Blackrock и UBP: Облигациите сега са по-привлекателни от акциите

Сега обаче може да се окаже, че се е появила възможност да навлезете на пазара на облигации. Защото експертите вече не смятат, че повишаването на лихвените проценти е основният фактор, който влияе на пазара. Казми подчертава, че сега вниманието се насочва към риска от рецесия. 

Но този риск също е трудно да бъде оценен. Сердар Кукукакин, анализатор на облигации в Aegon Asset Management, например предупреждава много ясно: „Някои анализатори все още са готови да твърдят, че Европа е напът да изпадне в лека рецесия. Това е чисто пожелателно мислене“. 

Петерсен казва: „Очакваме рецесия в САЩ през първата половина на 2023 г., а в Европа - по-дълга и по-дълбока рецесия". Това, че Европа ще бъде засегната по-силно поради енергийната си зависимост и близостта си до войната в Украйна, е до голяма степен предрешено. DZ Bank например се опасява, че Германия я очаква „тежка зима" въпреки неотдавнашното подобрение на показателите за настроенията. 

Държавните облигации като средство за предпазване от рецесия

Някои класове активи могат да се възползват от това. Солидните държавни облигации например се считат за устойчиви на рецесия, а облигациите на компании с добър кредитен рейтинг, т.е. с „инвестиционен клас" от рейтинговите агенции, би трябвало да пострадат по-малко от по-слаб растеж, отколкото дивидентните акции. Това са акции на компании, които са особено търсени заради разпределението на печалбата.

Петерсен вижда добри възможности най-вече в облигациите от инвестиционен клас, т.е. с ниска вероятност от неизпълнение. „Такива корпоративни облигации с устойчиви баланси са по-привлекателно оценени от акциите с оглед на риска от рецесия", казва тя. Тъй като междувременно лихвените проценти се повишиха, именно там отново има какво да се спечели. Петерсен обяснява: „Така нареченият carry, разликата в доходността в сравнение с тази на облигациите, считани за сигурни, сега отново си струва“. 

Експертът на UBP Казми се фокусира и върху по-привлекателната оценка на облигациите след загубите при курсовете през настоящата година. Според него по-специално корпоративните ценни книжа са поевтинели повече, отколкото е оправдано. 

„Разпродажбата на кредитния пазар беше по-голяма, отколкото по време на финансовата криза, ако погледнем общата възвръщаемост", казва той пред Handelsblatt, сравнявайки днешната ситуация с почти пълния срив на финансовата система през 2008 и 2009 г.

Казано на жаргон, Казми твърди: „Кредитите и лихвените проценти са много интересни от гледна точка на оценката". В англосаксонския свят под „кредитен пазар" се разбират ценни книжа, чиято кредитоспособност е основният фактор, определящ оценката, т.е. предимно корпоративни облигации. От друга страна, „лихви“ е терминът, който се използва за тенденциите в доходността и тяхното влияние върху цените.

С други думи, според него рисковете от повишаване на лихвените проценти и предстояща рецесия се съдържат в курсовете повече, отколкото е необходимо. Той дори включва високодоходните облигации в това число.

Дори курсовете им да спаднат за известно време, тази загуба ще бъде компенсирана бързо поради високата доходност, твърди Казми. Той казва: „Има много възможности за Carry", т.е. за допълнителна лихва върху държавните облигации.

Бил Зокс, портфолио мениджър в Brandywine Global, филиал на Franklin Templeton, твърди подобно нещо. Високодоходните облигации са се представили по-добре от акциите по време на почти всички кризи.

Слабият долар може да донесе облекчение

Ключов въпрос при облигациите е срокът или по-точно капиталовият ангажимент, наричан още „дюрация". Макар че тя зависи основно от това кога ще бъде изплатена облигацията, тя зависи и от това колко бързо ще се върнат парите под формата на лихви през оставащия срок.

Тъй като трайната инфлация крие риск от продължаване на строгата парична политика и повишаване на лихвените проценти, цените на ценните книжа с дълъг матуритет са особено застрашени. В този контекст Петерсен казва: „Дългият край на кривата на държавните облигации остава под натиск. Затова се фокусираме върху по-кратките матуритети, като в малко по-малка степен това се отнася и за корпоративните облигации с добър кредитен рейтинг, т.е. с инвестиционен клас“. 

Казми смята, че „коремът" на американските облигации, т.е. матуритетът от три до пет години, е особено интересен. Той предпочита американските ценни книжа пред европейските, когато разглежда средата на лихвените проценти. „Колебанията са по-големи в Европа, тъй като ЕЦБ не е толкова ясна в комуникацията си“. 

Въпреки това директорът на ЕЦБ Изабел Шнабел, която Казми смята за ключов посланик на централната банка, напоследък е сравнително ясна. Неотдавна тя насочи пазарите към по-строга парична политика за по-дълъг период от време.

„Речта ѝ доведе до разпродажба на германски облигации", казва Казми. Той смята, че „ястребите" в Управителния съвет на ЕЦБ, привържениците на строгата парична политика, искат да повишат лихвените проценти на централната банка до степен, в която те действително ще забавят икономиката, отслабвайки търсенето, а оттам и инфлационния натиск.

Но той се надява, че малко по-слабият долар, който е от решаващо значение за цените на вноса, ще облекчи инфлацията в еврозоната. Напоследък щатската валута вече отслабна. В понеделник еврото се повиши до петседмичен връх спрямо американската валута. Доколко обаче това развитие е устойчиво, вероятно ще стане ясно едва през следващата седмица, когато Фед и ЕЦБ трябва да вземат следващото си решение за лихвените проценти.