3% може да са новите 2% за инфлацията

Инфлационната паника отшумява. Цените на енергията се стабилизираха и свързаните с пандемията смущения на доставките отслабват. Тези фактори сами по себе си трябва да означават, че инфлацията на Запад се отдръпва от стряскащите двуцифрени темпове, които преживяхме напоследък.

Централните банки изглеждат все по-уверени, че са си възвърнали контрола. Облигационните и фондовите пазари колективно въздишат с облекчение.

Тъй като инфлацията спада от двуцифрените нива, инвеститорите се насочват към въпроса къде може в крайна сметка да се установи тя. Връщаме ли се към трайно ниската инфлация, която преобладаваше през по-голямата част от последните две десетилетия? Или тя ще остане на по-високо ниво? 3 процента може да са новите 2 процента и това ще има големи последици за инвеститорите, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan Asset Management.

По-високият и по-променлив темп на инфлация при цените на стоките е част от историята. Една удивителна характеристика на епохата на ниска инфлация беше, че кошницата от неенергийни стоки, които потребителят в Обединеното кралство купуваше през 1990 г., беше по-евтина 30 години по-късно. Едва ли историята ще се повтори.

Цените на стоките в бъдеще вероятно ще бъдат подложени на пристъпите на инфлация при цените на суровините, почти по същия начин, както видяхме през 2022 г. След инвазията на Русия в Украйна Западът загуби основния си доставчик на множество суровини.

Многогодишният период на приспособяване ще има отражение върху разходите, тъй като преминаваме към алтернативни източници. Разчитането на по-малки производители в нестабилни региони на света или на възобновяеми енергийни източници, които са податливи на капризите на времето, ще доведе до периоди на недостиг и по-високи цени.

В допълнение, доставката на стоки вече не се ръководи от най-ниската цена. Контролът върху доставките на ключови компоненти и върху по-широката производствена верига сега е от първостепенно значение както за компаниите, така и за правителствата. Това може да включва оншоринг или решоринг (разполагане или връщане на веригите за доставки – бел. прев.) към страни, в които трудът е по-скъп.

Централните банки може да твърдят, че ако инфлацията при стоките е трайно по-висока, те просто ще трябва да накарат инфлацията в сектора на услугите да бъде по-ниска. Политическата реалност е по-малко ясна. Обратно на опита от последните 30 години, работниците в сектора на услугите на Запад ще трябва да приемат ръст на заплащането под темпа, с който глобалните цени на стоките растат. А централните банки да приемат нов умерено по-висок процент на инфлация.

В крайна сметка вярвам, пише авторката, че тази промяна в посока нагоре ще бъде не само приета, но и приветствана. Това е така, защото целта за инфлация от 3 процента, при равни други условия, би повишила средния номинален лихвен процент с 1 пункт.

Това би намалило вероятността от достигане на нулевата граница - нивото, при което лихвените проценти вече не могат да бъдат намалени, за да се стимулира активността - и централните банки да трябва да прибягват до нетрадиционни инструменти на политиката като количествено облекчаване (QE). Вече е пределно ясно, че QE не е заместител на конвенционалната парична политика. То оплита централните банки с правителствата по начин, който потенциално заплашва тяхната независимост или поне усещането за способността им да действат независимо.

Централните банки вероятно ще отхвърлят идеята, че целевата инфлация трябва да бъде повишена, докато последният епизод на висока инфлация не е доста зад нас. Но инвеститорите трябва да обмислят последиците от една умерено по-висока инфлация в света.

Инвеститорите в облигации би било добре да се откажат от идеята, че 3 процента ще бъде дългосрочният неутрален номинален лихвен процент. Те трябва да изискват по-висока доходност от средната за последните две десетилетия плюс рискова премия, която да отчита по-голямата волатилност.

Последствията за инвеститорите в акции са по-малко ясни, тъй като печалбите ще растат с умерено по-висок темп, но ще бъдат дисконтирани при по-високи лихвени проценти. Компаниите, които работят в региони, където има затруднения с печалбите заради конкуренти от полуразвитите пазари, може да са най-облагодетелствани – европейските компании например. По-високата, по-стръмна крива на доходност би трябвало да е от полза за глобалните финансови компании, но да е насрещен вятър за технологичните компании например. На свой ред това би дало предимство на акциите на стойността (подценените – бел. прев.) пред тези на растежа.

И накрая, инвеститорите ще се нуждаят от активи, които ги предпазват от спорадични пристъпи на висока инфлация. За съжаление, както 2022 г. показа много добре, нито облигациите, нито акциите вършат тази работа. Най-добрите варианти са частната инфраструктура, недвижимите имоти и дървеният материал, които имат потоци от приходи, които са по-пряко свързани с инфлацията.

Инвеститорите да бъдат предупредени. Инфлацията се завърна във вид на тийнейджър с лош нрав - изведнъж по-голям, способен да опразни шкафовете и склонен към непостоянство.