Едно злополучие може да е случайност. Второ – ненаучен урок, а третото, което на практика е сигнал за цяла поредица – съдба. Именно тежките ръце на съдбата чукат на вратата на Европейската централна банка (ЕЦБ) под звуците на Бетовеновата Симфония №5 вече от няколко месеца насам, изпращайки силни сигнали чрез инфлацията, без, уви, да получат отговор.
Или поне досега това беше така.
През пролетта ръководителят на ведомството Кристин Лагард направи рязък обратен завой в иначе твърдата си позиция и заговори за приемането на лихвени повишения през тази година. През миналия месец Лагард и тотално затвърди тези плановете на банката, посочвайки, че през юли предстои затягане на паричната политика с 25 базисни пункта (б.п.).
Колегите й потвърдиха намеренията, донякъде приемайки повишението като вече свършена работа, и заговориха за следващите ходове на регулатора.
Опасенията за това, което предстои да се случи във второто полугодие на 2022 г., обаче не бяха намалени или успокоени, а по всяка вероятност, следващите месеци няма да са лесни.
„В един идеален свят, би едновременно стимулирал икономиката и забавил инфлацията. За жалост, това не е нещо, което можем да направим, затова трябва да направи избор: в този случай целта ни е много ясна – трябва да изберем да намалим инфлацията“, каза по-рано тази седмица членът на Управителния съвет на ЕЦБ и ръководител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот, пише Bloomberg.
„Може, докато икономиката се забавя в следващите месеци и тримесечия, ние да повишим лихвите. Много е вероятно“, посочи Кнот.
Той обясни, че растежът се забавя поради неблагоприятния ефект на сътресенията на предлагането, предизвикани от войната в Украйна.
На този етап обаче комбинацията между събитията не изглежда като случайност.
Проблемите на снабдителните вериги не са нови, а влошени. Ускоряването на инфлацията също бе налице още от миналата година, когато данните даваха ясни сигнали, че скоро едва ли ще има забавяне.
Тогава ЕЦБ заложи на търпението, а сега се заговори за по-големи лихвени увеличения с цел избягване вкореняването на инфлацията.
Междувременно от ING направиха страшната прогноза, че икономиката на еврозоната ще изпадне в рецесия, независимо дали доставките на руски газ ще бъдат прекъснати, или не.
„Дългоочакваното икономическо възстановяне на еврозоната е отменено“, написа икономистът Картен Бжешки в своя бележка, цитиран от Bloomberg. „Нито един от сегашните рискови фактори за икономиката на региона няма вероятност да изчезне скоро“, доплъни Бжешки.
От компанията понижиха и прогнозите си за ръста на региона през 2022 г. до 2,6%.
Лятото няма да е лесно и за единната валута, която записа най-лошото си начало на годината от 2015 г. насам, смятат от Bank of America Corp.
ецб
На фона на ЕЦБ, която продължава да е нащрек, дори когато други централни банки по света – като Фед – увеличават лихвите с 50 б.п. или повече, единната валута може да продължи да бъде в неизгодно положение спрямо долара, пишат стратези, водени от Атанасиос Вамвакидис, в своя бележка. Те очакват еврото да продължи да бъде подложено на натиск спрямо долара в следващите няколко месеца.
И понеже лошото никога не идва само, нито по двойки, още едно предизвикателство за ЕЦБ остава фрагментацията на облигационните пазари.
Investor.bg напомня, че регулаторът ускори работата по антифрагментарен инструмент, след като доходността по 10-годишните италиански държавни ценни книжа надмина 4% за пръв път от 2014 г. насам.
Според източници на Bloomberg към момента ЕЦБ е измислила работно име на новия си инструмент, но банкерите все още не показват увереност, че той ще е готов до заседанието им на 21 юли.
За момента мярката се нарича Transmission Protection Mechanism, като името все още може да бъде променено до обявяването ѝ. И докато централните банкери във Франкфурт имат тихата увереност, че основните разногласия могат да бъдат преодоляни, дебатът около самата тактика продължава и има значително количество детайли за осмисляне, споделят източниците на медията.
Сред обсъжданите теми са гарантирането на това мярката да не противодейства на лихвените повишения, при какив условия ще могат да се възползват правителствата, както и какви са възможните правни пречки.
В момента ЕЦБ трябва да намери златната среда между лихвените повишения, поевтиняващото евро, фрагментацията, както и избягването на рисковете от рецесия. Бившият ръководител на ведомството Жан-Клод Трише обаче изрази известна доза оптимизъм, апелирайки инвеститорите да не залагат срещу еврозоната.
"Не залагайте срещу еврозоната", каза Трише.
"За мен е пределно ясно, че пазарът не трябва да вярва, че може да спекулира, без никакви проблеми в еврозоната“, посочи Трише в интервю за телевизия Bloomberg. "Не можеха да го правят преди и няма да може да го правят и в бъдеще", допълни бившият централен банкер.