Илюзията на пазарите срещу сигналите на Пауъл

В сряда (1 февруари) управителят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл имаше много ясно послание към пазарите: колкото и "удовлетворяващо" да е забавянето на инфлацията, централната банка изобщо не се доближава до мига, в който ще обяви своята победа в битката с нея, пише Ройтерс.

"Ще отнеме известно време" дезинфлацията да се разпространи в икономиката, каза Пауъл по време на редовната си пресконференция след заседанието на Фед, на което банката увеличи лихвата си с четвърт процентен пункт. Той каза, че очаква още няколко лихвени повишения и добави: "като се имат предвид нашите перспективи, просто не виждам да намаляваме лихвите тази година".

Инвеститорите обаче го игнорираха, запазвайки залозите си за още едно лихвено увеличение и увеличавайки тези, че лихвите ще са по-ниски до края на годината, отколкото са в момента.

Не е ясно кой ще се окаже прав - нито Фед, нито пазарите имат добра история с прогнозите, откакто започна текущият цикъл на парично затягане на банката.

На трейдърите многократно им се наложи да "задраскват" залозите си за бърз обрат в паричната политика, избутвайки този момент по-напред във времето, докато централната банка продължи агресивно да покачва лихвите. В същото време централните банкери продължиха с всяко тримесечие на миналата година да завишават своите оценки за това колко високо ще увеличат федералната лихва. Нито веднъж обаче те не отправиха сигнал за лихвени понижения през 2023 г.

Как ще се развие текущото разминаване между очаквания и реалност до голяма степен ще зависи от това дали инфлацията ще се забави по-бързо от прогнозите на банката, или дали пазарът на труда ще се смекчи повече, отколкото централните банкери се надяват.

Промени в размера на федералната лихва през 2022 г. Източник: Федерален резерв на САЩ

"Реалният резултат ще зависи от данните и няма да ги имаме... докато не навлезем по-надълбоко в първата половина на годината", каза Тим Дюй, главен икономист за САЩ в SGH Macro Advisors.

Докато съществува тази несигурност, в най-добър интерес за Пауъл ще е да се опита да попречи на финансовите пазари да залагат твърде много на лихвени понижения, които биха отслабили финансовите условия, като е възможно и да подкопаят и труднопостигнатия напредък в битката с инфлацията.

Дори признаването на възможността за лихвено понижение по-късно тази година може да изтрие част от свършеното от Фед, принуждавайки го да затегне отново, което ще усложни избягването на рецесията.

"Нашата преценка е, че все още не сме с достатъчно рестриктивна политическа позиция, затова казваме, че очакваме продължаващите лихвени увеличения да са подходящи", каза Пауъл.

Но към момента, казва световният главен икономист на Kroll Institute Меган Грийни, "пазарите не вярват на това, което Фед дрънка".

Федералната лихва понастоящем е в размер от 4,5-4,75%. Трейдърите очакват още едно увеличение от 25 базисни пункта през март, преди Фед да си постави пауза, за да оцени ефекта върху икономиката, показват данните от пазарите за фючърси по лихвите. Според тях лихвените понижения ще запонат през септември - виждания, които според Пауъл се дължат на очакванията за бързо намаляване на инфлацията.

Едно възможно намаление през септември или през следващата година ще е в историческия диапазон. От 90-те години насам интервалът между лихвените повишения и понижения варира от 18 месеца през 1997-1998 г. до пет месеца през 1995 г.

Инфлацията се движи в правилната посока в последните три месеца. Въпреки това тя все още е над целта, но е и под отчетения връх от 7%, достигнат миналото лято.

Финансовата институция е нащрек и да не отпусне юздите твърде скоро. За предупреждение централните банкери дават за пример последната инфлационна война, която Фед води в края на 70-те години на миналия век и началото на 80-те.

"Инвеститорите го канят да стане Артър Бърнс (бивш управител на Фед в периода 1970-1978 г. - бел. прев.), но той не иска да приеме тази покана", обясни главният икономист на Dreyfus and Mellon Винсън Рейнхарт.

Именно по времето на Бърнс Фед многократно покачи лихвите и после ги намали, за да се справи с нарастващата безработица, след което цените отново започнаха да се покачват и принудиха банката отново да увеличи лихвите. Неговият наследник Пол Волкър увеличи лихвите до почти 20%, за да спре инфлацията, която Бърнс позволи да излезе извън контрол.

Фед, каза Пауъл в сряда, не може да рискува да направи твърде малко. "Нямаме инициатива и желание да прекалим със затягането, но ако усетим, че сме прекалили... ако инфлацията се забави по-бързо от очакваното, тогава имаме инструменти, които биха могли да поработят над това".

Тук идва и проблемният въпрос относно финансовите условия - или колко улеснен е достъпът до заеми - които Фед следи отблизо, за да види колко затегнати са разходите по заемите в действителност.

Финансовите условия обаче започнаха да отслабват след заседанието на Фед през миналия ноември и въпреки че Пауъл отхвърли тези опасения в сряда, банкста не може да си позволи допълнително облекчаване.

"Това разхлабване на финансовите условия без съмнение не е това, което Фед цели, и очакваме какафонията от речи от Фед в следващите седмици да има за цел да пренасочи посланието на регулатора", каза Грегъри Дако, главен икономист в EY Parthenon.