Играта се промени: 20-месечните ДЦК с 3% доходност са реална конкуренция на депозитите за граждани

В момента на пазарите преобладава една дискусия: кога централните банки ще се върнат към малко по-хлабав курс на паричната политика, т.е. няма да повишават лихвените проценти с темповете от последните месеци? Надеждата за „завъртане", за повратен момент, предизвика подем на фондовите пазари в последно време. 

Експерти като Ан-Катрин Петерсен, старши стратег по капиталовите пазари в най-голямата световна фондова компания Blackrock, и Мохамед Казми, базиран в Лондон портфолио мениджър и макростратег в швейцарската Union Bancaire Privée (UBP), обаче предупреждават за по-нататъшни колебания на курсовете по фондовите пазари. „Пазарите подценяват риска от рецесия и устойчивостта на инфлацията", казва Петерсен в бележка до клиентите.

Затова според тях все още е твърде рано за широко навлизане на фондовия пазар. Те залагат на друг клас активи - облигациите. 

Петерсен и Казми смятат, че постоянната инфлация ще доведе до затягане на паричната политика на централните банки, като Фед в САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ), за по-дълго време, отколкото очакват много инвеститори. В такъв случай лихвените проценти ще останат на високо равнище за по-дълго време, отколкото е заложено в момента на пазарите.

Като цяло Петерсен смята, че "инфлацията вероятно ще достигне своя връх през 2023 г., но ще остане значително над целевата стойност през 2024 г.". Фед и ЕЦБ се стремят към двупроцентно увеличение на цените годишно. В САЩ този показател неотдавна беше 7,7%, а в еврозоната - 10,0%.

Затова експертът на Blackrock все още не очаква обрат в паричната политика. "2023 г. ще бъде годината на забавената и след това спряна парична политика, но все още не виждаме обрат". Петерсен очаква основният лихвен процент на ЕЦБ да достигне връхната си точка от 2,75% в средата на годината, а балансът да започне да се свива още в началото на годината. Според нея лихвените проценти трябва да достигнат връхна точка от 5,0% в САЩ и 4,25% в Обединеното кралство, като и в двата случая това ще стане през първото тримесечие.

По принцип и облигациите страдат от повишаването на лихвените проценти: Когато основните лихвени проценти се повишават, инвеститорите очакват, че новите облигации също трябва да предлагат по-високи лихвени проценти. Поради това те продават облигации, които са в обращение от известно време. Тогава цените им падат, а доходността съответно се повишава. Този ефект е особено силен при дългите матуритети.

В резултат на това през 2022 г. пазарът на облигации се срина също толкова силно, колкото и фондовите пазари: индексът Bloomberg Barclays Global Aggregate, който измерва глобалните резултати на държавните и корпоративните облигации с добър кредитен рейтинг, спадна с 15% от януари до декември.

Сега обаче може да се окаже, че се е появила възможност да навлезете на пазара на облигации. Защото експертите вече не смятат, че повишаването на лихвените проценти е основният фактор, който влияе на пазара. Пред Handelsblatt Казми подчертава, че сега вниманието се насочва към риска от рецесия. 

Но този риск е трудно да бъде оценен. Сердар Кукукакин, анализатор на облигации в Aegon Asset Management, например предупреждава много ясно: „Някои експерти все още са готови да твърдят, че Европа е напът да изпадне в лека рецесия. Това е чисто пожелателно мислене“. 

Петерсен казва: „Очакваме рецесия в САЩ през първата половина на 2023 г. и по-дълга и по-дълбока рецесия в Европа“. Това, че Европа ще бъде засегната по-силно поради енергийната си зависимост и близостта си до войната в Украйна, било до голяма степен предрешено. DZ Bank например се опасява, че Германия я очаква „тежка зима" въпреки неотдавнашното подобрение на показателите за настроенията.

Някои класове активи могат да се възползват от това. Солидните държавни облигации например се считат за устойчиви на рецесия, а облигациите на компании с добър кредитен рейтинг, т.е. с „инвестиционен клас" от рейтинговите агенции, би трябвало да пострадат по-малко от по-слаб растеж, отколкото дивидентните акции. Това са акции на компании, които са особено търсени заради разпределението на печалбата.

