Каква е причината Япония да е самотен остров сред морето от инфлация?

Началото на 2022 г. не бе добро за централните банкери по света - постъпващите данни за инфлацията показаха, че покачването на цените нееднократно е надминало очакванията и по всяка вероятност ще продължи да го прави.

Инфлацията в САЩ достигна нов 40-годишен връх през март и вероятно ще нарасне още повече през следващите месеци, тъй като войната на Русия срещу Украйна вдига цените на редица суровини, усложнява проблемите на веригите на доставки и влошава потребителското доверие. През третия месец на годината индексът на потребителските цени в САЩ се е повишил със 8,5% на годишна база. Това е бил най-големият ръст от декември 1981 г., с който инфлацията е записала шести пореден месец на повишение от над 6%.

Същото е положението и в еврозоната, където покачването на цените се ускори до поредния рекорден връх през март, достигайки 7,4%. Основен двигател са били оскъпналите енергоизточници (+4,36 процентни пункта), следвани от услугите (+1,12 процентни пункта), храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия (+1,07 процентни пункта). На последно място са били неенергийните промишлени стоки с принос от 0,90 процентни пункта.

Рекордни инфлационни стойности показа и официалната статистика в Турция, Италия, Германия и редица други страни, където покачването на цените е достигнало многогодишен връх.

Единственият самотен остров сред морето от инфлация е Япония, където покачването на цените продължава да е далеч под целевото равнище от 2% на Японската централна банка (ЯЦБ).

Данните за януари показаха, че ръстът на потребителските цени в Япония, извън тези на прясната храна, се е забавил до 0,2% на годишна база. За сравнение, през декември увеличението е било в размер на 0,5 на сто.

През февруари покачването на цените се е ускорило до 0,6% на годишна база, което е било най-голямото повишение от февруари 2020 г. насам.

Въпреки че индексът на потребителските цени в Токио - също водещ измерител на инфлацията, който се следи зорко от ЯЦБ - се е задържал на двегодишен връх през март, неговото увеличение отново е било ниско спрямо целевото инфлационно равнище. През третия месец ценовият индекс в столицата, извън инфлацията при пресните храни, е нараснал с 0,8% на годишна база, което е било най-бързият темп на растеж от декември 2019 г.

Какво пречи на покачването на цените? Причината се крие в това, което икономистите наричат "японификация" - феномен, при който има ниска инфлация, ниски лихвени равнища и свит икономически растеж, но също така икономически проблем, с който Япония се бори от десетилетия насам.

Реално Страната на изгряващото слънце е изправена пред същите проблеми като тези в други страни - през февруари темпът на растеж на цените на едро се е ускорил до най-високото си ниво от близо четири десетилетия насам основно заради поскъпващите горива.

Това е сигнал, че инфлационният натиск се е засилил още преди избухването на войната в Украйна да окаже ефект и да доведе до поскъпването на суровините.

Разликата между Япония и другите страни е в реакцията на пазара.

Японските потребители са чувствителни към ценови изменения, а причините за това са няколко. Десетилетията на ниска инфлация, малък икономически растеж и в същото време разрастваща се външна конкуренция накараха японците да следят за промени в цените.

Според някои икономисти застаряващото японско население вероятно също допринася за свитото потребление и избягването на по-високи цени заради финансовите си навици на спестяване. От друга страна, по-младите японци използват онлайн платформи за търговия, за да намират по-добри (съответно изгодни) предложения.

Освен това през пролетта на 2019 г. японското правителство направи промени в данъчната система, като увеличи ДДС в страната от 8% на 10% - ход, който не улесни задачата на японските предприемачи да привлекат клиенти.

Пандемията от коронавирус подплаши японските потребители, които значително намалиха излизанията и пътуванията си, дори след въвеждането на антикризисни мерки в подкрепа на местния туристически бранш, с които потребителите ползваха големи отстъпки при пътуване.

Доказателство за дефлационните нагласи на японците е първото ценово увеличение на добрепознатото детско лакомство Umaibo (букв. превод - вкусна клечка), което достигна новинарските заглавия. Покачването на цената на снакса от 10 на 12 йени е първото от 40 години насам.

