На теория това е идеалното време за подбирачите на акции.
Вълната от монетарно разхлабване след финансовата криза от 2008 г. вдигна всички лодки. Като оставим настрана дори шокове, толкова значителни като дълговата криза в еврозоната, последвалото десетилетие и малко осигури плавен спад в доходността на облигациите и повече от 300 процента ръст на глобалните акции. Управлението на парите може и да не беше лесно през този период, но мъчителният опит на фонд мениджърите от началото на 2022 г. означава, че те сега гледат назад към това време като най-доброто, пише пазарната редакторка на Financial Times Кейти Мартин.
Резултатът – поне за много мениджъри на фондове – е, че ерата на разчитане на широки пазарни промени („бета“ на инвестиционен език) за изграждане на портфейл приключи. Сега дисциплината е в избирането на победители и губещи и съответното инвестиране за „алфа“ (възвръщаемост, надвишаваща това, което обуславя риска – бел. прев.)
„Не се надявайте на бета, фокусирайте се върху алфа“, казват от M&G Investments, добавяйки, че „пазарът възнаграждава подбора“. Дисперсията на възвръщаемостта между глобалните акции - спредът между печелившите и губещите - е осезаемо над средните нива от последните 10 години, посочват те, и дори в рамките на секторите често е над нормата.
Изследванията на Goldman Sachs показват, че тази тактика работи добре. „Алфа възможностите се подобряват от миналото лято и особено в Европа в сравнение със САЩ“, заяви банката в скорошна бележка – препратка към прекомерната роля на технологичните акции в американските индекси.
Така наречените „дълги/къси“ хедж фондове, които приемат залози за и срещу компании, превъзхождат макро фондовете, които се придържат към по-широките икономически тенденции, посочва Goldman. Подбирането на правилните акции става все по-важно от избора на правилния пазарен фактор, като например растеж, стойност или инерция.
Една от причините всичко това да промени дневния ред е, че процесът на повишаване на лихвите през изминалата година беше меко казано раздрусващ. Някои компании ще имат затруднения.
„Лихвените проценти бяха нулеви или отрицателни преди 15 месеца, а сега са 5 процента плюс съответната премия за компаниите или физическите лица да заемат“, изтъква Уилиъм Дейвис, главен инвестиционен директор в Columbia Threadneedle Investments.
Той добавя: „Винаги, когато получите промяна толкова бързо, ще видите последствия. Трябва да внимаваме, когато инвестирамe, дали компаниите могат да се справят с това.“ Компаниите с високи нива на дълг са особено изложени на риск.
Инвеститорите търсят дисперсия на възвръщаемостта не само в рамките на пазарите, но и между тях, географски. Майкъл Кели, глобален шеф за множествените стратегии в PineBridge Investments, смята, че американските акции, най-общо казано, са само в началото на това, което ще бъде дълъг и бавен период на слабост, тъй като монетарната подкрепа се оттегля. „Индексът S&P е много надценен в сравнение с останалия свят“, смята той. „Предпочитаме по-обещаващи пазари в чужбина, като Китай и Хонконг. Те тъкмо излизат от рецесия, докато ние навлизаме в такава. Обичаме да сме там, където нещата се подобряват, вместо да се насочваме към ръба на скала".
Дисперсията, добавя той, „никога не беше добра характеристика“ в дългия период, когато централните банки купуваха облигации, за да се опитат да подпомогнат инфлацията. Това до голяма степен означаваше отклонение надолу от представянето на основния американски индекс. Но сега тези вложения в облигации на централните банки се „развързват“, каза той. PineBridge стана по-ентусиазирана по отношение на развиващите се пазари и по-песимистична относно САЩ, отколкото е била поне след кризата от 2008 г.
Проблемът тук е, че подбирането на печеливши акции и облигации, или дори сектори, е изпълнено с рискове от залагане на грешния кон, от прекомерна концентрация и от проблематично репериране. Това е добре за хедж фондовете, на които се плаща, за да открият инвестиционна възможност и да поемат риск, но не е толкова добре за традиционните фонд мениджъри, които се опитват да запазят парите на други хора.
Goldman Sachs може и да е оптимистично настроена относно перспективите пред подбирачите на акции, но този оптимизъм идва с голяма условност. Сътресенията в банковите сектори както на САЩ, така и на Европа бързо потвърдиха доминирането на макро факторите на фондовите пазари, особено в сектори, включващи банки, застраховане, строителство и енергетика, заяви банката - напомняне, че дори най-добрият подбирач може да се препъне при шокове.
За някои всичко това са твърде много усилия за твърде малка печалба. „Има аргумент, че подбирането на акции трябва да работи, когато пазарът е в турбуленция. Не мисля, че има много доказателства в подкрепа на това“, коментира Мамду Медхат, старши изследовател и вицепрезидент на Dimensional Fund Advisors.
Разчитането на акции с висок дивидент, например, може да бъде привлекателно за онези, които търсят постоянна възвръщаемост, но представянето на този подход може да бъде трудно измеримо, тъй като тези компании обикновено са стабилни по време на стрес.
Вместо това Медхат се придържа към обичайната си стратегия: бъдете диверсифицирани, не се опитвайте да дебнете пазара и се доверете на широките цени на активите, за да се отърсите от шоковете.
„Прегърнете несигурността“, призовава той. „Ако е смущаващо да мислиш за себе си просто като за пътник, помисли си, че си пътник в най-високотехнологичния механизъм за обработка на информация в историята. Това не е кон или каруца, а високоскоростен луксозен влак.“ Може би това е утеха за тези, които смятат, че е трудно да бъдат подбирачи.