Петерсен вижда добри възможности най-вече в облигациите от инвестиционен клас, т.е. с ниска вероятност от неизпълнение. „Такива корпоративни облигации с устойчиви баланси са по-привлекателно оценени от акциите с оглед на риска от рецесия", казва тя. Тъй като междувременно лихвените проценти се повишиха, именно там отново има какво да се спечели. Петерсен обяснява: „Така нареченият carry, разликата в доходността в сравнение с тази на облигациите, считани за сигурни, сега отново си струва“.

А експертът на UBP Казми се фокусира и върху по-привлекателната оценка на облигациите след загубите при акциите през миналата година. Според него по-специално корпоративните ценни книжа са поевтинели повече, отколкото е оправдано.

А в България?

И така - играта се промени, дори и в България - докато банките все още държат около 0% лихва по депозитите на гражданите и фирмите, българската държава предлага 3% за 20-месечните и почти 5% за 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК). Просто трябва време депозантите да се преориентират.

От години в Унгария се издават целеви емисии ДЦК за граждани с по-висока лихва и унгарците масово следят този пазар, купуват, продават или държат.

А едва преди дни България издаде ДЦК за 1,5 млрд. евро при доходност от 4,8%.

От седмици в редакцията на Investor.bg идват запитвания от читатели как могат да купят от тези книжа, за да не стоят парите им на депозит при почти нулева или на практика нулева лихва.

Отговорът е лесен. Комисионата е 0,1 или 0,2%, която се изплаща с 10 дни до 3 седмици държане на инструмента. След това по всяко време тези книжа може да се продадат на т. нар. вторичен пазар. Покупката става през инвестиционен посредник, каквито са и банките.

Минималната поръчка за тазседмичното предлагане на българските ДЦК е била 1000 евро.

Може да преминем в по-неформална форма на разговор, за да се види колко е лесно да се купят ДЦК.

В 15:15 ч. във вторник репортер на Investor.bg попита брокер в инвестиционен посредник дали може да си купи от новата емисия десетгодишни книжа. Отговорът беше лаконичен, но крайно ясен: „Можеше допреди 15 минути, защото подаването на поръчки приключи в 15 ч., сега може да си купиш друга емисия ДЦК, например с най-близкия падеж е на 3 септември 2024 г. - след 20 месеца, при годишна доходност от 3,17%, комисионата е 0,1-0,2%. Комисиона се дължи само при покупка, на падежа си получаваш парите без такса, ако ги продадеш предсрочно, имаш и комисиона при продажба“. Толкова, бързо, лесно и ликвидно. Важно е да уточним, че при депозитите за 1 година, например, ако развалиш депозита предсрочно, губиш лихвата и получаваш само главницата. При въпросната емисия ДЦК след 6 месеца ще си получиш около 1,5% отгоре.

При 10-годишната емисия ДЦК въпреки че доходността е 4,8%, след 6 месеца може да не си с 2,4% напред, а да си на загуба, ако през това време лихвата по новите емисии се е вдигнала на 6% например.

Например емисията с падеж на 3 септември 2024 г. е с текуща цена 996,4 евро при номинал от 1000 евро, тоест цената ѝ е 99,64% от главницата. Купонът е 2,95%. Причината текущата цена да е под 100% от номинала е, че лихвите по новите емисии са се увеличили (в случая от около 3% преди година до 4,8% сега) и цената на старата емисия се е понижила, но купонът (лихвата) от 2,95% ще се получи от вложителите на падежа.

Най-новите тенденции при инфлацията са за забавяне в целия свят, лихвите в САЩ се стабилизираха на ниво около 3,5% за 10-годишните ДЦК и при равни други условия и лихвите по българските ДЦК ще се стабилизират, което прави момента за вложение в облигации доста подходящ.

Ако се очаква лихвите да падат, то сегашният момент е още по-подходящ за влагане в ДЦК, защото купените книжа вместо 100% от номинала ще станат 102% и веднага ще сте на печалба с 2%.

