Инвеститорите в акции не трябва да си губят съня заради повишаващите се лихви

Тази инвестиционна статия е изцяло посветена на разкриване на вложенията ми и гарантиране на читателите, че подкрепям това, което пиша със собствените си пари. Стотици от вас ми писаха мейли след моята встъпителна изява наскоро, за да попитат защо избрах точно тези фондове, пише инвестиционният колумнист на Financial Times Стюърт Кърк.

Не бойте се. През следващите седмици и месеци ще проучим всеки основен клас активи под слънцето. Но що се отнася до прилагането на една идея на практика, тъжната истина е, че много от нас са ограничени в избора си.

Например моят пенсионен план Aviva предлага само дузина фондове. Ако това не е достатъчно патетично, най-големият и втори най-успешен пазар на акции в историята – САЩ – дори не е в списъка. (Читателят, който ми изпрати имейл с най-добре представящия се от 1900 г. насам, получава златна звезда). Сякаш попечителите на плана се срещат всяко тримесечие с единствената цел да лишат членовете си от ранно пенсиониране. Да вдигнат ръка тези, които смятат, че трябва да включим фонд върху щатския индекс S&P 500. Не мислехте така? Какво ще кажете тогава за краткосрочен облигационен фонд? Единодушие!

Ето защо бях принуден да инвестирам в световния (без Великобритания) индекс за акции на BlackRock на 29 септември тази година. Имах кешово вложение, по-точно във фонд за ликвидност в паунди, от януари, и след спада на американските акции с почти една четвърт моментът ми се стори подходящ да се върна към тях. Всички бяха настроени мечи - обикновено сигнал за покупка. Американските компании съставляват 70 процента от фонда. Беше най-доброто приближение до експозиция към САЩ, което можех да получа.

Също така исках да имам и някои американски технологични имена с мега капитализация, които бяха паднали дори по-далеч от широкия пазар, но не и твърде голяма експозиция. Apple, Microsoft, Amazon и Alphabet са сред първите му 10 вложения, но това все още е диверсифициран глобален фонд. Избрах версията, изключваща Великобритания, тъй като вече притежавах фонд от Обединеното кралство, който разгледахме миналата седмица и към който скоро ще се върна по-подробно. Така че защо бях щастлив да добавя американски акции към моето портфолио? Повечето стратези остават мечи настроени. За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат и технологичните акции, като се има предвид тяхното голямо тегло.

Дали технологичните акции са в траен упадък,или просто се колебаят в момента, е тема на огромен дебат. Моят колега Робърт Армстронг обобщи добре аргументите в своите бюлетини Unhedged. Много зависи, струва ми се, от един прост въпрос. Работят ли добрите старомодни техники за оценка за технологичните гиганти? Ако да, секторът си остава скъп. От друга страна, ако смятате, че тези компании могат да вървят по вода и са отвъд обичайните анализи на приходите, баланса и паричните потоци, по-ниските им цени са шанс за вдигане на възвръщаемостта на портфейла ви.

Въпреки че съм предпазлив спрямо вярващите в това (при всеки балон има такива, които ми казват защо традиционните показатели вече не важат), аз също знам, че още по-широко разпространеното мнение, че по-високите лихви са причинили разпродажбата на технологичните акции, е погрешно. Много е важно читателите да разберат това, защото през цялото време чуваме защо по-високите лихви са лоши за акциите. Наистина, основната причина, цитирана за този скорошен мини-отскок, е надеждата, че Федералният резерв няма да бъде толкова агресивен с повишаването на лихвите оттук нататък.

Това обаче не е проста тема и включва известно разбиране за моделирането на компаниите. Един от начините, по които обяснявам на новите анализатори защо лихвените проценти не влияят на оценките, беше вдъхновен от интервю, което прочетох с известен хотелиер, когато живеех в Ню Йорк по време на финансовата криза. (Сигурен съм, че беше Иън Шрейгър, но по това време се предполагаше, че капитализмът свършва, така че не обърнах голямо внимание).

Той твърдеше, че никога не се тревожи за икономиката. В добри години повече гости пристъпват през входа. При спадове обаче персоналът, прането, храната и мебелите са по-евтини - и потенциалните нови обекти са изгодна сделка. В крайна сметка нещата се балансират, каза той.

По същия начин причината толкова много хора да разбират погрешно връзката между лихвите и цените на акциите е, че забравят, че ставките отразяват бъдещите състояния на света. Те се вдигат, когато се смята, че икономиката се загрява, и падат отново, когато очакванията се охладят. Растежът и лихвите не могат да бъдат разделени - точно както за Шрейгър е по-скъпо да декорира стаите си, когато са пълни.

И въпреки това хората непрекъснато отделят двете неща. Финансовите автори и анализатори обичат да показват колко са умни, като ни напомнят, че стойността на една компания се извлича от нейните бъдещи парични потоци. И наистина е така. След това те продължават, като казват, че ако този поток от пари бъде „дисконтиран“ с по-висок процент, настоящата му стойност трябва да е по-ниска. Обратно, ако лихвите падат, цените на акциите би трябвало да се покачват.

Но това е само половината от историята. Не можете просто да промените дисконтовия процент в модела за оценка на вашата компания и да не коригирате приходите ѝ през следващите години. Би било все едно Шрейгър да се хвали с това колко пари ще направи, защото разходите са паднали, без да допуска, че резервациите ще ги последват. Когато бях млад анализатор на акции, сядахме по бюрата с нашите модели и едно от първите неща, които проверявахме, беше дали дисконтовият ни процент е в съответствие с нашите прогнози за растежа на приходите.

По-високите лихвени проценти трябва да бъдат балансирани от по-високи приходи, и обратно. Оценките остават непроменени. Инфлацията повишава и приходите. Това, че всичко се балансира в крайна сметка, не е само на теория. Погледнете например дългосрочната графика на цените на акциите и лихвените проценти в САЩ и ще видите, че няма никаква връзка между тях.

Разбира се, през последните две десетилетия разходите по заемите паднаха, докато акциите скочиха. Но през 50-те и 60-те години на миналия век лихвите и акциите се повишиха заедно. Върнете се назад и прочетете финансовата преса през тези десетилетия и ще видите как всички са смятали, че това е нормата.

Исках експозиция към американските акции, защото те трябва да бъдат основна част от всеки портфейл. Те са по-евтини, отколкото бяха, и аз се радвам да пренебрегна тези, които всяват страх заради по-високите лихви. И вие трябва да го направите.