Гледайте Швейцария, спомнете си Гърция

Засилва се усещането, че Швейцария вероятно не е имала солидна правна основа, за да заличи облигации от първи ред за почти 16 млрд. долара на Credit Suisse - поне при тясно тълкуване на клаузите, вписани в документацията за облигациите.

Дори Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка и регулаторите в еврозоната изрично разкритикуваха това решение, пише Financial Times. Вероятно затова швейцарският регулатор FINMA през миналата седмица подчерта, че разчита на „спешната наредба“, приета от швейцарското правителство през почивните дни.

За всички, които помнят предишната криза, ситуацията е изнервящо ехо от това, което Гърция направи със собствените си банки преди десет години, както и своевременно напомняне, че всички сме подчинени на суверена, отбелязва медията.

Като цяло юрисдикцията, под която е емитирана облигация, няма голямо значение - докато наистина не получи голямо значение. Когато това се случи, договорът няма никакво значение, а политическата целесъобразност.

Още през 2012 г. Гърция стартира това, което евфемистично се наричаше „включване на частния сектор“, но в действителност представляваше брутално орязване на почти 200 млрд. евро държавен дълг (това беше намаление от 53,5% в номинално изражение и приблизително 75% в изражение на нетна настояща стойност, така че прилича повече на скалпиране, отколкото на подстригване).

За да се увери, че целият (вътрешен) дълг е преструктуриран безпроблемно, гръцкият парламент гласува за вмъкване със задна дата на „клаузи за колективни действия“ във всички дългове на местното законодателство. Тези клаузи обвързват всички притежатели на облигации с всичко, с което се съгласи свръхмнозинството. Така се заобиколиха трудните кредитори, които биха отказали преструктуриране и биха търсили по-добра сделка.

Тази промяна на закона теоретично беше извършена с благословията на повече от половината кредитори на Гърция, а самото преструктуриране беше гласувано от над две трети от тях.

Повечето кредитори обаче бяха европейски банки, чиито ръце бяха силно извивани от съответните правителства. Различни облигации по международно право на стойност 6,4 млрд. евро не бяха преструктурирани и някои потърпевши местни кредитори съдиха Гърция за това правно джу-джицу.

И сега инвеститорите влизат във война с европейско правителство, което променя със задна дата законите си за сметка на кредиторите. Юристите от кантората Quinn Emanuel например представляват група притежатели на облигации, сред които е и Дейвид Тепър от Appaloosa Management.

Тепър коментира пред FT, че ако ситуацията остане такава, инвеститорите трудно ще се доверят на която и да е дългова ценна книга, емитирана в Швейцария или дори в цяла Европа, ако правителствата могат просто да променят законите постфактум. По думите му договорите са, за да се спазват.

Бруталната истина е, че както и гръцката ситуация показа, когато става въпрос за местни правни облигации, правителството може да прави каквото си поиска. Както коментираха блогъри и експерти по преструктуриране на дългове – прилага се „предимството на местното законодателство“.

Притежателите на облигации на Гърция също заведоха дела чрез местните съдилища и в международен план съгласно двустранен инвестиционен договор. Те дори отнесоха делото си до Европейския съд по правата на човека с аргумента, че правото им на собственост е нарушено. И загубиха на всички инстанции заради защитата на „върховния обществен интерес“.

В случая с Credit Suisse заличаването на облигациите технически се случи чрез изпълнителна заповед, а не чрез акт на парламента – нюанс, който притежателите на облигации вероятно се надяват да използват.

Ако обаче Федералното събрание на Швейцария реши да ратифицира извънредната наредба чрез официално законодателство, то може да гласува да плати на кредиторите някакъв дял и те пак ще имат твърде ограничени шансове да спечелят съдебните дела.

На теория има ограничения за това, което една държава може да прави в рамките на своите граници, например може да има някои конституционни проверки или безброй международни договори, които определят някои основни правила. На практика способността да се приемат закони е термоядрената бомба при разрешаване на дългови кризи. И националните, и международните съдилища се отнасят подозрително към ограничаването на властта на една суверенна държава, защото прекомерният дълг ще причини повече вреда, отколкото полза.

Други притежатели на облигации в Европа не трябва да се чувстват успокоени от това, което служители в различни централни банки или правителствени агенции казват – че ситуацията си е проблем на Швейцария.

Политиците, които се стремят да бъдат преизбрани, всъщност не се интересуват от зачитането на йерархията на кредиторите и т.н., ако политически е по-лесно да се натискат инвеститорите, които са закупили инструменти, изрично предназначени да помогнат за рекапитализиране на банките.

През вековете инвеститорите в облигации винаги са заявявали директно, че емитентът ще изгуби достъп до капиталовите пазари за дълги години, ако се осмели да се заиграе с плащанията. В действителност паметта им е удивително кратка. Гърция се завърна на пазара на облигации само две години след рекордното си преструктуриране на дълга. През 2014 г. страната зае от пазарите 3 млрд. евро при само 4,75 процента лихва и събра поръчки за 20 млрд. евро предимно международни инвеститори.

До 2021 г. Атина беше в състояние да заеме пари за 30 години при лихва под 2 процента, а лихвите по краткосрочните ѝ заеми бяха отрицателни. Следователно не би било изненадващо UBS 2.0 да се появи на пазара на подчинени облигации от първи ред доста по-рано, отколкото много хора биха си помислили.