Ще илюстрираме движението на цените на дългосрочните ДЦК (например 10 годишни) с един пример. За улеснение приемаме, че лихвата по емитирания във вторник български дълг за 1,5 млрд. евро е 5%. Тази емисия ще наричаме януарската.

Сметката е следната. Следващия месец се издава нова емисия при лихва от 6%, тази емисия в примера ще наричаме февруарската. Повишението на лихвата е възможно например защото лихвите в Германия са се повишили (а българските ДЦК са в корелация с германските, които са в корелация с френските, американските и т.н. - световните пазари са свързани). Или лихвата по новия дълг се е повишила поради вътрешно български причини, например приемане на силно популистки бюджет с огромен дефицит в опит на управляваща коалиция да спечели предстоящи избори. Най-лесният пример е увеличаване на пенсии и заплати в бюджетния сектор - просто така, за да се спечелят гласове.

В този пример цената на януарските ДЦК ще падне с 10% и при вложени 1000 евро ще имате само 900 евро през февруари. Това е така, защото разликата от 5% до 6% е само 100 процентни пункта (на разговорно казано 1%), но този 1% се налага за оставащите 10 години до падежа и текущата цена на януарската емисия ДКЦ ще е 900 евро, въпреки че преди месец сте дали 1000 евро. Затова е добре такива книжа да се купуват от пенсионни фондове и други дългосрочни инвеститори, които ще ги държат до падеж и за 10-те години ще вземат общо 500 евро лихви за вложени 1000 евро.

За граждани и фирми е по-добре да се насочат към емисии с падеж след 6 месеца, след година, след 18 месеца. Така дори да има промяна в лихвите като цяло, те ще вземат това, което са очаквали, ако чакат до падеж. А ако им се наложи да продадат по-рано, загубите ще са минимални или просто печалбата ще е по-малка от очакваното.

Да погледнем към следващата емисия (вече уточнихме, че с най-близък падеж е на 3 септември 2024 г. - след 20 месеца при доходност от 3,17% годишно).

Следва 27 март 2027 г. с годишна доходност от 3,52% и текуща цена 96,57% или 4,5% от номинала са загубени, защото при издаването ѝ лихвите са били около 2,6%, а сега са 4,8%. Накратко, който ги е държал досега, е загубил 4,5% от номинала, но си е вземал по 2,6% годишно (купона), като за 2 години това са били 5,2%, затова като цяло е на малък плюс от 0,7%. Последният пример отново демонстрира опасностите при инвестиране в ДЦК.

В обобщение - Министерството на финансите няма за цел да направи пазара на ДЦК твърде интересен за фирми и граждани, вижда се, че най-близо падежиращата емисия е след 20 месеца. Интересът на МФ е да финансира държавата бързо и евтино. Например трябват 4 млрд. лв., пуска се търг (аукцион) и банките, пенсионните фондове, чуждестранните вложители и т.н. участват. Съответно банките са събрали десетки милиарди левове под формата на депозити от граждани на лихви около 0% и ще спечелят с разликата до 4,8%.

Но събраните от банките депозити са често безсрочни, тоест разплащателни сметки, от които клиентите могат веднага да си изтеглят парите за бизнес нужди на фирмите или лични при физическите лица. Като цяло тези пари се запазват, една фирма ги плаща на друга, едно физическо лице купува имот от друго. Като обща сума депозитите в банковата система постоянно се увеличават - без значение, че един тегли, друг внася. И банките могат да си позволят да купуват 10-годишни ДЦК, но ще бъде много неприятно за тях, ако лихвите по новите ДЦК се повишат например до 10%. Тогава те ще отчетат драстична загуба от покупките си на търга за български ДЦК.

Като журналист, отразявал 22 години дейността на "Българска фондова борса" АД, няма как да не спомена един стар нюанс, който интересува борсовите играчи, а именно възможността търговията с ДЦК да се осъществява на БФБ. Това би било и безплатна реклама за ДЦК, ще предостави широк достъп, всичко ще се случва пред очите на всички и това ще ги подсеща да участват. Сега тази търговия е на друг терминал, до който широката публика няма информационен достъп.

Материалът е с информационен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа. Търговията с ДЦК, особено дългосрочни, може да донесе загуби.