Различните стратегии на американската и китайската централна банка намират отражение в обменните валутни курсове в Азия: китайският юан се срина до най-ниското си ниво от финансовата криза през 2008 г. насам.
Рано сутринта в сряда т.нар. оншорен юан се котираше на ниво от 7,2235 юана за долар - ниво, невиждано от поне 14 години. Това е законната валута, използвана в континентален Китай. Офшорният юан, който се търгува в чужбина, се обезцени до най-ниското си ниво от началото на събирането на данни през 2010 г.
Валутата е под натиск, тъй като паричната политика на страната се разминава със САЩ, което води до отлив на средства. Докато Федералният резерв на САЩ се бори срещу текущата инфлация чрез последователно повишаване на лихвените проценти, Китайската централна банка - досега не е реагирала силно на рисковете от рецесия. Тя се опасява от по-нататъшно отслабване на местната икономика, която вече и без това е засегната от ескалиращата криза с недвижимите имоти и строгите ограничения заради коронавируса.
Представители на Федералния резерв, включително ръководителят на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард, настояха във вторник за по-високи лихвени проценти, за да се възстанови ценовата стабилност. Пекин, от друга страна, запазва гъвкавата си позиция на фона на нарастващия риск от дефлация, тъй като търсенето спада под тежестта на продължаващата криза с недвижимите имоти и ограниченията заради Covid. В резултат на това доларът укрепва, докато юанът поевтинява.
В действителност Китайската централна банка предприе стъпки в подкрепа на юана, но те дадоха ограничени резултати. Тя определи по-силни от очакваното фиксирани курсове на юана в продължение на 25 поредни сесии, което е най-дългата поредица, откакто Bloomberg започна проучването си през 2018 г. По-рано тази седмица банката наложи изискване за 20% рискови резерви върху валутните форуърдни продажби от страна на банките, за да оскъпи „късата търговия“ с юана. Това стана след по-ранна стъпка за намаляване на изискванията за валутни резерви за банките.
Напоследък и японската йена също поевтиня значително. Затова японската централна банка обмисля промяна на стратегията си. Южна Корея, Индия и Тайван също искат в бъдеще да предпазят по-добре валутите си от силния долар. Според бележка на Nomura Holdings Inc. азиатските централни банки може да активират „втората линия на защита", като макропруденциални инструменти и инструменти за капиталовите сметки. Във вторник тайванските власти повдигнаха въпроса за възможността за валутен контрол и забрана на късите продажби на акции, ако изтичането на капитали се засили значително.
Директорът на Националния икономически съвет към Белия дом Брайън Дийс заяви, че не очаква ново споразумение от типа на това от 1985 г. между големите икономики, което да противодейства на засилването на долара. Доларът би могъл да отбележи по-нататъшни ръстове, тъй като САЩ изглеждат незагрижени за поскъпването на валутата, заяви Раджеев Де Мело, глобален макропортфейлен мениджър в GAMA Asset Management в Женева. „Всъщност силният долар е от полза на САЩ в борбата им с инфлацията“, каза той.
През тази седмица се появяват още мечи настроения* по отношение на юана. Според Morgan Stanley валутата ще завърши годината на ниво около 7,3 за долар. United Overseas Bank намали прогнозата си за юана до 7,25 до средата на следващата година, спрямо 7,1 преди това.