Инвеститорите се нуждаят от различен наръчник за 2023 г.

Купувайте на дъната, когато акциите спадат. Намерете убежище в държавните облигации, когато притесненията за растежа нарастват или настъпва рецесия. Такива основни стратегии служеха добре на инвеститорите в продължение на десетилетия. Но сега не работят, пише за Financial Times Жан Боавен, ръководител на BlackRock Investment Institute и бивш заместник-гуверньор на Канадската централна банка.

Стабилните растеж и инфлация, които видяхме през 40-те години преди пандемията – период, известен като Голямата умереност – приключи. Вместо това сега сме в свят, характеризиран от производствени ограничения, което затруднява икономиките да работят на сегашното ниво без да предизвикват инфлация. Това поставя централните банки пред по-труден компромис. Те могат да повишат лихвените проценти достатъчно, за да стабилизират инфлацията на целта им от 2 процента скоро - но това ще бъде лошо за растежа, за акциите и, с публичния дълг на рекордно високи нива, за държавните финанси. Като алтернатива, пазарите ще трябва още да се приспособяват към трайно по-високата инфлация - това ще бъде лошо за облигациите. Няма перфектен резултат.

И това няма да се промени. В сила са три дългосрочни тенденции за поддържане на производствените ограничения и инфлационния натиск. Първо, застаряващото население намалява предлагането на работна ръка и произтичащият от това удар върху производството едва започва да се материализира в много големи икономики. Второ, пренастройката на глобализацията и необходимостта от изграждане на по-устойчиви вериги за доставки означава по-високи производствени разходи. Трето, преходът към свят с по-ниски въглеродни емисии причинява несъответствия между предлагането и търсенето на енергия, като също увеличава производствените разходи.

Централните банки, разбира се, могат да действат, за да укротят този инфлационен натиск. Но най-важното е, че това означава, че те няма да се притекат на помощ, когато настъпи рецесия, както повечето инвеститори са свикнали през последните 40 години. Всъщност става точно обратното. Централните банки умишлено предизвикват рецесия чрез прекалено затягане на монетарната политика за овладяване на инфлацията. Това води до предизвестена рецесия през 2023 г. Тогава е вероятно централните банки да отстъпят от повишенията на лихвите, след като икономическите щети станат реалност. Това означава, че инфлацията ще се охлади, но ще остане трайно над целта от 2 процента. 

Този нов режим изисква нов инвестиционен наръчник. През Голямата умереност рецесията предполагаше по-ниска инфлация. Сега очакваме рецесия и инфлационни изненади в посока нагоре. Това усилва аргументите за повишено тегло на облигациите, индексирани с инфлацията, дори в краткосрочен план.

Пазарните настроения вероятно ще станат по-положителни през 2023 г. Но когато това се случи, не очаквайте то да е прелюдия към десетилетен бичи пазар. Това, което ще има най-голямо значение за инвеститорите, е непрекъснатата оценка на това каква част от икономическите щети са отразени от пазарните цени. Оценките на акциите, например, все още не отразяват вероятните бъдещи щети. Все още е оправдано пониженото им тегло в портфейлите. Моментът за поява на положителни очаквания за акциите е, когато щетите са калкулирани в цените, тъй като видимостта на щетите подобрява рисковата среда.

Новият инвестиционен наръчник също така призовава за преосмисляне на облигациите. По-високата доходност е подарък за инвеститорите, които отдавна са гладни за нея. И те вече не трябва да се качват нагоре по рисковата стълбица, за да я получат. Поради тази причина краткосрочните ДЦК и ипотечните книжа са привлекателни. Корпоративните облигации с инвестиционен рейтинг също компенсират рисковете от рецесия. Но тази примамливост на доходността ще трябва да се претегли внимателно спрямо капиталовата загуба, свързана с по-бързото увеличение на лихвите.

Според стария наръчник дългосрочните държавни облигации биха били част от пакета, защото в миналото са предпазвали портфейлите от рецесия. Не и този път.

Възвръщаемостта на акциите и облигациите се понижи и вероятно ще продължи да го прави едновременно. Защо? Малко вероятно е централните банки да намалят бързо лихвите в рецесии, които самите те са създали, за да потушат инфлацията. Всъщност, основните лихвени проценти може да останат по-високи за по-дълго, отколкото пазарът очаква. Освен това инвеститорите все повече ще искат по-голяма компенсация, за да държат дългосрочни държавни облигации предвид инфлацията, намалените вложения на централните банки и рекордните нива на дълга.

Нарастващите разходи за обслужване на дълга ще хвърлят различна светлина върху публичните финанси, които ще бъдат допълнително притиснати от застаряващото население. Видяхме това в Обединеното кралство със завръщането на така наречените бдителни трейдъри на облигации, които предизвикаха скок на доходността, за да накажат разточителните британски фискални политики.

Изводът: Новият инвестиционен наръчник включва по-чести промени в портфолиото, калибрирани чрез балансиране на оценката за цялостния рисков апетит с прогнози за това какво е калкулирано в цената. Той призовава за по-детайлен поглед чрез фокусиране върху сектори, региони и под-класове активи, а не върху широки експозиции. Дори дългосрочното разпределение на активите трябва да бъде по-динамично: волатилният режим е тук и няма да се промени.