Класическата инвестиционна стратегия 60:40 се разпада

От десетилетия насам на американците, които планират да се подсигурят финансово при пенсионирането им, се препоръчва да инвестират в комбинация от акции и облигации.

Идеята беше проста. Когато акциите се развиваха добре, техните портфейли също се развиваха добре. А когато акциите имат лоша година, облигациите обикновено са се справяли по-добре, което е помагало да се компенсират загубите.

Това беше един от най-основните и надеждни начини за инвестиране, използван от милиони американци. Тази година той спря да работи, пише в свой анализ The Wall Street Journal. 

Въпреки мощния борсов подем миналата седмица след по-хладните от очакваното данни за инфлацията широкият индекс S&P 500 е спаднал през 2022 г. с около 15%, включително дивидентите, докато облигациите са в първия си мечи пазар от десетилетия. Портфейл, в който 60% от парите са инвестирани в американски акции, а 40% - в 10-годишни облигации на САЩ (т. нар. стратегия 60:40), е загубил 15% тази година. Според анализ на фирмата за инвестиционни проучвания и управление на активи Leuthold Group този инвестиционен микс е напът да отбележи най-лошата си година от 1937 г. насам.

Спестяванията на много американци от десетилетия се свиват седмица след седмица. Стягането на коланите сред милиони домакинства може да се превърне в още една спирачка за икономиката, която вече и без това страда от висока инфлация, забавящ се жилищен пазар и бързо нарастващи лихвени проценти.

Айлин Полок, 70-годишна пенсионерка, живееща в Балтимор, отчита, че стойността на нейния портфейл с приблизително съотношение 60:40 е намаляла със стотици хиляди долари. Бившата секретарка по правни въпроси е натрупала повече от 1 млн. долара в пенсионните си сметки. За да натрупа спестяванията си, тя е напуснала Ню Йорк, за да живее в по-евтин град, и дълги години е пропускала почивките.

„Един милион долара изглеждат като много пари, но осъзнах, че не е така", казва тя. „Виждам, че парите ми изчезват малко по малко".

Облигациите помогнаха да се компенсира болката от предишните пазарни кризи, включително спукването на дот-ком балона през 2000 г., световната финансова криза от 2008 г. и съвсем наскоро - краткия, но наказателен мечи пазар, предизвикан от пандемията на Covid-19 през 2020 г.

Според Leuthold през тази година американските облигации преживяват най-лошата си година от 1801 г. насам, тъй като централните банки бързо повишиха лихвените проценти в опит да потушат инфлацията. Борсово търгуваният фонд iShares Core U.S. Aggregate Bond, който проследява облигации с инвестиционен рейтинг, е загубил 14% на база обща доходност. 

Спадът се отразява особено тежко на поколението от т. нар. бейби бумъри (хората, родени от 1946 до 1964 г., по време на бейби бума след Втората световна война, б. ред.), които достигнаха пенсионна възраст в по-лошо финансово състояние от поколението преди тях и имат по-малко години за получаване на доходи, за да възстановят инвестиционните загуби.

„Това, което шокира инвеститорите, е, че няма къде да се скрият", казва Питър Малук, президент и главен изпълнителен директор на компанията за управление на богатството Creative Planning. „Всичко в отчета е кървавочервено“.

През 2008 г. - годината, в която пазарът на жилища се срина, Lehman Brothers обяви фалит и Конгресът прие безпрецедентен план за спасяване на финансовата система, цените на облигациите се покачиха. Според Leuthold инвеститорите, които са инвестирали 60% от парите си в акции и 40% в облигации, са имали с 23 процентни пункта по-добри резултати от инвеститорите, които са инвестирали всичките си пари в акции. 

Инвеститорите с комбинация от акции и облигации са излезли значително по-успешни от тези, които са вложили всичките си пари в акции през 1917 г. - годината, в която САЩ влизат в Първата световна война; през 1930 г. - по време на Голямата депресия; и през 1974 г. - след зашеметяваща пазарна разпродажба, предизвикана от поредица от кризи, сред които рязкото покачване на цените на петрола, двуцифрената инфлация и оставката на Ричард Никсън заради скандала „Уотъргейт".

През последната година индексът S&P 500 спадна с 26%, включително дивидентите. Но 10-годишните облигации записаха ръст от 4,1%. Това означава, че портфейл, в който 60% от парите са в акции, а останалата част - в облигации, щеше да приключи годината с 14% спад - голям удар, но все пак доста по-добър от загубата от 26%, която щеше да претърпи, ако беше изцяло в акции.

Инвеститорите в държавни облигации на САЩ са почти сигурни, че ще получат обратно главницата си при падежа на емисията. Но преди това стойността на облигацията може да се колебае силно - особено в случай на облигация, до чийто падеж остават много години. Инвеститор, който държи хипотетична по-стара облигация с номинална стойност 100 долара и купон от 1%, или годишен лихвен процент, с падеж след седем години, ще получи много по-малко от 100 долара, ако продаде тази облигация днес. Това е така, защото наскоро беше емитирана най-новата седемгодишна облигация с купон от 4%. За да компенсира това, че неговата облигация е с много по-малък купон, инвеститорът ще трябва да продаде на по-ниска цена.

Полок каза, че би искала да не се е обвързала толкова много пари с пазарите, но е прекалено дълбоко навлязла, за да се откаже от инвестициите си. Тя се е примирила, че ще изчака нещата, надявайки се, че пазарът в крайна сметка ще се върне нагоре.

„Ако изляза от него, само ще блокирам загубите си", казва тя. „Просто ще трябва да се придържам към вярата си в американската икономика“. 

60-годишната Делейн Фарис се пенсионира през 2019 г. от работата си като ръководител на проекти. Тя се е надявала, че съпругът ѝ, технологичен консултант, ще може да се присъедини към нея след няколко години, като се има предвид колко много е нараснал техният спестовен микс от 70% акции и 30% облигации през предходното десетилетие. Двойката предприела голямо пътуване до Европа, а след това до Аржентина. Продали са и къщата си в Атланта и се преместили в предградие, където са планирали да се установят.

„Спестявах и инвестирах отговорно и правех планове", казва Фарис.

В началото на тази година тя силно обмисляла и да се върне на работа, за да допълни спестяванията им. Уволненията в технологичната индустрия са увеличили притесненията на двойката.

Тя смята себе си и съпруга си за щастливци, че все още имат дом, неговата работа, здраве и спестявания, но последната година е била „голям тест", казва тя. „Милиони от нас си казаха: "Ще се пенсионираме рано, ура", а сега си мислим: „Чакай малко, какво, по дяволите, стана?". 

Около 51% от пенсионерите американци живеят с по-малко от половината от годишния си доход преди пенсиониране, става ясно от анализ на Goldman Sachs Asset Management, която това лято проведе проучване сред пенсионирани американци на възраст между 50 и 75 години. Близо половината от анкетираните са се пенсионирали по-рано поради независещи от тях причини, включително влошено здраве, загуба на работа и необходимост да се грижат за членове на семейството. Само 7% от анкетираните са заявили, че са напуснали работа, защото са успели да спестят достатъчно пари за пенсиониране.

Повечето американци са заявили, че предпочитат да разчитат на гарантирани източници на доходи, като например социалното осигуряване, за да финансират пенсионирането си, а не на възвръщаемостта от нестабилните пазари. Но само 55% от пенсионерите са в състояние да направят това, установява Goldman Sachs Asset Management.