Десет цента вместо 40 000 евро: инвеститорите в руски акции се борят за парите си

Преди повече от десет години Щефан Чернин купува акции на руската компания за природен газ „Газпром". Това е една от първите му инвестиции на фондовия пазар. „Дивидентът ми се стори привлекателен. Всъщност исках да държа акциите до смъртта си“. Те са част от пенсионните му спестявания.

После идва войната в Украйна и променя всичко. Първо акциите се сринаха, след това търговията беше забранена - и оттогава Чернин има проблем: в най-лошия случай той ще получи само няколко цента от инвестицията си.

И той не е единственият: само ING говори за няколко хиляди случая само в Германия. Handelsblatt разговаря със засегнатите от различни страни и показва какво могат да направят инвеститорите сега.

Става дума за „студена експроприация", за „съпътстващи щети" и за западни санкции, които трябваше да откъснат руските компании от капиталовия пазар, но вместо това засегнаха дребните инвеститори. От това могат да спечелят обаче както руските инвеститори, така и руската държава и професионалните инвеститори.

Марсел Хайнеман е един от засегнатите дребни инвеститори. В продължение на повече от десет години той притежава акции на минната компания „Норникел“, компанията за добив на газ и нефт „Сургутнефтгаз“ и производителя на торове „Фосагро“. „Навсякъде другаде падат бомби и загиват хора. Моите проблеми са нищожни в сравнение с тях. Но това не прави правилно това, което се случва с нас, малките инвеститори", казва той. Друго засегнато лице от Северен Рейн-Вестфалия, което обаче желае да остане анонимно, говори за „студена експроприация". Притежава акции в руската  „Сбербанк".

„Газпром“, „Роснефт“, „Сбербанк“: депозитарните разписки се превърнаха в капан за частните инвеститори

Проблемът се назовава бързо, но е сложен: инвеститори като Щефан Чернин и Марсел Хайнеман всъщност не са купили акции, а американски депозитарни разписки, наричани съкратено ADR. Те се търгуват на фондовата борса като заместители на акции.

ADR са сертификати, издадени от американски банки, които съхраняват акциите в замяна. В случая с "Газпром" Bank of New York Mellon закупи акциите, съхрани ги в депозитна сметка в руска банка и издаде ADR върху тях. Това не е необичайно, когато дружествата не са листнати на националната фондова борса.

Инвеститорите почти не забелязват разликата: те имат право на глас и получават дял от печалбата чрез дивидент. Те могат да закупят ADR на руски акции, да забравят за тях и да се радват на участие в печалбата на компанията веднъж годишно. След това обаче дойде руската инвазия в Украйна. Западните фондови борси постепенно спряха търговията с руски депозитарни разписки, като последната от тях беше Лондонската фондова борса на 3 март. 

Дотогава инвеститорите все още можеха да продадат своите ADR. Но след инвазията цените се сринаха. ADR на „Газпром“ например поевтиняха от девет долара на около един долар. А тези на „Роснефт“ - от осем долара на 60 цента.

Много инвеститори не искаха да приемат ужасяващите намаления. Дори дребният инвеститор Ноа Гюнтер, който не иска да вижда истинското си име във вестника: „Мислех, че всичко ще приключи за два, три, четири дни“. Междувременно парите му са блокирани в руските ADR за повече от пет месеца.

В отговор на санкциите на Запада Русия прие закон, с който забрани издаването на ADR върху акции на руски компании. Целта беше да се принудят инвеститорите да се включат в руската фондова борса. 

Притежателите на ADR сега трябва да ги обменят за оригинални акции. Ако това не се случи, банката, която е издала сертификатите, може да продаде депозираните акции след една година - при неизвестни условия. След това постъпленията се превеждат на инвеститорите.

Но замяната на ADR се превърна в одисея за инвеститорите. Правната ситуация се променя всяка седмица или дори по-бързо. Непрекъснато има нови крайни срокове, които трябва да се вземат предвид от руската централна банка, руския централен депозитар или европейския платежен процесор Clearstream. "Това е джунгла", казва Гюнтер.

