Какво оцветява световните финансови борси в червено?

В последните месеци волатилността на световните финансови пазари се изстреля до нови върхове, а нагласите на инвеститорите продължиха да се влошават, след като бяха подложени на изпитание от нови и нови предизвикателства, появяващи се на хоризонта. Борсите продължават да са оцветени в червено, а всяко повишение е колебливо и краткотрайно.

В петък разпродажбите се изляха извън рамките на Wall Street в седмица, в която Федералният резерв на САЩ одобри трети пореден лихвен ръст от 75 базисни пункта (б.п.), а след него редица централни банки също повишиха своите лихви в опит да преборят световните инфлационни тенденции, пише CNBC.

В последните четири дни от седмицата водещите щатски индекси отбелязваха спадове, а в петък записаха и пета седмица на понижения. Тогава индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се спусна до ново дъно, изтривайки близо 500 пункта от стойността си до ниво от 29 590 пункта. Предишната му най-ниска стойност от 29 888 пункта бе регистрирана през юни.

В края на сесията по-широкият индекс S&P 500 затвори с понижение от 1,72% до 3 693,23 пункта, а технологичният индекс Nasdaq падна с 1,8% до 10 867,93 пункта.

Картината не бе по-различна в Европа и Азия.

В Азиатско-Тихоокеанския регион пазарите все още бяха под влиянието на решението на Фед от сряда (21 септември) и отчетоха спадове.

Европейските акции приключиха последната за седмицата сесия с рязък спад след серията лихвени решения на централните банки.

Индексът Stoxx 600 изтри 2,34% до 390,4 пункта. В Германия DAX се понижи с 1,97% до 12 284,19 пункта, във Франция CAC 40 отписа 2,28% до 5 783,41 пункта, а във Великобритания FTSE 100 записа спад от 1,97% до 7 018,6 пункта.

Ходовете на централните банки

Един от двигателите на тези понижения са ходовете на централните банки и по-специално на Федералния резерв на САЩ. Тази седмица щатският регулатор повиши лихвите за трети пореден път с ход от 75 б.п., като сигнализира, че борбата с инфлацията все още не е приключила.

Последно данните показаха, че инфлацията в САЩ е продължила да забавя своя растеж през август, но е останала на високи равнища.

"Инфлацията и покачващите се лихви не са щатски феномен. Това е предизвикателство и за световните пазари", каза Майкъл Арон, главен инвестиционен стратег в State Street Global Advisors, цитиран от CNBC,

Фед обаче не е единственият, който премина към по-агресивни стъпки от по 75 б.п. През септември Европейската централна банка (ЕЦБ) също одобри този безпрецедентен ход за своите лихви, а малко след Фед това паричното затягане бе продължено и от други централни банки, включително тези на Хонконг, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Филипините и др.

Опасенията на инвеститорите идват от резултата, до който по-високите лихви може да доведат - рецесия. Фед неведнъж е намеквал, че озаптяването на инфлацията е водещ приоритет - нещо, което в последните седмици представителите на ЕЦБ също подчертаха ясно.

"Ясно е, че икономиката се забавя, а инфлацията се ускорява и централните банки са принудени да реагират. Що се отнася до Европа, ЕЦБ покачва лихвите от отрицателно равнище до положително във времена, когато имат енергийна криза и война в задния си двор", допълни Арон.

"Като на практика одобри идеята за рецесия, управителят на Фед Джером Пауъл даде началото на емоционалната фаза на мечия пазар", каза Джулиан Еманюел, ръководител по капиталови, деривативни и количествени стратегии в Evercore ISI.

"Лошата новина е, че ще я виждате и ще продължите да я виждате в краткосрочен план в безраборните разпродажби на почти всеки актив. Добрата новина е, че краят на почти всеки мечи пазар, на който сме били свидетели, идва през септември или октомври", каза още експертът.

Валутни вълнения

Още един фактор за движенията е случващото се на валутните пазари - щатският долар продължава да поскъпва, в резултат на което доларовият индекс достигна нов 20-годишен връх на ниво от 112,96 пункта.

Британският паунд поевтиня, падайки до 37-годишно дъно, а япоската йена също продължава своето низходящо движение, задържайки се на 24-годишно дъно. По-рано през седмицата Японската централна банка (ЯЦБ) осъществи интервенция на валутните пазари, закупувайки японски йени за пръв път от 1998 г. насам в опит да подсили поевтинялата валута. Ходът изтри над 2% от стойността на щатския долар.

Анализаторите обаче не са сигурни доколко тази намеса ще спре продължителното поевтиняване на националната валута - през тази година йената е изтрила близо 20% от стойността си.

"Пазарът бе в очакване на някаква намеса в даден момент, като се имат предвид нарасналите вербални интервенции, които чувахме в последните седмици", каза Стюарт Кол, главен макроикономист в Equiti Capital в Лондонд. "Но валутните интервенции рядко са успешни и очаквам, че днешният ход ще даде временен отдих (за йената)", допълни икономистът.

Арон обясни, че и други фактори имат роля. "Китай, чрез своята стратегия за справяне с пандемията и общия просперитет, забави икономическия растеж. Страната се забави и във въвеждането на разхлабена парична политика и допълнителни фискални разходи", смята стратегът.

Разбира се, влияение оказват и продължаващата война в Украйна, която ескалира допълнително, след като руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация по-рано през седмицата, и енергийната криза в Европа, принуждаваща страните да ограничат потреблението си на енергия.

"Докато не получим яснота кога лихвите ще спрат (да се покачват) и инфлацията ще започне да се забавя, докато това не се случи, очаквайте още волатилност занапред", каза Арон.

"Фактът, че Фед не знае къде ще се озоват, е неприятен за инвеститорите", допълни експертът.