ЕЦБ увеличи лихвите с безпрецедентните 0,75 процентни пункта

Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава да повишава лихвените проценти в еврозоната. Тя повиши основния лихвен процент с безпрецедентните за еврозоната 0,75 процентни пункта до 1,25%. Още по-важният в момента лихвен процент, който банките получават за депозитите си в ЕЦБ, се повишава от нула на 0,75%, обяви регулаторът в четвъртък. 

Това е най-голямото увеличение в историята на ЕЦБ, ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз. Така стъпката за лихвения процент е според очакванията. Пазарите вече все повече отчитаха това през последните седмици. Сред инвеститорите и анализаторите нямаше заблуда, че регулаторът ще предприеме още една голяма крачка в посока на парично затягане, след като инфлацията в еврозоната достигна 9,1% на годишна база през август. Въпросът обаче беше голяма голяма ще е базуката на банката.

Безпрецедентният ход бе прогнозиран от икономистите, анкетирани от Bloomberg, включително от гигантите на Wall Street Goldman Sachs, Bank of America и JPMorgan Chase. Ходът повиши лихвата по депозитите от нулево равнище до 0,75%.

Някои от представителите на банката загатнаха в последните седмици, че такъв лихвен ръст трябва поне да бъде обсъден на масата за преговори, докато други, сред които и главният икономист Филип Лейн, настояваха за по-умерен подход. В края на август той предупреди, че щетите от последователен подход ще са по-малки, отколкото от по-нисък брой, но по-големи като размер лихвени ръстове.

С този ход ЕЦБ се присъедини към над 40 централни банки по света, в т.ч. Федералният резерв на САЩ, които одобриха повишения от по 75 б.п. в опит да озаптят галопиращата инфлация.

Протоколите от юлското заседание на банката, когато тя предприе първото си лихвено увеличение от 11 години насам, показаха, че ястребите* видимо са надделели над гълъбите. Тогава Лейн е предложил да бъде обмислен ръст от 50 б.п. вместо първоначално сигнализираните 25 б.п. през юни. Имайки предвид надмощието на грабливите птици над градските обитатели, не малко бяха тези, които очакваха ход от 75 б.п., за да се "навакса" пропуснатото време, в което инфлацията продължи да се ускорява, притискайки домакинства и фирми.

Стъпката е и начин на ястребите* в банката да изпратят силно съобщение към критиците, които основно обвиняваха ЕЦБ за бавната реакция след края на пандемията и избухването на войната в Украйна, които изстреляха цените до рекордни равнища. През август годишната инфлация в еврозоната достигна 9,1%, или над четири пъти целевото равнище на банката от 2%.

От ведомството на Кристин Лагард очакват в следващите няколко заседания отново да има лихвени повишения.

Инфлацията в еврозоната достигна най-високото си ниво от създаването на еврото насам. Източник: Bloomberg L.P.

"Сега очакваме още по-натоварен цикъл на затягане - при който по-големите ръстове са в неговото начало - като лихвата по депозитите ще достигне връх от 2% до края на първото тримесечие (догодина)", каза икономистът в BNP Paribas Пол Холингсуърт, цитиран от Ройтерс.

"Инфлацията все още е твърде висока и вероятно ще остане над целевото равнище за продължителен период от време. Инфлационният натиск продължи да се усилва и да се разпространява в икономиката, като може допълнително да нарасне в краткосрочен план", предупреди регулаторът. Въпреки това той смята, че с течение на времето действието на сегашните двигатели на инфлацията ще избледнее, а ефектът от паричната политика ще се усети, с което инфлацията ще намалее.

Поради това ЕЦБ повиши значително прогнозите си за инфлацията. Тя очаква стойност от 8,1% за еврозоната през тази година. През юни тя все още очакваше 6,8%. За 2023 г. централната банка очаква 5,5 вместо 3,5%, а за 2024 г. - 2,3 вместо 2,1%.

Централната банка коригира и прогнозата си за растежа: след възстановяването на икономическия растеж в еврозоната през първата половина на 2022 г. последните данни сочат значително забавяне. Въпреки че повишава прогнозата си за 2022 г. от 2,8 % на 3,1%. за 2023 г. ЕЦБ очаква само 0,9%. През юни тя беше заложила 2,1% за следващата година. За 2024 г. централните банкери очакват плюс от 1,9% след 2,1% през юни.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.