Задава ли се постдоларов свят?

През този август, когато доларът скочи до нива, наблюдавани за последно преди почти 20 години, анализаторите се позоваха на стария аргумент, че няма алтернатива, за да предскажат още печалби за могъщите зелени пари, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Това, което се случи преди две десетилетия, сочи, че е по-вероятно доларът да достигне скорошен пик, отколкото да се покачва по-нататък. Дори когато акциите в САЩ поевтиняха при срива на дотком балона, доларът продължи да расте, преди да навлезе в низходящ тренд, който започна през 2002 г. и продължи шест години. Подобна повратна точка може да наближава. И този път спадът на щатската валута може да продължи още по-дълго.

Дали е коригирана спрямо инфлацията, или не, стойността на долара спрямо други основни валути сега е с 20 процента над дългосрочния си тренд и над пика, достигнат през 2001 г. От 70-те години типичният възход в доларовия цикъл продължава около седем години; настоящият подем е в своята 11-та година. Нещо повече, фундаменталните дисбаланси не вещаят нищо добро за долара.

Когато дефицитът по текущата сметка се задържа трайно над 5 процента от брутния вътрешен продукт, това е надежден сигнал за предстоящи финансови проблеми. Това е най-вярно за развитите страни, където тези епизоди са рядкост и са концентрирани в податливи на кризи държави като Испания, Португалия и Ирландия. Дефицитът по текущата сметка на САЩ сега е близо до този праг от 5 процента, който е надвишаван само веднъж от 1960 г. насам. Това беше по времето на низходящия цикъл на долара след 2001 г.

Държавите виждат как техните валути отслабват, когато останалият свят вече не вярва, че те могат да плащат сметките си. В момента САЩ дължат на света нетни 18 трилиона долара, или 73 процента от БВП, далеч над прага от 50 процента, който често е предсказвал минали валутни кризи.

И накрая, инвеститорите са склонни да се отдалечават от долара, когато икономиката на САЩ се забавя спрямо останалия свят. През последните години икономиката на САЩ растеше значително по-бързо от средния темп за другите развити икономики, но тя върви към по-бавен относителен растеж през следващите години.

Ако доларът е близо до навлизане в низходящ цикъл, въпросът е дали той ще продължи достатъчно дълго и ще бъде достатъчно дълбок, за да застраши статута му на валутата с най-голямо доверие в света.

От 15 век насам последните пет глобални империи са емитирали световната резервна валута (тази, която най-често се използва от други страни) средно за 94 години. Доларът има резервен статут от повече от 100 години, така че царуването му вече е по-дълго от това на предшестващите го валутни крале.

Доларът беше подкрепен от слабостите на своите конкуренти. Еврото многократно бе подкопавано от финансови кризи, докато юанът е строго контролиран от авторитарен режим. Въпреки това алтернативите набират популярност.

Отвъд валутите от Голямата четворка – долар, евро, йена и паунд – се намира категорията „други валути“, която включва канадския и австралийския долар, швейцарския франк и юана. Сега те представляват 10 процента от световните резерви спрямо едва 2 процента през 2001 г.

Техните повишения, които се ускориха по време на пандемията, дойдоха главно за сметка на щатския долар. Делът на долара във валутните резерви в момента е 59 процента - най-ниският от 1995 г. Цифровите валути може и да поевтиняват напоследък, но те също остават дългосрочна алтернатива.

Междувременно въздействието на американските санкции върху Русия демонстрира колко голямо влияние имат САЩ върху свят, в който доларът доминира, вдъхновявайки много страни да ускорят търсенето на опции. Възможно е следващата стъпка да не е към единна резервна валута, а към валутни блокове.

Най-големите икономики в Югоизточна Азия все повече извършват плащания помежду си директно, като избягват долара. Малайзия и Сингапур са сред страните, които сключват подобни договорености с Китай, който също така предлага подкрепа с юани за държави във финансови затруднения. Централни банки от Азия до Близкия изток създават двустранни валутни суап линии също с намерението да намалят зависимостта си от долара.

Днес, както и в дотком ерата, доларът изглежда се възползва от статута си на сигурно убежище, докато повечето от световните пазари спадат. Но инвеститорите не бързат да купуват американски активи. Те намаляват риска си навсякъде и държат получените пари в долари.

Това не е вот на доверие за икономиката на САЩ, като си струва да припомним, че бичи настроените анализатори предложиха същата причина за закупуване на технологични акции при последните им върхове: а именно, че няма алтернатива. Това свърши зле. Този аргумент никога не е жизнеспособна инвестиционна стратегия, особено когато фундаментът се влошава.

Така че не се заблуждавайте от силния долар. Постдоларовият свят се задава.