Ако инвеститорите трябва да научат нещо от мрачното преживяване на пазарите през 2022 г., това би трябвало да е „Как да бъдат оптимисти“, пише пазарният редактор на Financial Times Кейти Мартин.
Това не е лесно, особено след като бяхме изложени на повтарящи се негативни новини през последната година относно всичко, което има значение за цените на активите, включително инфлацията, политиката на централните банки и геополитиката, които бяха три от по-важните фактори. Но не си струва да бъдете нещастни. Както за съжаление често ни се напомня, животът е твърде кратък. И така, ето моето ненаучно ръководство.
Първо, дързостта на надеждата е за глупаците. Една от най-трайните характеристики на 2022 г. бяха многократните усилия да се види пробив в облаците там, където такъв не съществуваше. Отново и отново – през март, юни и октомври – тези с необяснимо весело настроение смятаха, че виждат признаци, че Федералният резерв може да направи точно обратното на това, което последователно казваше през цялата миналата година, и да отстъпи от вдигането на лихвите.
Резултатът беше поредица от нетрайни покачвания посред мечия пазар – вдигания на рисковите активи в условията на силно потъващи пазари. Анализ на Goldman Sachs от миналата година показва, че подемите в гореизброените месеци са едни от най-големите по рода си при световните акции от 1981 г. насам, а и най-продължителните. Тук се отнасят някои технически подробности; скокът през лятото се дължеше много повече на краткосрочни инвеститори, затварящи къси залози, отколкото на странно оптимистични инвеститори, решаващи, че е време да купуват. Въпреки това моделът си остава.
Защо? „Хората бяха супер разстроени в продължение на 10 месеца. Те не издържат повече, затова се опитват да бъдат по-оптимистични. Толкова е просто“, коментира Грег Питърс, съ-главен инвестиционен директор в PGIM Fixed Income. „Това е фалшива надежда, която се повтаря. Тя извира вечно.” Това изглежда като загуба на енергия. Не се разстройвайте.
Разбира се, лесно е да бъдеш мъдър в ретроспекция, но някои участници на пазара казват, че никога не са се поддавали на фалшивата надежда. „Моето убеждение е, че пазарите са непредсказуеми през повечето време“, споделя Андрю Пийз, ръководител за инвестиционните стратегии в Russell Investments. Редките случаи, когато те са прогнозируеми, казва той, са когато изпитват достатъчно болка, за да е време да се сключат някои изгодни сделки. „Трябва да идентифицираме моментите, когато хората страдат. Последният път, когато това ясно се случи, беше през март 2020 г.“, когато кредитните спредове и индексът на страха Vix (измерващ волатилността при акциите) се повишиха.
„Дебатът винаги е около това дали сме видели точки на капитулация. Отговорът [миналата година] винаги е бил не. Видяхме някои големи пазарни движения, но не и наистина важните панически индикатори.“
Така че това е вариант 1. Вариант 2 е да търпите болката, особено ако всъщност нямате друг избор. Алекс Умански, портфолио мениджър в инвестиционната компания Baron Capital, управляваща активи за 48 млрд. долара, е в този лагер. Един от неговите фондове е фокусираният върху технологичните акции Baron Global Advantage Fund, който спадна с отрезвяващите 50 процента миналата година.
„Със сигурност очаквахме отдръпване, но мащабът, скоростта и силата му бяха малко изненадващи“, казва той с известно подценяване, но без самосъжаление. Грубо казано, „ние сме такива, каквито сме“. Това е фонд за растеж. На мечи пазар. Разбира се, че фондът имаше труден етап, но той казва за себе си, че по-плашещият период е бил при огромния подем през 2020 г. „Имаше толкова много пари“, че той трябваше да разшири броя на компаниите в портфолиото си от стандартните 40-50 до близо 70 – некомфортна позиция.
„Губех съня си в края на 2020 г. и началото на 2021 г., защото парите идваха и нямаше какво да купя на добра цена, така че трябваше да направим компромис или с качеството, или с цената“, казва той. Сега, напротив, „всичко се продава. Това е като да отидете до магазин на Louis Vuitton и да намерите -50% разпродажба.“ Тази отстъпка може да достигне до 70 процента, признава той. Все пак, ако вярвате в своя процес, това представлява някаква стойност и начин да устоите на бурята.
Последният вариант е просто да си повтаряте, че инвестирате в дългосрочен план. Джон Билтън, ръководител на глобалните стратегии с множество активи в JPMorgan Asset Management, признава, че 2022 г. е била лоша, тъй като акциите спаднаха, а типичната предпазна мрежа от облигации се провали. Но, казва той, „ако останете в бункера твърде дълго, ще пропуснете момента, в който прахът се утаява… Наистина е важно да се използват възможностите за навлизане на пазара.“ Билтън смята, че това може да звучи като съвет за хващане на падащ нож. „Но това е така само ако разглеждаме обезценен актив.“
Пазарният тайминг е нещо много трудно, което е невъзможно да се прави постоянно, но улавянето на възхода помага. Много. Придържането към американския индекс S&P 500 през последните две десетилетия щеше да ви осигури годишна възвръщаемост от 9,76 процента, отбеляза инвестиционният екип на JPMorgan в презентация за дългосрочно разпределение на активите. Но пропускането на 10-те най-добри дни за инвестиция свива тази възвръщаемост до 5,6 процента. Пропускането на 30-те най-добри пък я доближава до нулата.
„Ние не казваме да се бие камбаната, че е достигнато пазарното дъно, а да помислим за конструирането на портфейлите“, посочва Билтън. За съжаление не мога да гарантирам по-слънчева 2023 г. Но с малко късмет тази перспектива би трябвало да помогне.