До лятото на 2024 г. ще има нова директива за платежните услуги

До лятото на 2024 г. директивата за платежните услуги в Европейския съюз ще бъде преразгледана, съобщи по време на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY 2023 Маркус Метшитцер от Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари“ в Европейската комисия.

"В страните от ЕС от 2020 г. се ангажирахме със задълбочен анализ на въздействието на директивата и предложихме промени в законодателството. Целите на Втората директива за платежните услуги (PSD2) са изпълнени – има намаление в измамите и растеж в отвореното банкиране. Публикувахме предложенията за PSD3 за промени в незабавните плащания и се намираме в последната фаза на обсъждане, след което се очаква да има политическо съгласие при нейното одобрение от Европейския парламент", каза Метшитцер.

Той прогнозира, че законодателният пакет ще се приеме преди лятото на следващата година.

Според Метшитцер инструментариумът, с който ще разполага PSD3, ще помогне да се намалят измамите. По искане на потребителите на финансови услуги ще има повече яснота при трансакциите. За пример той даде размяната на IBAN, което се налага за защита на данните на потребителите.

Представителят на ЕК посочи, че сега няма достатъчен регламент за платежните услуги и ще се наложи да се организират кампании за повишаване на осведомеността. Като проблем той посочи възстановяването на средства и предложението е да има промяна при удостоверяване на данните при клиентите.

„Трансакциите по телефона могат да бъдат рискови и затова се въвеждат регулации и мониторинг при изпълнението“, потвърди Метшитцер. За пример той даде блокиране на суми, за които времето за освобождаване след разплащането е непропорционално дълго. След промените в PSD3 при всички трансакции търговците трябва да са идентифицирани и трябва да се знаят разходите при трансгранични плащания. Също така на доставчиците на услуги няма да им се налага такса за поддържане на втори интерфейс, но ще се изискват процедури за резервен вариант, за да има връзка с клиентите, каза той.

Промените ще осигурят равнопоставеност между банкови и небанкови доставчици, но ще е задължителен лиценз. Маркус Метшитцер увери, че с новия регламент ще се решат проблемите за отвореното банкиране с повече автоматизация на трансакциите.

Дигитализация с достъпност при услугите 

При откриването на DIGI PAY 2023 министърът на финансите Асен Василев съобщи, че предстои пълно регулиране на дигиталните валути спрямо европейското законодателство.

„България има един ценен актив – системата „БОРИКА“, чрез който имаме евтин начин да се включим към сега съществуващите системи за разплащане и към цялата платежна инфраструктура на света“, каза финансовият министър. Според него този актив не е използван достатъчно за иновации, не е използвана свързаността на „БОРИКА“ с останалия свят, която предоставя възможност да могат да се предложат нови финтех решения.

Василев посочи, че предстои дигиталните валути да бъдат напълно регулирани и от гледна точка на европейското законодателство и България може да е една от първите, които регулират сектора. По думите му това ще даде юридическа яснота какво се случва с инвеститори, потребители и компании, които предлагат този вид услуги.

„Част от процеса на дигитализация е електронизацията на ваучерите за храна, която ще бъде 100% от 1 юли 2024 г. В някои държави това е отнело десетина години, при нас в разговор с „БОРИКА“, операторите на ваучерите за храна, MASTERCARD, VISA и големите търговци видяхме, че може да тръгне пилотно за шест месеца и за 12 месеца да се реализира“, даде пример министърът.

Той смята, че отвореното банкиране е също такъв процес, който може да навлезе в страната, така че да има много по-бързо и директно разплащане, свързано със счетоводните услуги и софтуерно обезпечено, и "да направим бърз преход, който да ни позволи да предлагаме много по-модерни платежни услуги на пазара".

„Ако има едно място, където България може да има конкурентно предимство, това е да направим страната истински сандбокс (от англ. sandbox - пясъчник, в преносен смисъл сигурна софтуерна или регулаторна среда) за новите услуги не само откъм достъпност, а и откъм регулаторна рамка – всичко, което не е забранено, да е позволено“, коментира Василев възможностите за сигурни и достъпни цифрови плащания и изтъкна, че по темата се работи от миналата година, включително и като изготвени проекти на нормативни текстове.

Нови бизнес модели в отвореното банкиране

Подуправителят на БНБ, ръководител на управление „Банково“, Петър Чобанов потвърди, че развитието на платежните услуги в България се характеризира с положителна еволюция с устойчива тенденция към нарастване на основни показатели и най-вече при тези, предоставяни по електронен път.

„През 2022 г. е отбелязан ръст с около 1/4 в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо 1/3 спрямо 2021 г. Внимание предизвиква растежът при плащанията с електронни пари, чийто брой за 2022 г. се е увеличил с над 40% спрямо предходната година“, съобщи данни от статистиката на централната банка той.

По думите му расте стойността на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – увеличението за 2022 г. е с над 50% спрямо 2021 г. „При кредитните преводи, инициирани електронно (чрез каналите за електронно и мобилно банкиране), също имаме голямо увеличение за 2022 г.  – с над 30% спрямо предходната година по отношение на стойността на наредените преводи“, отчете подуправителят и добави, че тези данни ясно показват здравословното развитие на финансовия сектор в страната, промяната в потребителското мислене в посока към усилено използване на дигитални канали за разплащания. Той отчете, че благоприятна среда за това развитие създаде Втората директива за платежните услуги (PSD2), която се прилага от 2018 г. насам.

„Наред с много други аспекти, чрез PSD2 се регламентира за първи път „отвореното банкиране“ (open banking), което постави основата за развитие на нови бизнес модели, услуги и решения. Сред тях са услугите за информация за сметки (AIS) и услугите за иницииране на плащания (PIS), които създадоха възможността за иновативни продукти като агрегиране на данни за сметки и централизирано иницииране на плащания от сметки при множество различни доставчици на платежни услуги", каза той.

Чобанов увери, че PSD2 е изцяло интегрирана както в надзорната, така и в бизнес практиката в България. „На основата на PSD2 бе предложено и новото европейско законодателство в областта на плащанията – предложението за нова директива Payment Services Directive 3 (PSD3) и регламент Payment Services Regulation (PSR), коментира подуправителят. – Предложението за PSD3 в голяма степен е базирано на съответните текстове от PSD2 и Директивата за електронните пари (EMD) по отношение на изискванията за лицензиране и надзор.“