Два начина за конвертиране на руски ADR

По принцип има два различни подхода, обяснява адвокат Марсел Либшер. Той е член на управителния съвет на Schutzgemeinschaft der Kapitalanleger (SdK) (асоциацията на дребните инвеститори в Германия). Първият начин е западният: В този случай германската банка попечител открива специална сметка в руска банка, която не е подложена на санкции. Citibank Москва се споменава често в това отношение. Гуверньорката на руската централна банка Елвира Набиулина наскоро се обяви за отваряне на канал за обмен на акции за западните инвеститори. Снимка: Bloomberg

След това германският попечител изпраща специален формуляр на емитента на ADR и ги прехвърля чрез европейския платежен процесор Clearstream на открития руски попечител, където ADR на свой ред се конвертират в руски акции.

Въпреки това: този начин не се оказва удачен за никого от засегнатите лица, с които Handelsblatt разговаря. Както съобщава Либшер: „Целият процес е изключително непрозрачен и хаотичен. Веригата на участие е много дълга, обикаля веднъж земното кълбо и непрекъснато се прекъсва в нови точки“. 

Банката попечител на Чернин например му пише: „В момента нашите специализирани отдели анализират условията и предпоставките за обмен на ADR на ценни книжа, свързани с Русия, които са засегнати от санкциите на ЕС. Веднага щом приключим анализа, ще се свържем с вас". Писмото е с дата 25 май. Оттогава не се е случило нищо.

Руски акции: банките попечители отблъскват или игнорират инвеститорите

Раймунд Елерс, друг засегнат частен инвеститор, който притежава ADR на „Сбербанк“, също се чувства "напълно изоставен" от своята банка. Другите засегнати лица, с които Handelsblatt разговаря, са имали подобен опит с банките си попечители: Те биват отблъсквани, отклонявани или пренебрегвани. Записи в борсови форуми потвърждават, че това не са изолирани случаи.

Всички банки попечители на частните инвеститори, с които Handelsblatt разговаря, се позовават на санкциите, които затрудняват или правят невъзможен обмена. Ето защо и алтернативните маршрути не работят.

Гюнтер например е открил попечителска сметка при доставчика на финансови услуги Freedom Finance. Оттук нататък обменът на ADR трябва да бъде успешен. Но банката попечител не прехвърля ADR-ите към новата сметка във Freedom Finance. Тя обяснява това с факта, че ADR първо трябва да бъдат прехвърлени в чуждестранен депозитар, който обаче отказва да ги приеме. „Това е прехвърляне в рамките на Европа", мърмори Гюнтер.

Адвокатът на SdK Либшер обяснява: „Много страни се притесняват да се занимават с ADR, защото могат да нарушат американските или европейските санкции". Например, ако някъде в процеса таксите постъпват към руска страна, засегната от санкциите. Резултатът: „Ако тръгнете по западния път, ще изпращате предимно имейли напред-назад и ще провеждате безброй телефонни разговори, без да постигнете забележим напредък", казва Либшър.

И все пак именно Русия се опитва да направи този обмен възможен. Целта е да се възстанови доверието на западните инвеститори. Например руският централен депозитар на ценни книжа НСД в момента се отказва от действително дължими такси, за да не попадне под действието на западните санкции. Крайните срокове вече бяха удължавани няколко пъти, последно до средата на октомври.

За Гюнтер това е парадоксална ситуация: „Достатъчно лошо е, че по принцип трябва да благодарим на Русия, че отново отвори пътя. Но няма помощ от банки или брокери, власти или министерства. Ние сме напълно изключени от ситуацията“. Хайнеман вижда в предстоящите загуби на дребните инвеститори един вид "съпътстващи щети", които се приемат.

SdK препоръчва руския начин за обмен на ADR

Поради това SdK препоръчва да се избере вторият възможен път - руският. В момента той се преработва, съобщава Либшер. „Все още не са налични руските правила за прилагане, също и тези на руската централна банка. Но предполагаме, че пътят скоро ще заработи“. 

За тази цел инвеститорите вероятно ще трябва да подадат заявление за обмен на руски и английски език до банките попечители, в които се съхраняват оригиналните акции, принадлежащи на ADR, както и доказателство за собственост на ADR с блокиращо уведомление и да посочат сметка за ценни книжа в Русия - т.нар. блокирани C акаунти.

Ако всичко е наред, оригиналните акции трябва да бъдат прехвърлени по руски акаунти за ценни книжа, без да се налага да се ангажират неруски банки-попечители, попечители или брокери. Тогава ADR са все още в германската попечителска сметка, но са безполезни, тъй като оригиналните акции зад тях вече са разменени.

