Европейските акции затвориха със спадове сесията в четвъртък след серията съобщения на централни банки за увеличаване на лихвените нива.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 1,79% до 399,76 пункта. В Германия DAX 30 изтри 1,84% до 12 531,63 пункта, във Франция CAC 40 отписа 1,87% до 5 918,5 пункта, а във Великобритания FTSE 100 спадна с 1,08% до 7 159,52 пункта.
Технологичните и туристическите акции се търгуваха на дъното на Stoxx 600, като паднаха, съответно, с 4,24% и 3,2%.
Федералният резерв осъществи трето поредно увеличение на лихвените проценти със 75 пункта в сряда. Централните банкери в САЩ обещаха да продължат да повишават лихвите до достигане на ниво от 4,6% през 2023 г.
Швейцарската национална банка в четвъртък повиши своя референтен лихвен процент до 0,5% - промяна, която слага край на ерата на отрицателни лихви в Европа. Английската централна банка също повиши лихвените проценти за седми пореден път. Увеличението е от 50 базисни пункта.
Данни на Европейската комисия (ЕК) показват, че доверието на потребителите в страните от еврозоната пада до рекордно ниско ниво. Това засилва опасенията, че растящата инфлация ще завлече икономиката на региона в рецесия тази зима.
ЕК комисия съобщи в четвъртък, че нейният индикатор за потребителското доверие в еврозоната е паднал с 3,8 пункта до минус 28,8 този месец. Това е най-слабото четене, откакто се изчислява индикаторът (1997 г.).
Спадът е по-голям от очаквания от икономисти, които в анкета на Ройтерс излязоха с консенсусна прогноза за ниво на индекса от минус 25,8 пункта.
Доверието сред потребителите в ЕС като цяло също пада до рекордно ниско ниво, според проучването. Индексът се понижава с 3,5 пункта до минус 29,9 пункта.
Разходите за живот се увеличават с най-бързия темп в историята на зоната на единната валута, след като рязко нарастващите цени на енергията и храните доведоха до инфлация от средно 9,1% за годината до август. Ръстът на заплатите обаче изостава, което поставя повечето европейски домакинства в лоша ситуация.
Икономистите прогнозират, че комбинираното въздействие на по-високата инфлация и увеличените разходи за финансиране - тъй като централните банки повишават лихвените проценти, ще завлече еврозоната в рецесия през следващата година.