Как 2022 г. шокира и зашемети световните пазари

Трилиони долари изтрити от стойността на световните акции, шокиращи изблици на облигационния пазар, разбиващи движения на валутите и суровините и срив на няколко криптоимперии – 2022 г. бе може би най-турбулентната година, която са виждали инвеститорите, и има защо, пише Ройтерс.

Пресмятането на окончателните числа е полезно, но дори не се доближава до това да разкаже цялата история.

Да, стойността на световните акции намаля с 14 трлн. долара и те се насочват към втората по размер на спада година. През това време обаче имаше почти 300 повишения на основните лихви и трио увеличения от по над 10%, които предизвикаха невиждана волатилност.

Основните двигатели са войната в Украйна в комбинация с галопиращата инфлация, докато световните икономики излизат от пандемията, но Китай остава разтърсен от нея.

Американските и германските държавни ценни книжа – основните показатели на световните дългови пазари и традиционни активи на сигурност във времена на трудности – изгубиха 16% и 24% съответно от стойността си в доларово изражение.

Джефри Гундлах от DoubleLine Capital, определян като „Облигационния крал“ на пазарите, казва, че условията на моменти са станали толкова ужасни, че за екипа му е било почти невъзможно да търгува в продължение на дни.

„Имаше бойкот сред купувачите“, казва той. „И това е разбираемо, тъй като цените просто падаха доскоро“.

Драмата започна още щом стана ясно, че Covid няма да затвори отново световната икономика и най-влиятелната централна банка в света – Федералният резерв, е сериозна за увеличаването на основните лихви.

Доходността по десетгодишните американски ДЦК скочи до 1,8% от под 1,5%, изтривайки 5% от световния фондов индекс на MSCI само за януари.

Тази доходност сега е 3,68%, акциите са надолу с 20%, а цените на петрола се вдигнаха с 80%, преди да изтрият този ръст. Фед повиши лихвите с 400 базисни пункта, а Европейската централна банка – с рекордните 250 базисни пункта, макар че по това време миналата година твърдеше, че е малко вероятно да поддаде.

Доларът тази седмица подкрепи йената тази седмица.

На развиващите се пазари инфлацията в Турция и проблемите с паричната политика струваха на лирата други 28%, но фондовият ѝ пазар се представя най-добре в света.

Валутата на притиснатия Египет се обезцени с над 36%. Ганайското седи се срина с 60%, след като страната се присъедини към Шри Ланка и изпадането ѝ в несъстоятелност. Въпреки че е доста под върховете си от юни, руската рубла все още е на второ място сред най-добре представящите се валути, подкрепена от капиталовия контрол на Москва. Първоначално тя потъна след инвазията в Украйна.

Войната в Украйна предизвика драматични движения на пазарите на енергоизточници и зърно. Графика: Ройтерс

„Ако ме попитате какво ще се случи следващата година, наистина не мога да ви кажа“, коментира главният инвестиционен директор на Close Brothers Asset Management Робърт Олстър, който, подобно на мнозина, също припомня срива на паунда и британските облигационни пазари, когато краткото правителство на Лиз Тръс се опита да флиртува с разточителен бюджет.

Доходността по десетгодишните британски ДЦК се вдигна с над 100 базисни пункта, а паундът се срина с 9% в рамките на само няколко дни – ходове с рядко виждани мащаби на големите пазари.

Технологични проблеми

Ръстът на лихвите заличи и 3,6 трлн. долара от технологичните гиганти. Акциите на Facebook и Tesla се сринаха с по над 60%, а тези на Google и Amazon – съответно с 40% и 50%.

Китайските акции отбелязват закъснял подем заради сигналите, че дните на политиката на нулев Covid са преброени, но все пак са надолу с 25%. Държавният дълг в „твърда валута“ на нововъзникващите пазари пък ще отбележи първата си загуба в историята.

Първичните публични предлагания (IPO) и продажбите на облигации се сринаха почти навсякъде с изключение на Близкия изток, а суровините са най-добре представящия се клас активи за втора поредна година.

Поскъпването с над 50% на природна газ е най-големият в тази група, макар че до голяма степен се дължи на войната в Украйна, която в един момент изстреля цените с над 140%.

Опасенията за приближаваща се рецесия заедно с плана на Запада да спре да купува руски петрол означава, че сортът Брент е заличил целия си 80-процентов ръст, който отбеляза през първото тримесечие, подобно на пшеницата и царевицата.

Войната в Украйна предизвика драматични движения на пазарите на енергоизточници и зърно. Графика: Ройтерс

Криптопазарът бе дори по-хаотичен. Биткойнът приключва 2022 г., ограбен от комбинацията си от евтини пари и високи залози.

Криптовалутата изгуби 60% от стойността си, а по-широкият криптопазар се сви с 1,4 трлн. долара, притиснат от срива на империята FTX на Сам Банкман-Фрийд, Celsius и предлагаемите „стейбълкойни“ terraUSD и Luna.

„Това, което се случи на световните пазари тази година, бе травмиращо“, коментира главният икономист на EFG Bank и заместник-гуверньор на Ирландската централна банка Стефан Герлах.

„Но ако централните банки не бяха подценили ръста на инфлацията толкова драматично и бяха повишили лихвените проценти, нямаше да е толкова катастрофално“.