Последното повишение на лихвите от Фед е висяло на косъм

Банкови сътресения

Срещите на Фед, в които участват до 19 служители, обикновено са най-проблематични, когато има „сътресения, които се случват точно в 10-дневния прозорец преди срещата, защото това е голяма среща и е официална среща, а председателят трябва да е изгладил повече или по-малко идеята за това какво ще се случи на срещата", казва Булард. „Трудно е за комисията да обработва нова информация в движение и да се опитва да вземе добро решение на заседанието“. 

В дните преди заседанието Пауъл е казал на колегите си, че се надява да пристъпи към повишаване на лихвения процент с четвърт пункт, но те трябва да се уверят, че напрежението в банковия сектор намалява, преди да могат да обсъдят този вариант. Той им е споделил, че мандатът на Фед в борбата с инфлацията няма да бъде подкрепен от затягане на лихвите в ураган.

„Финансовата криза не бива да се омаловажава и не се знае какво ще се случи по-нататък в ситуация, пред каквато бяхме изправени на тази среща", каза Булард.

Фед повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията, като забавя икономиката чрез по-строги финансови условия, като по-високи разходи по заемите, по-ниски цени на акциите и по-силен долар, които ограничават търсенето. Банковите сътресения създадоха рискове от по-бързото затягане на финансовите условия. Кредиторите ще бъдат подложени на натиск от страна на банковите надзорници и собствените си управленски екипи да намалят поемането на риск. Освен това банките биха могли да се сблъскат с ограничаване на приходите си, ако повишат лихвените проценти по депозитите, което допълнително би ограничило кредитирането.

В дните преди срещата президентът на Фед в Атланта Рафаел Бостик е разпитвал банкери и собственици на малки предприятия за условията на кредитиране, движението на депозитите и търсенето на кредити. „Ако се окажеше, че политическите ни действия ще изострят нещата, тогава наистина ще трябваше да помисля сериозно дали трябва да направим пауза", каза той. „Това беше неспокоен период“. 

Пред подобна дилема се изправиха банкерите година по-рано, когато се готвеха да започнат да повишават лихвените проценти от почти нулеви стойности, за да се борят с нарастващата инфлация. Пауъл обмисляше да започне с увеличение на лихвата с половин пункт, но предпочете по-малък ход от четвърт пункт, след като Русия нахлу в Украйна и повиши риска от финансови сътресения.

До неделя, 19 март, представителите на Фед смятаха, че са направили достатъчно, за да подкрепят банковата система на САЩ, особено след като 11 големи банки се опитаха да подкрепят доверието във First Republic Bank, като внесоха 30 млрд. долара. Данните на Фед показаха, че използването на новата програма за банково финансиране и на сконтовия прозорец, макар и високо, се е стабилизирало, което е знак, че сътресенията не се разпространяват.

„В съзнанието си имахме ежедневните колебания дали това е заразяване, или е изолиран инцидент", каза Баркин.

Междувременно в Европа швейцарските банкери прекараха уикенда в надпревара за осъществяване на план за придобиване на Credit Suisse от UBS. Решението на Швейцария да даде предимство на акционерите пред притежателите на облигации, които са вложили 17 млрд. долара в най-рисковите облигации на банката, подхрани опасенията, че инвеститорите могат да се откажат от облигациите на други европейски банки, когато пазарите отворят рано в понеделник.

Ранобудният Пауъл е следял акциите на европейските банки, които първоначално се сринаха и породиха съмнения дали той ще може да продължи с повишаването на лихвите. Представителите на Фед са планирали да съчетаят увеличението с по-предпазливи формулировки относно бъдещия път, като изпуснат от изявлението си ключова фраза, която сигнализираше за стабилен ход към повишаване на лихвите. Дали това ще бъде достатъчно?

„Тук можеше да се стигне до всякакъв изход. Много зависеше от това как ще се развие ситуацията с UBS-Credit Suisse", казва Булард. „Първоначалната реакция на пазара в Европа не беше добра“. 

По-спокойни пазари

При откриването на търговията в САЩ настроенията се подобриха. Акциите на европейските банки завършиха деня с ръст, а във вторник - първия ден от заседанието на Фед - те поскъпнаха още повече, което е знак, че сделката е успокоила пазарите. 

Бостик се качи на самолета си за Вашингтон, докато пазарите възприемаха сделката с Credit Suisse. „Това, че заразата не се разширява", му е дала повече увереност, че „имаме известно пространство да продължим да се движим", каза той.

Освен това инвеститорите вече очакваха увеличение на лихвения процент от страна на Фед с четвърт пункт. Запазването на стабилни лихвени проценти би създало риск от изпращане на зловещо послание.

„Ако направите твърде малко, тогава може да сигнализирате за по-голяма загриженост, отколкото е оправдано за ситуацията, и тогава чрез очакванията може да влошите цялата ситуация, вместо да я подобрите", каза Булард.

Това разчисти пътя на Пауъл да пристъпи към повишаване на лихвените проценти, подкрепено от силния консенсус сред банкерите на срещата.

След заседанието Пауъл заяви, че е възможно банковата криза, като затегне кредитирането, да има същия ефект върху финансовите условия, както увеличението на лихвения процент с четвърт пункт или повече. „Това означава, че паричната политика може да има по-малко работа за вършене. Ние просто не знаем", каза той на пресконференцията.

Формулировката на Пауъл „е начинът, по който би трябвало да мислим за това, за разлика от това да казваме: Една банка имаше някакви проблеми и ние трябва да променим паричната политика", казва  Баркин. „Този въпрос: "Разделяте ли паричната политика от финансовата стабилност? Не можете да не обръщате внимание на това, което се е случило в по-широката среда“.  

По време на срещата служителите на Фед представиха и мрачни прогнози за икономическите перспективи. Те очакват да задържат лихвените проценти на високи нива през тази година, докато икономиката се забавя, което ще доведе до липса на растеж и увеличаване на безработицата. Сградата на борсата на Wall Street. Снимка: Bloomberg LP

Преди заседанието през май Пауъл посочи през миналия месец, че внимателно наблюдава условията за банково кредитиране за евентуална предпазливост при отпускането на заеми, която да забави икономиката, което би могло да означава, че на Фед няма да се наложи да повишава толкова много лихвите. Централните банкери биха могли да продължат с повишаването на лихвените проценти, ако стигнат до заключението, че напрежението в банковия сектор е намаляло и икономическата активност остава силна. Или пък биха могли да пропуснат увеличението следващия месец и да оставят отворена вратата за ново повишаване на лихвите през юни.

„Ако попитате банките: "Затягате ли условията за кредитиране?", вероятно просто ще получите отговор: "Да", каза Баркин. „Но дали това е вид затягане на кредитните условия, което ще доведе до верижни ефекти в икономиката? Това е, което се опитвам да разбера“. 

Булард вижда 80% вероятност икономиката да не бъде сериозно засегната негативно от стреса в банковата система, като в такъв случай той смята, че Фед ще трябва да увеличи лихвите още няколко пъти. „Или това може да се влоши и всички залози да бъдат прекратени", каза той.