Дефолтите започват да надвисват над пазарите

Вярвате или не, инвеститорите понякога мислят за неща, които не са пряко свързани с лихвената политика в САЩ, пише британската журналистка Кейти Мартин за Financial Times.

Годишната инфлация се забави до 8,5% през юли, показаха данните от сряда, от 9,1% за предходния месец, разпалвайки очаквания, че Фед може да бъде убеден да смекчи покачването на лихвените проценти. Този така наречен фокус се включваше и изключваше повече пъти през последния месец, отколкото си спомням. Той има срок на годност като основния политически дневен ред на кандидат за лидер на торите. Но сега, поне до известна степен, той се завръща, подкрепяйки акциите.

Със сигурност това може да е началото на нещо голямо. Може би инфлацията наистина ще спада оттук нататък. Може би все пак е била преходна, ако можете да разширите това определение достатъчно. Но ако мислите, че Федералният резерв ще вдигне крака си от спирачката при инфлация от 8,5 процента предвид целта му за 2 процента, значи сте много наивни.

„Дори да имаме нулева инфлация на месечна база всеки месец (което би било невероятно експанзионистично в монетарен план) до края на годината, все още ще имаме инфлация над 6% през декември“, отбелязват анализатори от Mirabaud. „Инерцията може да се забавя, но… 8,5 процента все още е твърде високо ниво."

Мери Дейли, президент на клона на Федералния резерв в Сан Франсиско, подчерта това в интервю за FT. „Не искаме да обявим победа над инфлацията“, каза тя. „Все още не сме близо до приключване.“ Това ще сложи ли край на този дебат? Няма шанс.

Един от проблемите е, че този шумен обмен, колкото и важен да е, заглушава всичко останало. Междувременно много инвеститори в облигации имат различен въпрос в съзнанието си: дефолти. Те бяха нещо като рядкост, докато централните банки наводняваха системата с пари, но неуспехите на правителствата и компаниите да върнат това, което дължат, се очаква да станат много по-чести.

При държавния дълг това може да стане много трудно, особено за онези страни, които са взели заеми в долари, които сега са много по-скъпи за връщане. Леланд Гос, главен съветник в Международната асоциация на капиталовите пазари, посочи в скорошен доклад, че дори през десетилетието преди Covid, заемите на нововъзникващите пазари са нараснали от 3,3 трилиона долара, или около една четвърт от БВП, до 5,6 трилиона, почти една трета.

Напрежението започва да се проявява в Шри Ланка, която вече призна, че не може да върне парите на инвеститорите, но също и при облигациите, емитирани от Кения, Египет и другаде. Перспективата за „възможна системна криза с държавния дълг“ е реална, казва Гос.

Кошмарният сценарий тук е много дефолти да настъпят наведнъж. „Кредиторите с експозиции към много суверенни кредитополучатели могат да се сблъскат с големи проблеми“, посочва Гос. „Самите кредитори могат да изпитат финансови затруднения и потенциални системни последици, особено ако са финансови институции.“

Това наистина е потенциално належащ проблем за фонд мениджърите с концентрирани експозиции към нововъзникващите пазари, и ако Гос е прав, си струва и ние, останалите, да следим ситуацията отблизо. Няма „магическа пръчка“, която да разреши това, отбелязва той, но „едно превантивно, координирано многостранно преструктуриране на дълга“ може поне да внесе някакъв ред в процеса.

Инвеститорите в корпоративни дългове също са подготвени за по-трудна среда. „Изобщо не вещая колапс“, коментира Пиер Верле, ръководител на кредитния отдел в Carmignac, европейски мениджър на активи. „Не очаквам неконтролируема вълна от дефолти, но ние навлизаме отново в свят, в който капиталът си има цена.“

Индексът за облигациите с висока доходност в евро на ICE Bank of America показва това много ясно. В началото на тази година доходността - показател за разходите по заемите - се колебае около малко под 3 процента. Не забравяйте, че това е за рискови кредитополучатели, а не за сигурни емитенти. Сега тази доходност достигна до 6%, след като надхвърли 7% през юли, когато притесненията около повишаването на лихвените проценти от централните банки достигнаха своя връх.

Рейтинговата агенция Fitch смята, че със засилване на икономическите рискове и нарастване на референтните лихвени проценти, дефолтите по нискокачествените дългове може да се удвоят в САЩ тази година спрямо миналата, достигайки 1%, както и да се удвоят в Европа до 1,5%.

Верле смята, че като цяло нивото може да бъде много по-високо. „През следващите пет години смятам, че ще виждаме дефолти от 4 процента годишно при нискокачествения дълг, или общо всеки пети ще просрочи задълженията си. Това е много." Подобни нива биха ни върнали към това, което видяхме през 2020 г. - която беше лоша година.

Това не тревожи Верле – предишната му работа с проблемни дългови пазари го калиха за такива преживявания. „Очакванията ми са много, много ниски“, казва той.

Вихрещият се дебат относно основния фокус на Фед изсмуква много от интелектуалната енергия на пазарите, и има защо. Но откъсването на вниманието от другите проблеми е за ваша сметка.