Гърция планира да набере до 8 млрд. евро от облигационните пазари през 2023 г., като емитира нови кратко- и дългосрочни ценни книжа, заявиха двама правителствени източници пред Ройтерс.
През 2018 г. страната се измъкна от продължилата десетилетие дългова криза и оттогава разчита единствено на облигационните пазари, за да покрива своите заемни нужди.
Атина се надява през 2023 г. да запише отново излишък, три години след избухването на пандемията от коронавирус, която попречи на фискалния напредък, и да си възвърне статута на инвестиционен клас (на рейтинга на дълга си - бел. авт.) въпреки енергийната криза, обхванала Европа.
По-рано тази година Атина емитира 10- и 5-годишни държавни ценни книжа (ДКЦ), като преотвори и няколко други емисии с цел инжектиране на ликвидност в конкретни точки по кривата на доходността. Към момента страната е набрала средства на стойност около 8 млрд. евро.
Освен това Гърция планира да плати предварително и 2,7 млрд. евро заем от заемната програма (GLF), стартирана през май 2010 г.
"Нуждата ни от заеми за следващата година е ограничена, особено след ранното плащане GLF. Ще заемем 7-8 млрд. евро от облигационните пазари", каза представител на финансовото министертсво на страната пред медията.
Втори представител на правителството потвърди плановете на Атина.
Страната планира и да емитира първите си зелени облигации през 2023 г. - събитие, което първоначално бе предвидено за тази година. "Не искахме да избързваме с такава чувствителна тема на толкова волатилен пазар. Ще го направим следващата година", каза първият източник на Ройтерс.
През 2009 г. Гърция отчете бюджетен дефицит от 15,1% на брутния си вътрешен продукт (БВП), което я принуди да подпише до три спасителни програми. Оттогава насам публичните финанси на страната се подобриха.
Въпреки това тя остава най-задлъжнялата страна в еврозоната с буфер от около 38 млрд. евро - сума, достатъчна да покрие заемните нужди на страната за поне две години, без да се налага излизане на международните облигационни пазари.