Всички тези процеси - наред с предпазливата към ценови изменения японска народопсихология и бавния темп на растеж на заплатите - принудиха японските компании да търсят други начини, извън ценовите оферти и намаления, с които да привлекат клиенти.

Същите процеси принуждават ЯЦБ да поддържа ултраразхлабената си парична политика. Гуверньорът Харухико Курода многократно уверено е заявявал, че "Япония не се плаши от високата инфлация".

"Не се страхуваме от покачването на цените, тъй като инфлацията е много ниска, а към момента ултраразхлабената парична политика работи добре за японската икономика, затова и тя ще бъде продължена. Ще продължим с ниските лихвени проценти, докато не постигнем целевото равнище [на инфлацията] от 2%“, заяви в края на януари тази година Курода.

В почти всяко свое изказване гуверньорът на финансовата институция посочва, че страната не е изправена пред същата ситуация като тази в САЩ или еврозоната.

Може би Курода няма предвид единствено коренно различното инфлационно равнище, а и процесите, които оказват влияние на икономиката, в т.ч. поведението на пазара.

Прогнозите са от април, когато започва новата фискална година в Япония, инфлацията в страната постепенно да се ускори към целевото равнище на банката, тъй като поскъпващите суровини ще доведат до покачването на цените на стоки от първа необходимост.

През тази фискална година, приключваща през март 2023 г., предстои да бъдат направени промени в някои социални системи, свързани с ежедневието, като например пенсионната. Промените, комбинирани с покачващите се цени, може да свият доходите на социалнослабите, в конкретния пример - на пенсионерите, пишат от агенция Kyodo.

Освен това редица компании вече са предупредили за увеличения в цените. Гигантите в хранителната индустрия Megmilk Snow Brand Co., Meiji Co. и Morinaga Milk Industry Co. съобщиха, че ще вдигнат цената на сиренето, докато Nisshin OilliO Group Ltd. и J-Oil Mills Inc. ще увеличат цената на олиото за готвене.

Затова и нарастващ брой от икономистите смятат, че заедно със скорошното поскъпване на суровините инфлацията може да достигне 2% или по-високо ниво дори ако заплатите не растат с толкова голям темп.

"Надминаването (на нивото от) 2% вече е изключително вероятно. Това вече не е въпрос дали инфлацията ще достигне 2%”, каза старшият икономист в SMBC Nikko Коя Миямае, цитиран от Bloomberg. "В страна, където годишният темп на растеж на заплатите е едва около 0,5%, не е нужно инфлацията да достигне 7%, както в САЩ, за да шокира японците", допълва Миямае.

В същото време анализаторите не очакват скоро да има лихвено повишение, а прогнозите за свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония през първото тримесечие на 2022 г. може да се сбъднат, докато потребителската активност намалява.

"Правителството ще предприеме допълнителни мерки, за да се справи с поскъпващия петрол, но не очаквам ЯЦБ да увеличи лихвите по време на мандата на Курода", заяви икономистът в изследователския институт Norinchukin Такеши Минами. "И все пак, ако инфлацията остане над 2% от април за известно време натам, хората може да започнат да се чудят каква е логиката от поддържането на сегашната политика на ЯЦБ", допълни Минами.

В края на април предстои ЯЦБ да проведе заседание, като банката може да повиши инфлационните си прогнози за текущата фискална година до близо 2%, смятат източници на Ройтерс.

"Потребителската инфлация може да се ускори до близо 2% тази фискална година, основно заради поскъпващите храни и горива. Твърде е рано обаче да се оттеглят стимулите понеже ръстът на заплатите все още е нисък и икономиката още е слаба", каза един от източниците.

Според лицата, запознати с данните, прогнозите може да бъдат завишени от настоящото инфлационно ниво от 1,1%  за фискалната година до над 1,5%. Междувременно анкета на медията сред анализатори показа, че очакванията са потребителската инфлация да достигне 1,6% през фискалната 2022 г., която приключва през март 2023 г.