Поразителната промяна в пазарните настроения и цените през последната седмица е доказателство за фундаменталната нестабилност в настоящата среда за монетарните власти и инвеститорите. И това е нестабилност, която ще се засили през следващите месеци, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджския Queens’ College и съветник на застрахователния гигант Allianz и инвестиционния мениджър Gramercy.
Катализаторът за това, което мнозина нарекоха „пазарна касапница“ във вторник – 3 до 5 процента еднодневни загуби на основните фондови индекси в САЩ – беше, разбира се, неблагоприятен доклад за инфлацията (ръст от 8,3% през август на годишна база – бел. прев.) Данните за миналия месец бяха разочароващи по толкова много начини, включително, най-важното, по-високо увеличение на месечна база и разширяване на двигателите на основната инфлация (без храните и енергията – бел. прев.)
Съдейки по драматичния скок в доходността на 2-годишните американски държавни облигации, както и движенията в други сектори на пазара на ДЦК, пазарите се оказаха в процес на калкулиране на троен момент – т.е. лихви, които се покачват, достигат пика по-бързо и остават там по-дълго.
Този път забавянето на инвеститорите в приемането на по-бързо обръщане на силно подкрепящия пазарите подход от страна на централните банки нямаше много общо с предишната склонност на монетарните власти да отслабят посланието за антиинфлационна политика. Тази тенденция преди това помогна да се запази жива надеждата за безупречно меко икономическо кацане и бързо отклонение от режима на затягане на ликвидността.
Но след речта на председателя на Федералния резерв Джей Пауъл на симпозиума на централните банкери в Джаксън Хол, Уайоминг в края на август служителите на Фед бяха необичайно последователни в заявяването на своя безусловен ангажимент за борба с неприемливо високата инфлация, както и в обяснението за последиците на политиките.
За монетарните власти и инвеститорите през следващите месеци ще има още повече реалности за осмисляне.
Първо, крехкостта на глобалния растеж нараства. Европа тепърва ще допълва фискалната защита на домакинствата от високите цени с организиран подход за разпределение на енергията, който минимизира незабавните и дългосрочни структурни щети за икономиката.
Китай все още не е намерил политически приемлив изход от капана на Covid „живот или поминък“, който, без напредък в ефективната ваксинация в цялата страна, подкопава приноса на държавата към търсенето и предлагането в глобалната икономика. Дори САЩ, най-силната от системно значимите икономики, се сблъскват с вътрешни ветрове за растежа. И всичко това във време, когато инфлационният натиск и съпътстващото го унищожаване на търсенето ще се разсейват бавно.
С развитието на това пазарните отклонения ще стават все по-трудни за поддържане. С по-високи краткосрочни доходности, предимството на подхода „Няма алтернатива“, който важеше за акциите от доста време, се ерозира. Облигациите с по-дълъг матуритет вече предлагат по-добра защита срещу голямо глобално забавяне и стрес във финансовата система. А икономическите и финансови рискове от силния долар, както у дома, така и (по-важното) в международен план, са по-трудни за избягване.
Излишно е да казвам, че това не е добра среда за централните банки да играят на догонване. Рискът от още една монетарна грешка, който вече е неприятно висок, нараства.
Като се имат предвид горещите данни за инфлацията, Федералният резерв няма друг избор освен да зареди предварително своята реакция, включително безпрецедентно трето последователно увеличение на лихвите с 0,75 процентни пункта на следващото си заседание. Това ще съпътства ускоряване на темпото на намаляване баланса на Фед и, подозирам, ревизия нагоре в прогнозите за пика на този лихвен цикъл.
Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да отчита последиците от значителните усилия на фискалната политика за компенсиране въздействието на енергийната криза върху домакинствата и бизнеса.
Естествената склонност за смекчаване позицията на паричната политика на фона на крехкостта на глобалния растеж и обезпокоителната нестабилност на финансовите пазари се сблъсква с реалността на упорито високата инфлация и спешната необходимост от възстановяване на доверието в монетарната политика. Всъщност колебанието на централните банки само ще влоши мащаба и сложността на икономическите и монетарни предизвикателства през 2023 г.
Пазарните сътресения тази седмица не се отнасят само до сблъсъка между неотдавнашния свръхоптимизъм на пазарите и икономическите и монетарни реалности. Те също са отражение на това, че инвеститорите осъзнават по-добре сложната несигурност, пред която са изправени както монетарните власти, така и техният собствен подход към разпределението на активите.
Добрата новина се крие в двойната перспектива икономиките да оставят зад гърба си дълъг период на неефективно разпределение на ресурсите, а в същото време стойността да бъде възстановена на пазари, силно изкривени от прекалено продължителната намеса на централните банки. За да бъдат реализирани такива перспективи, икономиките и пазарите все още трябва да се справят с по-голямата възможност за монетарни грешки, пазарен стрес и поведенчески капани, които обикновено съпътстват колебанията в настроенията на инвеститорите.