Турция инжектира милиарди лири в подкрепа на фондовия пазар

Турция ще подкрепи капиталовия си пазар преди планираното възобновяване на търговията с акции в сряда. Правителството насочва милиарди лири от пенсионни фондове и държавни заемодатели към фондовия пазар и планира освобождаване от данъци за обратни изкупувания, съобщава Bloomberg, като се позовава на информация от служители, запознати пряко с въпроса.

Мащабът на мерките показва, че властите са твърдо решени да преодолеят разгрома на борсата, който изтри десетки милиарди долари от пазарната капитализация на турските публични компании за два дни след земетресенията от 6 февруари, опустошили голяма част от югоизточните райони на страната.

Основният турски борсов индекс Borsa Istanbul 100 вече беше най-зле представящият се в света тази година, преди бедствието да предизвика разпродажба, която го изпрати в технически мечи пазар. Търговията беше спряна миналата седмица и е планирано да започне отново в сряда.

Министърът на финансите Нуреддин Небати се срещна с ръководителите на централната банка, регулаторите и държавните кредитори в понеделник, за да обсъдят как да смекчат икономическите и пазарните последици от трусовете.

Въпреки че някои длъжностни лица са обмисляли удължаване на периода, в който търговията е спряна, резултатът от срещата е създаването на турски еквивалент на „екипа за защита от потапяне“. Подобно е прозвището, дадено на работната група на президента на САЩ, сформирана след срива на фондовия пазар от 1987 г. Въпреки че официалната ú мисия е да съветва президента по време на сътресения на пазара, критиците се опасяват, че неофициалната ѝ задача може да бъде да подкрепя фондовата борса.

Властите спряха търговията на 8 февруари и отмениха сделките, сключени през този ден, но решиха да не анулират трансакциите от двата дни непосредствено след земетресенията.

Държавният фонд TVF създава вътрешен механизъм за подкрепа на акциите при нестабилност, твърдят служители, пожелали анонимност, тъй като решенията все още не са оповестени публично. Вътрешният фонд ще получи по-голямата част от капитала си от държавни кредитори и ще купува акции на пазара, обясняват служителите.

Турция също така временно ще отмени и данъка от 15%, който публичните компании трябва да плащат, когато изкупуват обратно акциите си. Очаква се този ход да стимулира обратните изкупувания и да подкрепи индекса Borsa Istanbul 100, казва един от служителите.

Освен това частните пенсионни фондове, които получават държавно финансиране в размер до 30% от индивидуалните вноски, ще трябва да използват държавните средства за покупки на акции, съгласно регламент, публикуван в Държавен вестник във вторник.

Приносът на правителството към тези фондове сега възлиза на около 50 млрд. лири (2,7 млрд. долара), сочат последните данни от сайта на Турския център за мониторинг на пенсиите. Новият регламент се очаква да насочи около 9 млрд. лири от тези средства към турски акции през следващите 10 дни, изчислява Мехмет Герц, главен инвестиционен директор в Ata Portfoy в Истанбул.

Две свързани с държавата компании засилиха програмите си за обратно изкупуване на акции през миналата седмица, тъй като разгромът на пазара се задълбочи през двата търговски дни след земетресенията. Телекомуникационната компания Turk Telekomunikasyon — известна като Turk Telekom — обяви нова програма за обратно изкупуване, а мобилният оператор Turkcell Iletisim Hizmetleri AS увеличи средствата за обратно изкупуване.

Кредиторите Turkiye Halk Bankasi AS и Turkiye Vakiflar Bankasi TAO, заедно със застрахователната компания Turkiye Sigorta, също ускориха своите програми за обратно изкупуване.

В опит да смекчи икономическите последици от бедствието миналата седмица Турция е решила също временно да спре част от вноса на злато, казва едно от официалните лица.

Министерството на финансите е финализирало регламента, който ще сложи на пауза покупките на злато от чужбина, които попадат в категорията „пари срещу стоки“, обяснява служителят.

Турците инвестираха в благородния метал като защита срещу галопиращата инфлация и рязкото поевтиняване на лирата миналата година, като годишният внос достигна над 20 млрд. долара.