѝ на дългосрочни облигации и зависимостта ѝ от големи депозити. Credit Suisse, с дългата си история на скандали, беше особено слабо звено сред европейските банки. И едва ли е изненадващо, че вече имаше проблеми сред институциите с експозиция към криптото, сектор, който е виждал повече срутвания, отколкото кулите в игра на дженга.

По-високата доходност на облигациите също така ще предизвика кризи на много други места. През есента британските пенсионни фондове бяха хванати натясно поради използването на инвестиции с фокус към пасивите им, подход, който на пръв поглед звучеше като избягващ риска, но който на практика се оказа, че включва залози с ливъридж върху пазара на облигации. В по-дългосрочен план дарвиновите сили, както и регулаторният натиск, ще принудят институциите и инвеститорите да се адаптират към голямото разплитане.

Светът дори може да се върне към дните, когато репутацията на благоразумие се смяташе за търговски актив. Ако това се случи, тогава броят на банкерите и фонд мениджърите, които получават мултимилионни бонуси, ще намалее. Ако поемането на риск се разглежда като порок, а не като добродетел, поведението ще трябва да се промени.

Точно както властите трябваше да спасят банка, базирана в либертарианския анклав на Силициевата долина, мнозина във финансовия сектор сега разчитат на централните банки да променят посоката на паричната политика и да позволят на спекулативната епоха да преживее едно последно ура. Всичко зависи от това дали Федералният резерв на САЩ възприема необходимостта от избягване на финансова криза като по-голяма от тази да върне инфлацията обратно до целта. Накратко, ще се окаже ли председателят на Фед Джей Пауъл толкова твърд борец срещу инфлацията, колкото неговия предшественик от вече не толкова близкото минало Пол Волкър?