Европейската централна банка (ЕЦБ) тепърва ще показва колко строга може да бъде, след като започна паричното затягане през лятото на тази година.
Очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс, са регулаторът да одобри второ поредно лихвено увеличение от 75 базисни пункта (б.п.) на заседанието си този месец, което предстои на 27 октомври.
Най-голяма мотивация за този ход централните банкери, начело с Кристин Лагард, може да получат от данните за инфлацията – според окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат за септември годишната инфлация във валутния съюз е достигнала 9,9%, или почти пет пъти над целевото равнище от 2%.
Като отговор ЕЦБ покачи лихвите със 125 б.п. от юли насам, в резултат на което лихвата по депозитите е 0,75% - равнище, което е все още далеч от считаното за неутрално 1,5-2%.
Затова е възможно ЕЦБ да направи още един голям скок на заседанието си в четвъртък, с който да увеличи депозитната лихва до 1,5%, прогнозира мнозинството от анкетираните над 60 икономисти от медията.
Три четвърти от отговорилите на съответния въпрос, 27 от 36-ма, смятат, че е редно банката да избере 75 б.п. като стъпка, докато двама са на мнение, че е по-добре още по-агресивен ход от 100 б.п. Седем са подкрепили половин процентен пункт увеличение.
„Инфлацията е твърде висока. Необходимо е рязко покачване на лихвите. Необходимо е обаче ЕЦБ да следи и спредовете при облигациите, затова (ход) над 75 б.п. e малко вероятен“, прогнозира Брайън Мартин от ANZ.
Според данните на Евростат основен двигател за покачването на цените е поскъпването на енергията (4,19 процентни пункта), следвано от храните, алкохола и тютюневите изделия (2,49 процентни пункта), услугите (1,80 процентни пункта) и неенергийните индустриални стоки (1,47 процентни пункта).
„Най-лошото влияние на енергийната криза върху домакинствата ще се развие през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото на 2023 г., когато търсенето на газ е по-високо“, смята Лука Мезомо от Intesa Sanpaolo.
През декември предстои да влязат в сила още санкции на Европейския съюз (ЕС) срещу Москва и по-конкретно – върху вноса на руски суров петрол. На този фон и все още продължаващата война в Украйна близо 65% от 34-ма респонденти са посочили, че издръжката на живот в еврозоната ще се влоши или ще се влоши значително. Едва 12 са били на мнение, че тя ще се подобри.