Икономиката на САЩ претърпя сериозен удар през последните месеци, а секторът на първичните публични предлагания (IPO) се очертава да е една от най-големите жертви. След години на стабилен растеж броят на IPO-тата отбелязва значителен спад през 2022 г.
Според данни на Finbold през 2022 г. в САЩ са се провели 181 IPO-та, което представлява спад от 82% в сравнение с 2021 г. (1035 IPO-та).
През 2021 г. първичните публични предлагания се увеличиха със 115% в сравнение с 2020 г. (480)
Между 2002 г. и 2005 г. най-малкият брой листвания е регистриран през 2008 г. – 62, заради финансовата криза, показват данните.
Разбивката по тримесечия на данните за първичните публични предлагания в САЩ през 2022 г. показва, че те намаляват през всяко тримесечие. Най-много IPO-та са проведени през първото тримесечие – 80. През второто тримесечие броят им намалява до 45, през третото тримесечие са 38, а през четвъртото – 18.
Икономическа несигурност
Миналата година беше предизвикателна за пазарите заради икономическата несигурност, ръста на лихвите и агресивната парична политика на Федералния резерв и геополитическото напрежение. С настроения за възможна рецесия, компаниите, които искат да станат публични, изчакват.
Секторите, които исторически са най-активни на IPO-пазара, са най-засегнати от тенденциите. Например пазарните условия натежаха върху способността на технологичните фирми да станат публични. Повечето субекти в сектора пострадаха заради средата на по-високи лихви, която повиши доходността на държавните ценни книжа. Това направи акциите с висок растеж, каквито са технологичните, по-малко привлекателни.
Фондовият пазар в САЩ беше привлекателен за чуждестранни инвеститори, особено за китайските. През 2022 г. обаче се наблюдава отдръпване на китайски компании от американския пазар, което подчертава ескалиращото напрежение между двете страни и влиянието на репресиите на Пекин върху технологичния сектор.
САЩ освен това засилиха контрола върху китайските компании, които се насочват към IPO в страната. През 2023 г. се възражда надеждата някои китайски фирми да се върнат на пазарите в САЩ.
Влиянието на SPAC компаниите
Силният спад на първичните публични предлагания през 2022 г. в сравнение с 2021 г. отразява и ефектите от компаниите за придобиване със специална цел (SPAC). Всъщност повечето компании избраха да станат публични чрез SPAC през 2021 г., тъй като бяха привлечени от допълнителните предимства, като потенциала за по-високи оценки, по-ниските такси и по-малкото регулаторни изисквания.
През 2022 г. дейността на SPAC беше потисната, след като регулаторите се намесиха на пазара за „празни чекове“ от инвеститорите. Много инвеститори освен това оттеглиха вложенията си след резкия спад на цените на компаниите. Това лиши новосъздадените субекти от основно финансиране, което направи още по-предизвикателно за SPAC да намерят цели за придобиване.
Засиленият регулаторен контрол на Комисията за ценни книжа (SEC) обезкуражава новите участници на пазара да участват в SPAC и някои компании са изправени пред разследвания и съдебни дела на акционерите.
Влияние върху инвестиционното банкиране
Затишието на пазара на IPO-та доведе до странични ефекти и при инвестиционното банкиране.
В исторически план инвестиционните банки печелят приходи от предоставяне на консултантски услуги на компании, които искат да станат публични. Спадът в броя на листванията означава, че инвестиционните банки предоставят по-малко услуги, а оттам намаляват и приходите им.
Тъй като лихвите продължават да растат и се очаква рецесия, IPO пазарът ще продължи да се представя слабо и през първата половина на 2023 г.
Излизането на борсата в момента не е приоритет за повечето компании, тъй като те се опитват да поддържат бизнеса си и да се справят с евентуални масови съкращения.