Рано е да се отхвърля рискът от рецесия в САЩ

Има моменти, когато човек иска да не е прав. Чувствах се по този начин няколко пъти през последните 15 месеца, било то когато предупреждавах миналата година, че инфлацията няма да се окаже преходна, или когато казвах, че Федералният резерв бързо изостава от целта си за инфлацията и изчерпва най-добрите си (за „меко приземяване“ на икономиката) опции, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Днес моят дискомфорт е свързан с мнението, че според скорошния доклад за работните места САЩ ще избегнат рецесия, мнение, което няколко анализатори възприеха и което се отразява в цените на акциите и корпоративните облигации. Въпреки че много се надявам тази гледна точка да е вярна, смятам, че е твърде рано да се обяви край на безпокойството относно рецесията, нещо, към което пазарът на държавни облигации изглежда по-склонен.

Не ме разбирайте погрешно, докладът беше много силен. Работните места се увеличиха с 528 000, два пъти повече от консенсусната прогноза и издигайки заетостта в САЩ над нивото отпреди пандемията. При 3,5 процента, нивото на безработица е на дъната преди коронавируса, а заплатите сега растат с темп от 5,2 процента, отново над консенсуса. Единственото разочарование е процентът на участие на работната сила, който продължава да спада.

Данните потвърждават, че макар техническото определение за рецесия да бе задействано от спада на БВП с 0,9% през второто тримесечие, икономиката не е в рецесия, използвайки по-холистичната концепция, предпочитана от огромното мнозинство икономисти. Но това не означава, че рискът от рецесия през следващите 12 месеца е елиминиран. Нито пък гарантира, че рецесията, ако настъпи, ще бъде плитка и кратка.

Бъдещите индикатори показват, че текущата сила на пазара на труда не трябва да се приема за даденост. Като не става въпрос само за несъответствията между двете изследвания, които съставляват месечния отчет.

Освен това свободните работни места намаляват с исторически бърз темп, седмичните молби за безработица се увеличават и няколко компании сигнализираха за намерението си да забавят наемането и/или да съкратят работници. Междувременно благоприятните ефекти от току-що приетия Закон за намаляване на инфлацията от администрацията на Байдън, макар и с въздействие в дългосрочен план, няма да направят много, за да променят това незабавно.

На следващо място е погледът през призмата на политиките. Очаквайки публикуването на доклада, повечето икономисти бяха отхвърлили като объркващ коментара на председателя на Фед Джей Пауъл от 27 юли, че лихвените проценти вече са неутрални (т.е. монетарната политика е нито експанзионистична, нито рестриктивна).

Докладът потвърди това, което други данни и аналитични сигнали предполагаха: централната банка все още има много работа, за да доведе лихвените проценти до неутрално ниво и отвъд него, след като вече позволи на инфлацията да се вкорени в системата.

Въпреки че общата инфлация се очаква да спадне през следващите три месеца, основната ще остане неудобно висока и ще се окаже неприятно постоянна. Докато Федералният резерв се бори да си възвърне контрола над инфлацията и да възстанови накърненото доверие в себе си, агресивните повишения на лихвените проценти и свиването на раздутия му баланс от 9 трилиона долара рискуват да издърпат килимчето изпод икономиката и пазарите.

Алтернативата във вид на ранна пауза в цикъла на вдигане на лихвите не е добра, тъй като рискува да остави САЩ с проблеми както с инфлацията, така и с растежа доста навътре в 2023 г.

Пазарът на държавни облигации разбира това, както се вижда от настоящата инверсия на кривата на доходност (краткосрочните лихвени проценти надвишават дългосрочните). Инвеститорите са необичайно склонни да приемат по-ниска компенсация за влагането на парите им в книжа с по-дълъг матуритет. Това е традиционен сигнал за бързо забавяща се икономика, като инверсията се засили до около 40 базисни пункта след публикуването на доклада за работните места.

Всичко това не е отразено в цените на акциите и спредовете на корпоративните облигации, които остават добре подкрепени от цялата ликвидност, която все още е в изобилие в системата, и мисленето на инвеститорите, клонящо към относителна, а не абсолютна оценка. Наистина, доминиращият наратив на пазарите е, че печалбите на компаниите до голяма степен ще надмогнат по-ниския ръст на продажбите, по-високите разходи за заплати и други.

Надявам се, разбира се, че оптимистите за растежа са прави. Вече възпрепятствана от бавния китайски растеж и заплахата от европейска рецесия, последното нещо, от което се нуждае глобалната икономика, е двойният шок от рецесия в САЩ и по-голяма монетарна грешка от Фед. Наистина търся причини да възприема техните възгледи. За жалост, и мое голямо съжаление, анализът ми на това, което предстои, не ми го позволява.