След 14 години историята на пазарите се римува

Беше, както се изрази един икономист, „брутален ден на рисковите пазари“, когато на 15 септември американският индекс S&P 500 загуби огромните 4,7% – най-големият му еднодневен спад от седем години. „Ужасен ден за акциите“, добави той, припомня пазарната редакторка на Financial Times Кейти Мартин.

Присъдата на първата страница на нашия вестник беше безкомпромисна. „Ден за разплата на Уолстрийт“, гласеше заглавието, допълнено с голяма снимка на отчаяни банкери в Канари Уорф (квартал в централния бизнес район на Лондон – бел. прев.).

Ако мислите, че нещо не се връзва, сте прави. Този шок за пазарите на 15 септември беше през 2008 г., а не през 2022 г. Тези отчаяни банкери стояха пред европейската централа на Lehman Brothers (фалиралата американска банка – бел. прев.), а Bank of America току-що беше погълнала Merrill Lynch, докато световната финансова система се разпадаше.

Превъртайки напред почти точно 14 години ще видим че историята не се повтаря, но със сигурност се римува.

Този път, на 13 септември, S&P 500 спадна с повече от 4 процента - срив, невиждан от началото на кризата с Covid преди повече от две години. Технологично ориентираният индекс Nasdaq Composite се представи още по-зле, губейки 5,2 процента. Колкото и странно да изглежда, тазгодишната фаза на възстановяване след Covid създава толкова неприятни моменти на пазара, колкото през седмицата, когато Lehman Brothers каза на шокирания си персонал „Всичко свърши“. Още по-странно: някак си свикнахме с ударите.

Може би това е така, защото инвеститорите получаваха пристъп всеки път тази година, когато данните за инфлацията в САЩ се оказваха изненадващо високи. Миналата седмица не беше изключение. Инфлацията на потребителските цени в САЩ е била 8,3% за август на годишна база, според данни, публикувани от Бюрото по трудова статистика във вторник. Това е малко по-добре от 8,5 на сто през юли. Проблемът е, че анализатори и инвеститори очакваха по-укротен темп от 8,1%, особено предвид бързото понижаване на цените на бензина.

За пореден път това торпилира дългоочакваното обръщане на Федералния резерв на САЩ - митичният момент, когато той ще реши да оттегли повишенията на лихвените проценти, които смазаха цените на активите тази година. И отново, обнадеждените експерти са разочаровани и сривовете ще продължат, докато инвестиционният дух не се подобри.

Трейдърите сега виждат сериозен шанс Фед да вдигне лихвените проценти с цял процентен пункт (от диапазона 2,25 - 2,50% - бел. прев.) на срещата си тази седмица. Всичко по-малко от 0,75 пункта би било огромна изненада.

Според нас централните банкери сега изглежда са склонни да „оставят икономиката да умре“. Изглежда, че те биха предпочели това, за да избегнат всякакъв риск от отвързване на инфлационните очаквания. (В САЩ те тъкмо спаднаха до най-ниското си ново от юли 2021 г. – бел. прев.) Грубо казано, накъдето отива икономиката, натам се насочва и вашето портфолио.

Работата е там, че както всички освен най-младите със сигурност знаят, това не е ново. Така че защо пазарът се гърчи всеки път, когато получи напомняне? „Това е опит за триумф на надеждата над опита“, казва Тревър Грийтъм, ръководител в Royal London Asset Management. „Ако бяхте казали на някой от нас преди три години, че щяхме да очакваме инфлация от 22% в Обединеното кралство, ако не бяха действията на правителството относно цените на енергията, нямаше да ви повярваме. Това е мащабна смяна на режима. Хората все още искат инфлацията да е преходна и временна.“ Но тя не е.

В допълнение към падането на акциите в стил 2008 г., всичко това генерира огромни колебания в курса на долара и на обикновено по-трезвия пазар на държавни облигации. Някои анализатори се тревожат, че дългогодишните структурни недостатъци на дълговия пазар стават опасни. BofA описа пукнатините на пазара на американски ДЦК като „една от най-големите заплахи за световната финансова стабилност днес, потенциално по-лоша от жилищния балон от 2004-2007 г.“. Ако вълните не бъдат контролирани, количественото затягане – процесът на съкращаване на кризисния баланс на Фед – може да се окаже факторът, който преобръща пазара.

Всички трябва да се надяваме това да не се случи и че много от тези технически подробности са шум за неспециалистите. Но Гриийтъм го казва възхитително просто: „Независимо дали става дума за количествено затягане или просто за катастрофално погрешен подход на централните банки, продиктуван от Covid кризата, това е едно и също нещо.“

Погледът назад е нещо прекрасно, но с всеки изминал ден става все по-ясно, че пазарите са били твърде щедро подкрепяни от централните банки твърде дълго. Коригирането на този дисбаланс ще продължи да предизвиква неприятни спадове и фалшиви подеми на мечите пазари, които характеризираха кризата от 2008-2009 г.