Инвеститорите не трябва да очакват намаляване на волатилността

2022 г. беше толкова тежка откъм лихвени проценти и пазарни оценки, че на инвеститорите трябва да им бъде простено, че се надяват 2023 г. да бъде различна. Тя ще бъде такава, но те не трябва да очакват голямо намаляване на волатилността, пише за Financial Times Ан Уолш, главен инвестиционен директор на Guggenheim Partners Investment Management.

Силните данни за заетостта в САЩ през януари (над половин милион нови работни места – бел. прев.) показват, че икономическите данни в реално време все още имат силата да изненадват. Но по-смисленият дългосрочен въпрос, който инвеститорите трябва да имат предвид, е, че преминаваме от свят на количествено облекчаване (QE) към такъв на количествено затягане (QT).

Вярваме, че никой не трябва да залага, че Федералният резерв ще обърне курса на затягане след тримесечие или две само защото САЩ са близо до рецесия. Дните на лесните пари от времето на количествено облекчаване свършиха. Годишният темп на растеж на паричния агрегат M2 (широки пари – бел. прев.) в САЩ доближи 30 процента след Covid поради масивния отговор на паричната и фискалната политика на пандемията. Но това не изведе инфлацията на стоките и услугите или реалната икономическа активност до степента, която Милтън Фридмън би предвидил.

Поради голямата разлика между икономическия растеж и ръста на паричното предлагане тази излишна ликвидност се прояви в завишени цени на активите. Цените на всичко се вдигнаха, както на качествените активи, така и на спекулативните, които не заслужават капитал. ЮА свиването на баланса на Фед и на M2 би трябвало да има обратен ефект.

Федералният резерв може да е по-близо до края на своя цикъл на вдигане на лихвите, отколкото до началото му, но количествено затягане ще продължи чрез стратегията на централната банка за намаляване на баланса ѝ, като не реинвестира постъпленията от падежиращи държавни облигации и обезпечени с ипотека ценни книжа (MBS). Намаляването на този баланс едва е започнало. През април 2022 г. балансът на Фед достигна връх от около 9 трилиона долара активи, а днес възлиза на 8,5 трлн. долара.

Номиналният таван на отливът е 95 млрд. долара на месец и ще продължи да работи на автопилот в обозримо бъдеще (въпреки че напоследък частично се компенсира от по-бавни предплащания по някои MBS, държани от Фед). Не се очаква повторение на септември 2019 г., когато паричните пазари бяха изплашени от спада в общия размер на баланса на Фед от 4,4 трлн. долара в началото на 2018 г. до 3,7 трлн. долара, като централната банка трябваше да започне отново да купува държавни облигации. Оттогава Федералният резерв въведе програми, които би трябвало да помогнат за облекчаването на подобно изкривяване на паричните пазари.

Сега сме в период на консолидация, който бележи края на дълготрайния бичи пазар при облигациите, продължил повече от 35 години. Този период ще се характеризира с намалена пазарна ликвидност, капиталово нормиране и постоянна волатилност при цените на активите. Положителното за инвеститорите в облигации е, че периодите на консолидация могат да продължат с години, преди да започне следващият мечи пазар.

По време на този вид период на консолидация пазарните участници трябва да бъдат внимателни и гъвкави за това къде да инвестират. Рецесия в САЩ може да настъпи още в средата на годината, но фундаментът на корпоративните облигации е силен, докато приближаваме икономическия спад. Изследванията на Guggenheim показват, че дългът на всички местни нефинансови компании е около пет пъти печалбата преди данъци, коефициент на ливъридж, който е много по-нисък от обичайния при навлизане в рецесия. Покритието на лихвените разходи от печалбата преди лихви и данъци пък е най-високото от 50 години насам - 16 пъти.

Потребителските баланси също са силни, като спестяванията са все още по-високи, отколкото преди пандемията, нивата на дълг са ниски, а нетният капитал на ипотеките е значителен. Тези фактори трябва да спомогнат за сравнително лека рецесия.

Но преходът от QE към QT създава проблеми за рисковите активи, докато задаващият се обрат в бизнес цикъла означава, че траекторията на лихвите оттук насетне би трябвало да подкрепя инвеститорите в инструменти с фиксиран доход, като доходността по 10-годишните ДЦК ще се насочи обратно към 3% от текущите нива от около 3,7 на сто. Пазарите на акции би трябвало да се понижат, докато преминаваме през икономическо забавяне, и да се окажат на значително по-ниско ниво, отколкото днес.

Въз основа на анализ, извършен от изследователския екип на Guggenheim на коефициентите цена-печалба по време на забавяне на икономическата активност, американският индекс S&P 500 може да падне до 3000-3200 пункта по време на прогнозния рецесионен период спрямо сегашното ниво от около 4130. Мнението на компанията е, че наред със спада на цените на акциите облигациите с най-нисък рейтинг (например CCC) също ще бъдат подложени на ценови натиск, вероятно и разпродадени, с увеличаването на дефолтите и понижаването на рейтингите.

Тъй като акциите вероятно ще поевтиняват , докато корпоративните облигации от инвестиционен клас и доходността на структурираните инструменти са на атрактивни нива, според компанията сега е добър момент активните мениджъри да се насочат към дефанзивна стратегия и да повишат кредитното качество на портфейла си от облигации. Може да сме започнали нова година, но инвеститорите все още трябва да са подготвени за неравно пътуване. Добрата новина от по-високата доходност на облигациите е, че те печелят докато се подготвят.