На теория това звучи просто. На практика обаче откриването на руска попечителска сметка е проблем, тъй като заявлението трябва да бъде подадено в Русия. Ето защо във форумите на фондовата борса дребните инвеститори вече търсят руснаци, с които могат да сключат договор за доверително управление и които след това ще открият депозитна сметка на място.

Инвеститор на дребно призовава за политическо решение  

SdK препоръчва на инвеститорите да изберат руския път със специализиран консултант. „Консултантът трябва да има опит в областта на банковото право и правото на капиталовия пазар, да има контакти с руски правни кантори и да покаже прозрачен модел на възнаграждение", казва Либшер.

За частния инвеститор Хайнеман обаче това не е алтернатива. Скъпо е: „Само таксите за преводи, нотариуси и т.н. не си заслужават за малък инвеститор. Вместо това той би желал да види политическо решение, при което германското правителство се застъпва за обмена на ADR: „В крайна сметка платежните канали остават отворени за плащания за газ“. 

Елерс също настоява германските малки инвеститори да бъдат освободени от руските санкции. В крайна сметка те не изпълняват предназначението си да изключат руските дружества от капиталовия пазар. Вместо това дребните инвеститори са лишени от достъп до капиталовия пазар. В случая на Елерс неговите ADR на „Сбербанк“ все още са били на стойност 40 000 евро през февруари. Сега те са вписани в портфейла му с общо десет цента.

Това предизвиква отчаяние сред дребните инвеститори, от което искат да се възползват купувачи като Small & Mid Cap Investmentbank от Мюнхен. Последната предлага алтернатива на западния и руския път: До 12 август тя направи на акционерите на руската компания за добив на злато и сребро „Полиметал“ частично предложение за придобиване: предложи 20 цента за ADR, докатопоследната борсова цена беше 2,64 евро. В средата на февруари цената все още бе на ниво от 13,50 евро. За ADR на „Газпром“ има оферти от други продавачи, които варират между 10 и 20 цента.

10 цента
за ADR на „Газпром“ са предложени от купувачи на частни инвеститори. В началото на годината цената все още беше над 9 долара.

SdK „силно препоръчва да не се приемат" такива оферти и препоръчва да се търси размяна. Либшер предупреждава, че не е ясно колко високи ще бъдат приходите от принудителната продажба след една година: „Няма никакви разпоредби за това как трябва да протече този процес на продажба“. 

Следователно може да възникне ситуация, при която всички оригинални акции, които не са били разменени, да бъдат изхвърлени на пазара с един замах и цените на оригиналните акции да се понижат поради излишното предлагане. Вероятно е обаче акциите да бъдат продадени с отстъпка, например на руския вторичен пазар за чужденци от „недружелюбни държави" или чрез извънборсови т. нар. „Dark Pools“. 

Възможни купувачи и печеливши биха били големи инвеститори или дори руската държава, казва Либшер: „Много от тях ще чакат този момент. Може да се предположи, че ще бъдат възможни значителни арбитражни печалби“. 

Руски акциите: Русия би могла да се възползва от обмена на ADR

Гюнтер е възмутен от тази перспектива: „Само си представете: Тогава акциите, които всъщност са ценни, ще преминат за няколко цента от ръцете на дребни германски инвеститори в ръцете на някои хедж фондове или руски инвеститори. Те ще се спукат от смях“. 

Въпреки това, дори и при замяната на ADR в оригинални акции, германските дребни инвеститори биха постигнали само междинна цел. Те все още няма да могат да печелят от акциите, тъй като търговията за чужденци в момента е забранена на руската фондова борса. Но така поне биха си върнали контрола върху инвестициите си.

В такъв случай Гюнтер е готов да изчака проблема и шеговито споменава случай, в който търпението се е отплатило на инвеститорите: Притежателите на облигации от царската епоха е трябвало да чакат 80 години, докато руското правителство ги компенсира. Ако историята се повтори, този път инвеститорите ще трябва да изчакат до 2102 г. В някои случаи правнуците им биха могли да се възползват от руските акции… 

Ако имате (позитивен или негативен) опит с инвестиции в Русия, може да го споделите  на Info@investor.bg