Някои пазари на облигации се съживяват през януари, но общата картина показва предпазливост

Някои пазари на облигации се върнаха към живот през януари, като продажбите на нови дългови ценни книжа достигнаха рекорд в Европа и нововъзникващите пазари.

Правителствата на нововъзникващи икономики, като Мексико, Саудитска Арабия и Монголия, емитираха международни облигации на стойност 61 млрд. долара през януари, с което подобряват предишния рекорд за месеца от 41 млрд. долара, според данни на Refinitiv, които проследяват пазара от 1970 г., пише Wall Street Journal.

В Европа правителствата продадоха облигации за рекордните 75 млрд. долара през януари. Компаниите с инвестиционни рейтинги емитираха дълг с най-бърз темп от 2011 г. насам, тъй като опасенията за рецесията и енергийната сигурност в Европа избледняват.

Уилям Уивър, базиран в Лондон ръководител на дългови капиталови пазари за Европа, Близкия изток и Африка за Citigroup Inc., коментира, че инвеститорите правят по-големи поръчки, изискват по-малки премии и избират по-рискови емисии.

Екипът на Уивър е набрал над 105 млрд. долара през януари за инвестиции в дългови книжа на държави и компании. „Това е истински повратен момент. Не само обемите са се увеличили, но и типът трансакции, които се извършват, са различни – по-рискови. Неща, които през миналата година не можеше да се случат, сега се случват“, посочва той.

По-високите лихвени проценти след десетилетие на изключително разхлабена парична политика увеличиха привлекателността на облигациите. Инвеститорите освен това приветстват признаците, че инфлацията е достигнала своя връх. Според анализатори икономиките ще преминат през умерено забавяне, а централните банки са близо до горния край на лихвения цикъл.

Нарастващите лихви и бързата инфлация подкопават стойността на фиксираните плащания на по-старите облигации. Тази комбинация доведе до безпрецедентни спадове на глобалните индекси на облигации през миналата година.

„За първи път от много време инструментите с фиксиран доход наистина се възприемат като алтернатива на акциите при разпределението на инвестициите в различните активи“, казва Фрейзър Лунди, ръководител инструменти с фиксиран доход във Federated Hermes в Лондон. Според него това е довело до дисбаланс между предлагането и търсенето на облигации през последните няколко седмици.

През миналата година инвеститорите бягаха от нововъзникващите пазари, след като доларът поскъпна, а руската инвазия в Украйна оскъпи суровините. Продажбите на облигации буквално замръзнаха - нито една международна облигация не беше емитирана от правителство на нововъзникваща икономика през юли 2022 г., и някои крехки икономики като Гана и Шри Ланка се обърнаха към Международния валутен фонд (МВФ) за спасителни пакети.

Преминаването към по-малко агресивни парични политики и повторното отваряне на Китай засилиха перспективите за растеж на нововъзникващите пазари, коментира Ивет Баб, портфолио мениджър в William Blair Investment Management, която през последните седмици купи облигации, емитирани от Турция, Сърбия и Унгария.

Редица глобални компании и други правителства също бързат да се възползват от момента. В последните дни група банки продадоха облигации за 14 млрд. долара от името на Испания, а американският гигант за потребителски стоки Procter & Gamble Co. пласира емисия за 2,1 млрд. долара. Финансовото подразделение на Toyota Motor Corp., Toyota Financial Services, продаде дългови книжа за 3 млрд. долара през януари.

Кристиан Хантел, глобален портфейлен мениджър корпоративни облигации в базираната в Цюрих Vontobel Asset Management, казва, че неговата компания е прехвърлила пари от САЩ към Европа, за да се възползва от растежа на пазара, тъй като опасенията, че блокът ще преживее дълбока рецесия и недостиг на енергия заради войната в Украйна, се стопяват.

„Миналата година предпочитахме САЩ пред Европа, защото САЩ бяха по-имунизирани към цялата дискусия за енергийните доставки, потенциалната рецесия, инфлацията. Сега фокусът се измести малко повече към Европа“, коментира той.

Доходността от индекса за висококачествени корпоративни облигации, деноминирани в евро, проследяван от доставчика на индекси ICE Data Indices, пада до 3,9% от 4,2% в края на миналата година. Доходността от европейските държавни облигации, които стоят в основата на определянето на лихвите по заемите за бизнеса и домакинствата, също намалява.

По подобен начин в Азия доходността от облигациите инвестиционен клас е спаднала до около 5,5% от приблизително 5,8% в края на миналата година, според индекса ICE BofA. Доходността пада обикновено с нарастването на цените.

Дори и с това понижение „доходността като цяло е много привлекателна за навлизане на пазара, особено за инвестиционния клас активи“, коментира Хенри Лох, ръководител азиатски дългове във фонд мениджъра Abrdn.

Въпреки скока на някои пазари обаче общите продажби на облигации намаляват от началото на годината с 15% в сравнение с предходната година до 858 млрд. долара. Емитирането на дълг в САЩ върви с по-бавни темпове, тъй като много финансови фирми взеха заеми превантивно миналата година и по-високите разходи по заемите принуждават компаниите да преосмислят използването на нов дълг за финансиране на сливания и придобивания и обратни изкупувания на акции.

В Азия някои компании намират за по-лесно да вземат заеми на дълговите пазари в местна валута, отколкото в чужбина, тъй като глобалният апетит за доларови облигации от инвестиционен клас все още не се е възстановил напълно от имотната криза в Китай и регулаторните опасения.

Най-рисковите кредитополучатели в света, като компании с нисък кредитен рейтинг и по-бедни нации, все още не са се върнали на пазара. Това отразява продължаващите опасения относно дълбочината на очакваното глобално икономическо забавяне.