Следването на Фед вече не е на мода в по-хаотичната световна икономика

Най-агресивното и синхронизирано затягане на паричната политика в света от 40 години насам навлиза в нова фаза, в която централните банки се готвят да забавят темпа на повишаване на лихвите и да нарушат единството за това още колко далеч ще стигнат, пише Bloomberg.

Преходът към по-мека и не толкова единна кампания за повишаване на лихвите отчасти отразява нарастващите различия в световната икономика, която още не успява да се справи с вторичните трусове от пандемията и нашествието на Русия в Украйна. Друго обяснение е, че дълговото бреме прави някои икономики по-чувствителни от други към затягането на кредитирането.

Американският растеж остава устойчив засега на фона на няколко повишения на лихвите от Федералния резерв, който миналата седмица сигнализира, че вероятно ще повиши лихвата повече от очакваното преди това, но може би с по-малки стъпки. Мнозина на Wall Street прогнозират, че ключовата лихва в САЩ ще надхвърли 5% догодина.

За сметка на това Великобритания, Австралия и Канада вече спират повишаването на лихвите или сигнализират, че няма да са толкова агресивни в идните месеци на фона на притесненията, че следването на Фед може да тласне икономиките им към рецесия.

Разграничаването от т. нар. „връх на паричната синхронизация“ от икономиста на TS Lombard Дарио Перкинс няма да мине без проблеми. Връх на паричната синхронизация? Време да се спре следването на Фед... Графика: Bloomberg LP

Тази година стимулираното от Фед поскъпване на долара вече предизвиква сътресения сред силно задлъжнели развиващи се страни и развити нации, разчитащи на вноса на енергия и други стоки, чиито цени се определят в долари.

„Хаосът може да стане още по-голям“, ако американските ръководители продължат с нови повишения, а централните банки с по-слаби икономики решат да не ги последват, отбеляза Перкинс в доклад до клиенти миналата седмица.

Възникващите разногласия станаха съвсем явни миналата седмица. Докато Фед и Английската централна банка (АЦБ) повишиха лихвите със 75 базисни пункта, съответните им лидери възприеха различен тон за това, което предстои.

Председателят на Фед Джером Пауъл подчерта, че централната банка трябва да измине дълъг път преди да приключи с повишаването на лихвите, въпреки че остави отворена вратата за по-малко повишение през декември. Бенчмарковата лихва в САЩ сега е 3,75% до 4%.

Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли, от своя страна, опроверга пазарните очаквания за мащаба на бъдещите повишения на фона на опасенията, че подобен път ще задълбочи рецесията, която е гарантирана. Очаква се централните банки да забавят повишаването на лихвите, но облигациите продължават да вървят надолу. Графика: Bloomberg LP

Първоначално доларът поскъпна след изявлението на Пауъл, а британския паунд потъна след изказването на Бейли.

Облигационните пазари изпитват сътресения в последните шест месеца, след като инвеститори, подкрепени от надежди, че сигнал на Фед ще доведе до смекчаване на паричната политика в международен план изпитаха поредица от разочарования.

Това тласна глобалния облигационен индекс на Bloomberg до безпрецедентен спад от началото на годината с около 20%.

През по-голямата част от миналата година централните банки бяха ангажирани с т. нар. от икономиста на Bank of America Итън Харис „конкуренция коя може да вдига лихвите по-бързо“.

В това имаше смисъл заради инфлацията, която достигна невиждани от десетилетия върхови нива при исторически ниски лихви.

Но сега положението се променя, въпреки че инфлацията остава доста над целите в повечето страни.

Разходите за обслужване на заемите са значително по-високи и започват да вредят на растежа или на трудовите пазари.

Освен това някои икономики са по-чувствителни от други към повишаването на лихвите заради дълговете на домакинствата и бизнеса или жилищните пазари, които са движени от ипотечни кредити с плаваща лихва. Сред тях според Перкинс са Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Норвегия.

„Тези икономики ще изпаднат в рецесия много преди Фед да предизвика забавяне на американската икономика“, отбелязва той.

Затова не е изненадващо, че ръководителите на паричната политика в някои от тези страни вече спират или намаляват размера на лихвените повишения. Около 90% от централните банки в света са повишили лихвите тази година. Графика: Bloomberg LP

Общо смекчаване на агресивността все още показва „края на началото“ на кампанията по вдигане на лихвите, смята Жил Моек, главен икономист на AXA SA.

Индекс на Credit Suisse Group показва, че „гълъбите“ (привърженици на по-мека парична политика) сред централните банки напоследък са започнали да превишават броя на „ястребите“ (които защитават по-строга парична политика).

Но „ястребите“ казват, че връхната точка на глобалното повишаване на лихвите все още не е достигната и това може да не се случи до края на първото тримесечие на следващата година или дори по-дълго, ако инфлацията не затихне.

Bloomberg Economics прогнозира, че глобалната лихва на централните банки ще достигне 5,5% в средата на следващата година спрямо 2,9% в края на миналата година. Само в развитите икономики тя ще се увеличи до 3,5% спрямо 0,1 на сто, показват очакванията.

Подобно на Фед Европейската централна банка може да остане в бойна готовност заради инфлацията, която надхвърля 10%. „Работата ни съвсем не е свършена“, заяви председателят Кристин Лагард миналата седмица, като отбеляза, че лихвите ще трябва да навлязат в рестриктивна територията, за да потиснат цените. Очаква се Фед да продължи с повишаването на лихвите, тласкайки долара нагоре. Графика: Bloomberg LP

Общата инфлация в света достига 9%, почти пет пъти повече от двата процента, които повечето централни банки възприемат като ценова стабилност, отбелязват икономисти от Citigroup, които виждат вероятност от 50% за глобална рецесия догодина.

Сега пазарите залагат на по-бавен темп на затягане, но по-висока крайна точка. Средната кешова лихва в развитите икономики нарасна с почти два процентни пункта през 2022 г. и инвеститорите очакват увеличение с още един процентен пункт в идните месеци.

Бенчмарковата лихва на Фед след една година се очаква да е с 2,5 процентни пункта над средното ниво в други големи развити икономики, най-голямата пропаст от поне 2004 г. насам. Това е една от причините доларовият индекс на ICE да нарасне тази година и да се насочва към рекорден годишен ръст.

„Фед продължава да обещава повече и доларът продължава да расте“, казва Харис, който е ръководител на световните икономически анализи в Bank of America.