Инвеститорите внимателно наблюдават ефекта от свиването на портфейла облигации на ЕЦБ

Инвеститорите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да ускори свиването на баланса си това лято и да изпробва апетита им към държавния дълг на еврозоната, тъй като правителствата с парични затруднения също се обръщат към пазарите за набиране на средства.

Затягането на паричната политика на ЕЦБ вероятно ще повиши разходите по държавните заеми на по-задлъжнелите южноевропейски страни, след като настъпи „умора на инвеститорите“ от облигациите, които наводняват пазара, предупреждават анализатори, цитирани от FT.

Този месец ЕЦБ започна да намалява облигациите в баланса си, като не замени книжа за 15 млрд. евро в падеж в програмата на банката за покупка на активи.

Дълговите пазари поне засега не показват да са обезпокоени от решението на централната банка на еврозоната да намали облигациите, които притежава.

Правителствата от еврозоната емитираха около 100 млрд. евро допълнителен дълг - над този, необходим за рефинансиране на падежиращи облигации, през януари и отново през февруари, според Камий дьо Курсел от френската банка BNP Paribas.

Общите разходи за заеми на правителствата от еврозоната се повишиха рязко през последната година, тъй като ЕЦБ намали покупките на облигации и повиши лихвените проценти. Спредът между разходите по заемите на силно задлъжнелите страни в периферията на Европа, като Италия, и на по-малко задлъжнелите, като Германия, обаче се стесни през последните шест месеца.

След като Джорджа Мелони оглави правителството на Италия, тя изненада инвеститорите, като възприе сравнително предпазлив подход към публичните разходи. Това успокои безпокойството относно високите нива на дълга на страната.

„Мелони е по-фискално предпазлива, отколкото се смяташе първоначално“, коментира Людовик Субран, главен икономист в германския застраховател Allianz.

Доходността по 10-годишните облигации на Италия беше 4,42% в сряда, близо до най-високото си ниво от почти десетилетие. Спредът с германския им еквивалент обаче беше малко под 1,8 процентни пункта, след като през миналата година достигна нива и от 2,5 процентни пункта.

Това изглежда като аномалия за някои икономисти, които очакваха нарастващите лихвени проценти да доведат до увеличаване на спреда между по-рисковите активи и по-малко рисковите. „Стабилността на периферните спредове в лицето на най-бързия цикъл на затягане на паричната политика досега и повишаването на основните лихви изглежда озадачаващо“, казва Фредерик Дюкрозе, ръководител макроикономически изследвания в Pictet Wealth Management.

Според анализатори по-високата доходност от по-дългосрочните италиански държавни облигации привлича повече инвеститори, което помага за намаляване на спредовете. Пит Хенес Кристиансен, директор на отдела за изследване на дългови инструменти в Danske Bank, коментира, че това е започнало да „привлича определена инвеститорска база, която е отсъствала през последните години заради ниските лихвени проценти“.

Изследователи от Rabobank изчисляват, че мениджърите на активи, застрахователите, пенсионните фондове и домакинствата са усвоили 30 млрд. евро италиански държавен дълг, продаден от банки и чуждестранни инвеститори по време на изборите през октомври миналата година.

„Италия е тази, която наблюдаваме доста внимателно“, коментира Майкъл Меткалф, ръководител макростратегия в State Street. Той добавя, че търсенето на инвеститори от частния сектор е доста силно.

„Не виждаме увереността на инвеститорите да се разколебава“, казва Меткалф. „Затягането на [политиката на ЕЦБ] беше отбелязано, пазарите имаха време да се приспособят. Предпазливостта обаче си струва. Количественото затягане ще бъде дълъг процес“, допълва той.

Други все още смятат, че разходите по заемите на Италия вероятно ще се повишат. София Ортман, анализатор в DZ Bank, изчислява, че за да избегне „омагьосания кръг“ от растящ дълг и разходи по заеми, Италия трябва да се върне към първичен бюджетен излишък, т.е. излишък преди разходите за лихви. Страната за последно постигна първичен излишък през 2019 г. Според Ортман тогава ще бъде достигната психологическа повратна точка.

Окуражени от гладкото начало на свиването на облигационния портфейл на ЕЦБ, някои от членовете на нейния управителен съвет, като президента на Bundesbank Йоахим Нагел, призоваха централната банка да ускори процеса на количествено затягане.

Други, като например управителят на централната банка на Австрия Роберт Холцман, казват, че от края на следващата година трябва да започне оттеглянето на ЕЦБ и от отделния портфейл облигации, закупени по спешната схема, стартирана заради пандемията.

ЕЦБ може да продаде облигации преди падежа им, но повечето анализатори смятат, че това е малко вероятно, тъй като би довело до големи загуби. Константин Файт, портфолио мениджър в Pimco, смята, че ЕЦБ ще спре да заменя всички падежиращи облигации от юли. Това ще ускори намалението на портфейла на банката от облигации до 25 млрд. евро месечно.

„Основната последица е увеличеното предлагане на държавни облигации на пазара“, казва Вайт. Обикновено подобна промяна „вероятно няма толкова голямо значение, а по-високите лихви обикновено правят фиксирания доход по-привлекателен, подчертава той.

Това обаче може да се промени при политическа или икономическа криза, в който случай „пазарът може да погледне по-отблизо динамиката на предлагането“, допълва той.

Повечето инвеститори смятат, че частният сектор има достатъчно капацитет да усвои допълнителното предлагане на облигации тази година, но само ако инфлацията спадне приблизително в съответствие с очакванията.