Акциите и облигациите все още не са евтини

Моите колеги и аз от години казваме, че традиционните портфейли са скъпи и следователно са изправени пред ниска очаквана възвръщаемост в дългосрочен план. Всъщност очакваната възвръщаемост на такива портфейли с 60% акции и 40% облигации изглежда се движи около най-ниската си стойност досега, пише за Financial Times Клиф Аснес, основател и главен инвестиционен директор на AQR Capital Management.

Нашата прогноза обаче не се беше реализирала доскоро (честно казано бихме предпочели никога да не се бе случило, ние също обичаме пазарите да вървят нагоре). Но това не е изненадващо, тъй като прогнозите с дългосрочен хоризонт просто не касаят краткосрочния пазарен тайминг.

Акциите, облигациите и редица други класове активи бяха в трудна ситуация тази година на фона на упорито висока инфлация, ястребови* реакции на централните банки, геополитически сътресения и опасения за рецесия. Голяма част от това дойде от обръщане на ниските и привидно постоянно спадащи реални лихвени проценти, които поддържаха пазарите. Някои може да се надяват, че положителната страна е, че след всичко, което видяхме тази година, пазарите най-накрая може да са евтини.

За съжаление не са. Да, пазарите не са толкова скъпи, колкото бяха в началото на годината, но няколко месеца поевтиняване след повече от десетилетие поскъпване е малка капка в ужасно голяма кофа. Все още живеем в свят на ниска очаквана възвръщаемост в дългосрочен план за повечето традиционни инвестиции.

Какво е решението? Нещо, което инвеститорите вероятно вече знаят, но може да са загърбили по време на изключително дългия бичи пазар: диверсификацията. Но когато става въпрос за диверсификация, трябва да сме внимателни. Това, че нещо изглежда различно, не означава, че е диверсифициращо, а това, че нещо се нарича „алтернатива“, не означава, че в основата си не е същото (непублично търгуваните акции все пак са си акции, например).

Областта на алтернативите, въпреки че е разнообразна група, може да бъде много грубо категоризирана като 1) стратегии, при които по-голямата част от възвръщаемостта разчита на излагане на пазарни фактори като непубличен капитал и непубличен кредит, и 2) стратегии, при които възвръщаемостта в повечето случаи не е свързана с цялостното представяне на капиталовите пазари, като например някои макро хедж фондове, неутрални стратегии за акциите и управлявани фючърси.

Първият тип, непубличните активи, отбеляза невероятен растеж през последното десетилетие - не е изненадващо, като се има предвид, че тези стратегии като цяло отбелязаха много силна възвръщаемост. Но защо? Несъмнено много от тези мениджъри са умели, но исторически силната среда за акциите и облигациите също помогна. Всяка стратегия с възвръщаемост, която е икономически обвързана с пазарите, трябва да се справя добре, когато пазарите са добре, особено ако залозите са с ливъридж.

Непубличните активи се възползваха също от волатилността, която често силно подценява риска на действителните активи – нещо, което (нахално) нарекох „изпиране на волатилност“.

Това подценяване на риска беше толкова успешно в привличането на инвеститори, че може би превърна типичната премия за неликвидност (възнаграждение за желанието да притежавате неликвидни активи) в насрещен вятър. Всъщност неликвидността се превърна в характеристика, за която бихте платили, а не за недостатък, за който бихте искали компенсация. Независимо от това, не можете да се криете от дългосрочната среда с ниска възвръщаемост за акциите завинаги. 

За сравнение, вторият тип алтернативи не се радваха на същия попътен вятър. Всъщност силното последно десетилетие за акциите и облигациите накара мнозина да намалят експозициите си към наистина диверсифициращите видове инвестиции поради разочароващата относителна възвращаемост (некоректно сравнение, но това не означава, че не се правеше). Изглежда ние колективно научаваме и забравяме тези уроци по болезнено цикличен начин.

Да се върнем към настоящето. Пазарите все още предлагат много по-малко от нормалното, което важи и за първия тип алтернатива. Честно казано, много от стратегиите, които постигнаха доходност над средната през последното десетилетие, е повече от вероятно да се представят по-слабо през следващото десетилетие.

Това обаче не важи за втория тип алтернатива. Тъй като при тях основно се търси възвръщаемост независимо от посоката на пазара, тези стратегии може да се окажат по-ценни през следващото десетилетие. Като се има предвид, че това са нашите стратегии, тук се аргументираме с очевиден личен интерес. Но бих отбелязал, че пазарно неутралните стратегии, които са с дълги позиции в евтини акции и с къси - в скъпи, всъщност са рекордно евтини. Трябва да изтъкнем и управляваните фючърси, които често изостават, когато бета – или следването на пазара – е крал, но след това блестят, когато тя не е (както през 2022 г.).

Настоящата среда дава много краткосрочни и дългосрочни причини за диверсификация. Когато инвеститорите търсят алтернативи, просто се уверете, че те наистина са такива.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.