Поскъпването на долара вещае проблеми за световните икономики

Американският долар преживява виждано веднъж на поколение рали. За останалата част от света това е голям проблем, пише Wall Street Journal.

Ролята на долара като основната валута, използвана в световната търговия и финанси, означава, че колебанията ѝ имат повсеместни последици. Силата на валутата се усеща в недостига на гориво и храна в Шри Ланка, в рекордната инфлация в Европа и в експлодиращия търговски дефицит на Япония.

Ръстът заплашва да задълбочи забавянето на световния растеж и да увеличи свързаните с инфлацията главоболия за световните централни банки. Притеснително е, че опити на държавни ръководители в Китай, Япония и Европа да защитят валутите си до голяма степен се провалят на фона неумолимия ръст на долара.

Миналата седмица доларът премина ключов праг спрямо китайския юан, като един долар купува над 7 юана за първи път от 2020 г. насам. Японски официални представители, които преди не предприеха нищо, след като йената изгуби една пета от стойността си тази година, започват да се притесняват публично, че пазарите стигат твърде далеч.

Доларовият индекс, който измерва валутата спрямо кошница от най-големите му търговски партньори, нарасна с над 14% през 2022 г. и е напът да запише най-добрата си година от създаването на индекса през 1985 г. Еврото, японската йена и британският паунд спаднаха до десетилетно дъно спрямо зелената валута. Валутите на нововъзникващите икономики се сриват – египетският паунд е изгубил 18% от стойността си, унгарският форинт е надолу с 20%, а южноафриканският ранд се е понижил с 9,4%.

Възходът на долара тази година е стимулиран от агресивните повишения на лихвите от Федералния резерв, които насърчават глобалните инвеститори да изтеглят пари от други пазари, за да инвестират в американски активи с по-висока доходност. Икономически данни от последно време показват, че инфлацията в САЩ остава упорито висока, засилвайки очакванията за още повишения на лихвите от Фед и още по-силен долар.

Мрачните перспективи пред икономиката на останалия свят също подкрепят зелената валута. Европа е на предни линии в икономическата война с Русия. Китай е изправен пред най-голямото забавяне на икономиката си от години след преобръщането на десетилетния бум на имотния пазар.

За САЩ по-силният долар означава по-евтин внос, подкрепа за усилията за сдържане на инфлацията и рекордна относителна покупателна способност за американците. Но останалият свят се задъхва заради ръста на долара.

В четвъртък Световната банка предупреди, че световната икономика се насочва към рецесия и „поредица от финансови кризи на нововъзникващия пазар и в развиващите се икономики, които ще нанесат трайни вреди“.

Суровото предупреждение се прибавя към притесненията, че финансовият натиск се разширява за нововъзникващите пазари извън добре известните слаби звена като Шри Ланка и Пакистан, които вече поискаха помощ от Международния валутен фонд. Сърбия стана поредната страна, която започна разговори с МВФ миналата седмица.

По-силният долар оскъпява дълговете, които правителствата на страни с нововъзникваща икономика и компании са изтеглили в американски долари. Правителствата на тези страни имат 83 млрд. долара дълг в американски долари, дължим до края на следващата година, сочат данни на Института за международни финанси, които обхващат 32 страни.

Ръстът на американската валута се прибавя към проблемите в по-малки страни, като оскъпява вноса на основни храни и горива, чиято цена се определя в американски долари. Много от тях прибегнаха до доларовите си резерви и други чуждестранни валути, за да финансират вноса и да стабилизират валутите си. И макар че цените на суровините отстъпиха от връхните си точки в последните месеци, това не помогна особено за смекчаване на натиска върху развиващите се страни.

Централните банки на страните с нововъзникваща икономика предприеха драстични стъпки, за да овладеят поевтиняването на валутите и на облигациите си. Аржентина вдигна лихвите в четвъртък до 75% на фона на усилията си да ограничи галопиращата инфлация и да защити песото, което е изгубила близо 30% от стойността си спрямо долара тази година. Гана също изненада инвеститорите миналия месец с повишаване на лихвите до 22%, но валутата ѝ продължава да спада.

Не само развиващите се икономики се справят трудно с по-слабите валути. В Европа слабостта на еврото се прибавя към историческия ръст на инфлацията, предизвикан от войната в Украйна и произтичащия от нея ръст на цените на газа и тока.

На заседанието на ЕЦБ на 8 септември председателят Кристин Лагард изрази притеснение от спада на еврото с 12% тази година, като заяви, че той се прибавя към инфлационния натиск. ЕЦБ сигнализира, че ще възприеме по-агресивна позиция, като инвеститорите очакват лихвите да нараснат до 2,5%. Но това не подкрепя особено стойността на валутата.

Американският финансов министър Джанет Йелън призна, че поскъпването на долара може да създаде предизвикателства за нововъзникващите икономики, особено тези с големи деноминирани в долари дългове. Но допълни през юли, че не се притеснява от самозасилващ се цикъл, който би забавил икономическия ръст в света.

Силата на долара се усеща и на Wall Street, като натежава върху печалбите, които американските компании постигат в чужбина, и ограничава инвестициите, свързани със суровини като злато и петрол.

Инвеститори и икономисти настояват за глобални действия за отслабване на долара макар да предупреждават, че шансът за такава стъпка остава малък. През 1985 г. САЩ, Франция, Западна Германия, Великобритания и Япония предприеха съвместни усилия за понижаване на стойността на долара на фона на притесненията, че тя ще натежи върху световната икономика.

„Има известни основания за координирана намеса за отслабване на долара“, коментира Пареш Упадяя, директор на валутните стратегии в компанията за управление на активи Amundi US. „Извън САЩ силният долар се превръща в голяма пречка за централните банки“, допълва той.

Китайската централна банка се опита да засили юана, като освободи повече долари на пазара. Тя намали резервите, които банките трябва да имат срещу депозитите си в чуждестранна валута и последователно определя по-силен от очакванията на пазарите дневен фиксинг – бенчмарково ниво за валутата.

В Япония държавни ръководители се опасяват, че спадът на йената до 24-годишно дъно спрямо долара засяга компаниите. Гуверньорът на Японската централна банка Харухико Курода заяви този месец, че силното обезценяване на йената „вероятно ще направи стратегията на бизнеса нестабилна“.

Слабостта на йената стана причина за най-големия едномесечен търговски дефицит в историята на Япония през август – 2,82 трлн. йени, равни на около 20 млрд. долара, тъй като стойността на вноса е нараснала с 50% заради по-високите цени на енергията и спада на валутата.

Премиерът Фумио Кишида заяви в сряда, че Япония трябва да намери начини да се възползва от положителните ефекти от поевтиняването на йената. Едно от решенията е да кани повече туристи.

„Важно е да увеличим усилията в подкрепа на силата на страната ни в генерирането на печалби“, допълни той.