Дойде време инвеститорите да обърнат поглед към Япония

Инвестиция от 1000 йени в японския индекс Nikkei щеше да донесе 1270 йени за последните 30 години. Междувременно 1000 долара, вложени в американския индекс S&P 500 преди 30 години, сега биха стрували 8600 долара, пише за Financial Times Саймън Едълстен, съ-мениджър на Mid Wynd International Investment Trust и на Artemis Global Select Fund.

Ако посетите двете страни, може да останете изненадан, че представянето на акциите на компаниите може да бъде толкова посредствено в едната и толкова успешно в другата. Не посочвам състоянието на системата за обществен транспорт на дадена държава като надежден инвестиционен ориентир, но ефективността и чистотата на летище Нарита и на влаковете в Токио контрастират драстично с бъркотията на летище Нюарк в Ню Йорк и с често вандализираното метро в Голямата ябълка.

Разликата поне ме подтиква да поставя под съмнение текущия баланс на пазарните оценки. В средата на 80-те години, когато започнах кариерата си, Япония съставляваше повече от 40% от световния индекс; днес - само 6 на сто. Американските акции съставляваха 33%, докато днес те са с дял 62 на сто. Бях твърде неопитен тогава, за да предположа, че индексът е небалансиран. Но съм достатъчно възрастен сега, за да знам, че днес може да същото.

През годините открих, че съобразяването с оценките може да ви помогне да избегнете проблеми. Акциите обикновено се оценяват според техните печалби (или парични потоци) и потенциал за растеж. Това може да се промени бързо по време на рецесии, периоди на инфлация и когато лихвените проценти се повишават.

Алтернативен метод се концентрира върху балансовата стойност - колко струват нетните активи на компанията, разделени на броя на акциите. За съжаление счетоводителите я определят по различен начин в различните страни. Все пак балансовата стойност на акция предлага на инвеститорите проста мярка за това колко компания получават за парите си.

При японските акции - много. Банката Mitsubishi UFJ има 18 трлн. йени собствен капитал, а акциите ѝ се оценяват на 12 трлн. йени, така че можете да закупите нейните книжа с 33% отстъпка от балансовата стойност. JPMorgan в САЩ има 290 млрд. долара собствен капитал и се оценява на 410 млрд. долара, 40% премия към балансовата стойност.

Тази разлика се дължи на това, че двете банки постигат много различна възвръщаемост: MUFJ има 6% възвръщаемост на собствения си капитал, а JPMorgan - 14%. Това обаче може да се промени. САЩ може да се изправят пред рецесия тази година, докато Япония и Китай сега се отварят отново след пандемията от коронавирус. Друг въпрос са обменните курсове.

В много отношения днешната валутна ситуация ми напомня за средата на 80-те години. САЩ тогава повишиха рязко лихвените проценти, за да противодействат на инфлацията, което имаше нежелания страничен ефект от силното покачване на долара и подхранването на рекорден японски износ за САЩ.

Централните банкери в крайна сметка се срещнаха в хотел Плаза в Ню Йорк и се съгласиха да се опитат да намалят стойността на долара. Това доведе до бум на йената и японските активи, завършил с мощен балон, който се спука през 1991 г. Възможно ли е това да се повтори?

Настоящите условия със сигурност имат много общо с момента на Споразумението „Плаза“. Вдигането на лихвите в САЩ миналата година означава, че цената на долара скочи от 115 йени в началото на 2022 г. до почти 150 йени към октомври – страхотно за японските износители и фактор в Япония, която най-накрая започва да носи известна инфлация.

Харухико Курода, управител на Японската централна банка (ЯЦБ) от 2013 г., фокусира политиката на финансовата институция върху подобряване на перспективите за растеж и елиминиране на постоянната дефлация в страната. Икономиката на Япония расте със средно само 0,4% годишно през последните четири десетилетия. Икономистите отдават това на свиващото се население и дефлацията.

Спадащите цени може да звучат привлекателно за хората, но те задушават икономиките. Много ниските лихвени проценти на Курода (понастоящем на отрицателно ниво от 0,1%) имат за цел да върнат умерената инфлация, за да се насърчат потребителските разходи и бизнес инвестициите.

Независимо дали се дължи на тези политики, на по-високата цена на петрола, или на спадащата йена, японската инфлация през декември стигна 4% след 30 години стагнация на цените. По-важното е, че инфлацията на заплатите наваксва, бидейки средно 2% през годината до септември.

Това прави японския капиталов пазар пълен с компании, фрашкани с пари, много от които продават водещи в света продукти (като роботика) и със стимули да инвестират в бъдещето. Междувременно правителството адресира проблема с населението - увеличавайки помощите при раждане на дете от около 420 000 йени (2600 британски лири) на 500 000 йени от април.

Курода се оттегля същия месец, а ЯЦБ най-накрая вероятно ще може да изостави свръхниските лихвени проценти. Противоречивото решение на Курода от декември да промени своята програма за контрол над кривата на доходността може да се разглежда като сигнал, че японските лихви може да се покачат.

Това породи възстановяване на йената спрямо долара до около 128 йени. Мениджърите на хедж фондове са облизват, продавайки на късо японски държавни облигации, чиято стойност би трябвало да спадне, ако лихвените проценти се покачат. Този къс залог (върху понижение на цената – бел. прев.) е известен като „вдовишка търговия“ поради броя на кариерите, които е затрил. Не, че идеята е лоша, просто може да отнеме много време, за да се осребри.

Повишаващите се лихвени проценти у дома също така могат да бъдат достатъчни, за да накарат японските финансови институции - загрижени да избегнат валутните загуби - да върнат огромните си вложения в чуждестранни облигации, оскъпявайки йената и отслабвайки долара.

Объркани ли сте? Не бих се изненадал. Това е обърквало по-големи мозъци от нашите. Достатъчно е да знаете, че движенията на лихвите предизвикват огромни промени на валутните пазари. Доларът изглежда прекалено силен. Ако ще отслабва, това прави държането на доларови активи по-малко привлекателно. Но засилването на йената прави японските акции по-атрактивни.

В Япония можете да закупите страхотни компании на изгодни цени и да се наслаждавате на дивидентите, докато чакате. Мисля, че японските банки изглеждат особено интересни - ще са им необходими само малко по-високи лихвени проценти, за да подобрят рязко маржовете си на печалба.

Достатъчно е да кажа, че днес имам експозиция на портфейла си към Япония от 12% - два пъти повече от теглото на страната в глобалния индекс. Междувременно ме радва мисълта за следващото ми пътуване там, знаейки, че влаковете ще бъдат чисти, бързи и точно навреме - и че много компании се управляват по същия добър начин.